Милиони хора посрещат последния си час в съня си. За близките на повечето от тях няма обяснение защо мигът на смъртта настъпва точно тогава. Факт е, че в повечето случаи обяснение не успяват да дадат и лекарите, но ето, че според учени от университета в Калифорния, Лос Анджелис мистерията е на път да бъде разрешена. От изследванията им, резултати от които бяха публикувани в сп. "Нейчър нюросайънс", фаталното спиране на дишането по време на сън се дължи на кумулативна загуба на клетки в зоната на мозъка, която отговаря за контрола на дишането.

Именно този процес предизвиква появата на състояние, известно като сънна апнея (в превод от гръцки - без дъх). Често пренебрегвано, то обикновено бива диагностицирано като спиране на сърцето при починали възрастни хора. За самите причини за появата на апнеята и за начините за нейното третиране се пише и говори особено активно през последните години, като всеизвестен факт е, че по-податливи на апнея са мъжете. Сред най-често срещаните й симптоми са сънливост през деня, хъркане, спиране на дишането по време на сън, рязко събуждане поради липса на достатъчно въздух(като в зависимост от сериозността на състоянието това може да се повтаря и до 30 пъти на нощ), будене с пресъхнала уста или болки в гърлото и сутрешно главоболие.

Този комплекс от оплаквания може да се среща в различни модификации, като в повечето случаи хората не гледат на апнеята като на сериозен проблем. Ето, че новото изследване обаче дава и повод за опасения от фатален край. Често апнеята увеличава риска от сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане и инфаркт, което в съчетание с други заболявания прави опасността още по-осезаема. По принцип апнеята се диагностицира със специална апаратура за измерване на въздушния поток в дихателните пътища, сърдечната дейност, белите дробове и мозъчната дейност по време на сън, като за последното се прилага и енцефалоглама.

Прегледите при отоларинголог, кардиолог и невролог също са част от процеса на установяване на апнеята, особено когато тя създава усещане за депресия, проблеми с паметта и с потентността при мъжете. Самото лечение е свързано или с периодичното терапевтично подлагане на въздействието на апарати за поддържане на ширината на дихателните пътища, или чрез поставянето на специални шини в устната кухина, или чрез оперативна намеса за отстраняване на полипи в носа, изваждане на сливици или разместване на челюстта. Всичко това обаче остава в пределите на доброволно приетия проблем със съня. Когато настъпи фатален край, малцина лекари търсят обяснението в апнеята.

В рамките на предишно свое изследване учените от UCLA открили район в мозъка, който нарекли пре-Бьоцингеров комплекс. Според тях именно там се намира командният пункт, който предизвиква дишането при бозайниците. Освен това експертите идентифицирали и малка група клетки в тази зона, които на практика подават дихателните команди. Този път изследователите работили с лабораторни плъхове, на които инжектирали специален разтвор, чрез който убили повече от половината клетки.

На следващия етап те наблюдавали дихателните процеси при експерименталните животни. Така, когато стигнали до фазата на дълбокия сън, те напълно спрели да дишат и били насила разбудени, за да потънат отново в сън. С времето честотата на периодите без дишане нараснала и засегнала и други фази на съня, като накрая проблемите се проявявали и в напълно будно състояние. Смята се, че плъховете разполагат с около 600 специални клетки за командване на дишането.

Според учените хората имат няколко хиляди, които прогресивно намаляват с остаряването и нямат способност да се регенерират. Те са на мнение, че човешкият мозък може да компенсира до 60% от загубата на въпросните клетки, но натрупаният дефицит в крайна сметка води до проблеми с дишането по време на сън и до развиване на предразположеност към така наречена централна сънна апнея. Тя е особено опасна при възрастните хора, чиито сърце и бели дробове вече са отслабнали заради годините.

В рисковата група попадат и хора с нерводегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон, които често се оплакват от проблеми с дишането по време на сън. Според изследователите истинският проблем остава незабелязан, тъй като в будно състояние пациентите не дават признаци за дихателни проблеми, а реалната опасност се проявява твърде късно, когато за болните или възрастните става все по-трудно, а накрая и невъзможно да се разбудят сами, когато са спрели да дишат. В крайна сметка настъпилата смърт е в резултат на недостиг на кислород и именно този факт свързва централната сънна апнея с така наречената обструктивна сънна апнея - друга причина за смърт по време на сън.

Тя обаче се обяснява с отпускане на мускулите във фаринкса и с последващ срив в дихателните пътища, но поради липса на достатъчно изследвания в тази област връзката между смъртните случаи и спирането на дишането остава неясна и изтъкването й се избягва. Именно с цел да установи ясната взаимовръзка между дишането, мозъчната дейност и настъпването на смъртта екипът от университета в Калифорния планира да продължи изследванията си. Този път обаче целта на работата на учените ще бъде да установи защо апнеята настъпва именно по време на дълбокия сън и да открие дали наличието на нерводегенеративно заболяване предопределя настъпването на смърт по време на сън.

--------

Какво можете да направите сами

- Отслабването, дори с малко, облекчава работата на фаринкса

- Избягването на алкохола и приспивателните ще предотврати отпускането на мускулите в края на гърлото и ще улесни дишането

- Спането е най-добре да бъде по корем или на една страна, а не по гръб, тъй като в противен случай езикът и небцето може да затиснат дихателните пътища

- Носът трябва да е отпушен още при заспиване и затова до леглото е хубаво да има кърпички и спрей за нос.

Апнея при децата

Децата, особено тези на възраст от 3 до 6 години, също са податливи на обструктивна сънна апнея. При тях обаче спирането на дишането е за 10 до 30 секунди, след което мускулите на фаринкса отново се стягат. Обикновено като причина за подобни проблеми се посочва наличието на трета сливица или на уголемени сливици. Много рядко става дума за туморни образувания.

Детето, страдащо от апнея, хърка, докато спи, сънят му е неспокоен, то е лесно раздразнимо, има проблем с концентрацията и често се оплаква от умора. След преглед при педиатър и отоларинголог може да бъде изписано хирургично отстраняване на сливиците или терапия с апарат за подаване на въздух през носа под налягане за поддържане на горните дихателни пътища отворени по време на сън.

Хъркане по рождение

Словенски екип от учени оповести в края на миналата седмица, че е открил обяснение за хъркането по рождение. Според тях всичко се свежда до формата на фаринкса. При хъркащите той е много по-тесен и колкото по-малък е отворът, толкова по-силно е хъркането. Противно на мнението, запушеният нос не е главният виновник за хъркането. Той само увеличава шума, но реално то произтича от т.нар. турбулентност в дихателните пътища.

Учените смятат, че когато сме будни, мускулите ни са достатъчно мобилизирани, за да поддържат дихателните пътища отворени. Този тонус обаче се губи по време на сън, а с годините и наддаването на теглото проблемът се усложнява. Един от изходите е оперативна намеса, но тя се приема за крайна мярка, която може да бъде избягната с леки промени в начина на живот - отслабване, спиране на алкохола, избягване на задимени помещения и просто спане на една страна.