След 38 години окупация Израел започна една операция, която доскоро в очите и на приятели, и на врагове беше немислима – евакуирането на 21 заселнически селища от ивицата Газа и на още няколко от Западния бряг. Премиерът Ариел Шарон обяви плана си за едностранно “дезангажиране” преди близо две години и през последвалите месеци го наложи с неотстъпчивост, типична за един бивш военен. Той не се спря както пред вътрешнопартийните обвинения, че с него предава интересите на Израел, така и пред външнополитическите съмнения, че се опитва едностранно да начертае окончателните граници на еврейската държава. Планът на премиера даде на заселниците в Газа, наброяващи около 8500 души, достатъчно време да съберат покъщнината си и да напуснат домовете си в ивицата, изградени с щедри държавни субсидии и охранявани от въоръжени до зъби войници. Тези, които останат в селищата след края на дадения им срок, ще бъдат изведени насилствено.

Малцина се съмняват, че Шарон ще наложи волята си на заселниците. За самия него решението за изтегляне от Газа е болезнено, тъй като той е един от пионерите на заселническата политика в земите, окупирани от Израел след 1967 г., а и до преди броени години твърдеше, че нито педя завзета земя няма да бъде отстъпена. Държавникът обаче се проявява в моменти, когато трябва да бъдат взети именно трудни решения. Шарон загърби емоциите, изправи се с цялата си тежест срещу фундаменталисткия израелски естаблишмънт и заложи на непопулярно на пръв поглед решение с оглед на бъдещето на държавата Израел. Всъщност изтеглянето от Газа се подкрепя от повече от 50 процента от израелците, сочат всички анкети на общественото мнение в еврейската държава. Срещу него твърдо са само ултрарелигиозните кръгове и крайните националисти, които готвят отпор, за да не бъдат изведени от "земята на Авраам".

Ако се вгледаме в събитията в Близкия изток от последните няколко години, се налага впечатлението, че Израел е в позицията на въоръжено отстъпление и същевременно обграждане от околния свят. В края на 90-те години Ехуд Барак изтегли светкавично израелските войски от Южен Ливан. Наскоро започна да се обсъжда идеята за изтегляне от Голанските възвишения, а евакуацията на Газа вече е в ход.

Същевременно с бързи темпове върви изграждането на стената, имаща за цел да изолира Израел от Западния бряг и де факто да “дезангажира” като цяло еврейската държава от палестинците. Кордонът около Газа, макар и не под форма на бетонна бариера, съществува отдавна. Изправен пред дилемата на Бен Гурион от края на 40-те години - еврейска държава без земята на Израел или земята на Израел без еврейска държава, Шарон избра реално постижимото.

Изходът от Газа, безпрецедентен сам