Ядрената дипломация - новото оръжие на Русия*

В света се осъществява ядрен ренесанс - до 2030 г. ще бъдат построени около 150 нови ядрени реактора, но този процес в последните четири години се осъществяваше без участието на Русия, тъй като тя не успя да спечели нито един търг, твърди генералният директор на "Атомпромресурсы" Андрей Черкасенко пред руското издание на сп. "Нюзуийк".
Westinghouse, световният лидер в строителството на АЕЦ, успя почти напълно да измести Русия от Китай. Впоследствие американците започнаха да превземат и постсъветското пространство. Те получиха примамливо предложение от Киев да построят два енергоблока на хмелницката АЕЦ и това направи поражението на Русия много болезнено.
Миналата есен, обаче, положението се промени и Москва получи няколко поръчки от Украйна, Китай, Индия и Турция. До края на годината Федералната агенция за атомна енергия на Русия "Росатом" може да сключи още една-две подобни сделки. Но това не е всичко. "Особено внимание искам да обърна на идеята за съвместно усвояване на уравовите находища", заяви миналата седмица президентът Дмитрий Медведев по време на срещата си с лидера на Намибия Хификепуне Лукас Похамба. Вълната от поръчки и договори, която заля представители на ядрената промишленост на Русия, изглежда ще заличи всички неудачи от миналото.
Руската атомна индустрия преживява разцвет. Ръководят я премиерът Владимир Путин и неговият заместник Игор Сечин. Те не жалят пари въпреки бюджетните ограничения. Само през настоящата година в тази индустрия ще бъдат вложени 68 млрд. рубли. Разговорите за модернизация също са в полза на представителите на сектора, които за разлика от "Газпром" разполагат с високи технологии. През март Путин тържествено откри новия блок на атомната електроцентрала в Ростов - първата, построена в рамките на амибциозна програма, приета още през 2006 г. Русия може да получи 25% от светония пазар за строителство на АЕЦ, заяви тогава премиерът.
Братска АЕЦ
"За нас Украйна е най-интересният партньор. Но естествено тя се стреми да разнообризи доставчиците на ядрени реактори и да пусне на този пазар други държави", разказва директорът на московския Център за енергетика и безопасност Антон Хлопков. Експанзията на Westinghouse в страните от бившия СССР и СИВ бе ограничена заради проблемите със съвместимостта между горивото и оборудването при електроцентралите от съветски тип. Например руснаците предупредиха за чешката АЕЦ "Темелин", която бе построена по съветски проект, че горивните касети на Westinghouse застрашават с авария. Изплашените чехи незабавно ги извадиха и ги замениха с руски.
В Украйна има 15 енергоблока, останали от времето на СССР. От тях 14 се снабдяват изцяло с гориво, руско производство. През 2006 г. Виктор Юшенко привлече Westinghouse като алтернативен доставчик на гориво за един от блоковете. Изпитанията продължават и ще завършат през 2014 г. Ако преминат успешно, в Украйна ще се появи нов източник на гориво, а американците ще получат достъп до технология, която ще им позволи да навлизат на бившите съветски пазари.
Сближаването между Westinghouse и Украйна, обаче, със сигурност ше се забави при новото ръководство в Киев. Досега американската компания загуби договора за двата блока на хмелницката АЕЦ. Вероятно ще бъде преустановено сътрудничеството и в областта на горивата.

Лов в Турция
Турците мечтаят да построят своя АЕЦ още от 70-те години. Търгът за строителството на централа в град Акую бе обявяван поне три пъти, но в повечето случаи турското правителство отлагаше вземането на решение. През 2008 г. се проведе последният търг и през юни миналата година изглеждаше, че въпросът ще бъде решен в полза на Русия. Анкара одобри строителството да се осъществи от руско-турски консорциум, състоящ се от "Атомстройэкспорт", "Интер РАО ЕЭС" и местната компания "Парк текник".
Атомната електроцентрала трябва да бъде построена за около 20 млрд. долара, но Турция сега не разполага с тези пари. Обикновено при такива ситуации се отпуска държавен заем и страната го изплаща за 10 или повече години. Но по вътрешнополитически причини този вариант не бе приемлив за турците. Затова бе разработена концесионна схема. "Централата ще се построи с руски пари, това бе принципно условие за сделката", обяснява представител на руското правителство. Впоследствие ще бъде създаден консорциум, който ще се контролира от руски представители. Той ще продава електроенергията по фиксирана цена и на гарантиран пазар, а с печалбата ще връща инвестициите.
"Внешэкономбанк" имаше готовност да отпусне заем от 5 млрд. долара за срок от пет години за турската АЕЦ. Документите бяха готови през август, но на следващия месец турците изненадаха всички. "Разбрахме, че тях не ги устройва цената на киловатчас, както и факта, че Русия ще контролира управляващата компания", разказва източник на "Нюзуийк". През ноември търгът бе отменен. Участващите в него германци и американци се отказаха, а Путин изпрати своя заместник Игор Сечин да уреди нещата.
"Предложихме на турците да разглеждат въпроса в пакет - "Южен поток" и Акую заедно - и изтъкнахме няколко варианта за нашето участие в проекта". Споразумението за "Южен поток" не бе подписано. За сметка на това няколко турски издания незабавно отбелязаха, че Турция е получила отстъпка от 10% за руския газ (руски източници опровергаха съобщението, но неофициално). Наложи се да бъде понижена и цената на електроенергията. Отначало Русия искаше тя да бъде по 18 цента за киловатчас, но според източникът от "Росатом" впоследствие е била договорена цена от 12.35 цента.
На тази цена турското правителство ще купува 70% от електроенергията от първите два блока на АЕЦ и по 30% от третия и четвъртия блок. Останалото количество ще се продава от консорциума. "Като се има предвид положението в Армения и в Източна Европа, не е проблем да се продаде оставащото количество", коментират в "Росатом". Срокът за възвращаемост на инвестицията в проекта е 15 години. През цялото това време на Русия ще бъде разрешено да продава продукцията и да прибира цялата печалба. Впоследствие 20% от годишната печалба трябва да отива за турците.
Но експертите се опасяват от недоразумения между партньорите. "Във всеки момент турците могат да решат и да изключат Русия от съвместното предприятие по някакви формални причини", предупреждава анализатор от бранша. Руснаците обаче предпочитат да вярват в доброто. "Ако турците ни изгонят, ще останат без гориво", обяснява служителят на "Росатом".

Ядрен иск
Засега най-успешно се оказва сътрудничеството с Индия. От 2002 г. "Росатом" строи в страната АЕЦ и обещава да пусне в експлоатация първите два блока след по-малко от година. През март бе подписано ново споразумение за строителство на още блокове. До 2020 г. те трябва да станат минимум 12. Ако тези планове се реализират, Индия ще се превърне в най-големия клиент на "Росатом", който няма да се нуждае от отстъпки в цената на природния газ. Индия не внася синьо гориво от Русия.
През март 2010 г. Беларус също поиска кредит от Москва за строителството на АЕЦ. В момента между двете страни се водят преговори по този въпрос. Според заместник министърът на енергетиката на Беларус перспективите за получаване на такъв кредит са "напълно реални".
По същата схема може да се уреди положението и с България, ако в балканската страна не се смени властта. Русия отдавна загуби търга за изграждането на АЕЦ (АЕЦ "Белене" - бел. ред.), но новият премиер Бойко Борисов разпореди проверка на дейността на предишното правителство и обяви, че България не разполага с пари за атомната електроцентрала. Москва незабавно предложи кредит от 2 млрд. евро в замяна на част от бизнеса на новата АЕЦ, но София отказа. Българите отидоха да търсят пари от немската газова компания RWE. Страните дори сключиха споразумение за сътрудничество, но през октомври немците се оттеглиха от проекта. В момента руската страна подготвя иск - българите вече са подготвили площадката, а срокът на договора изтича след няколко месеца. Атомната дипломация, както и всяка друга, не минава без битки.
*Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Текстът е представен със съкращения.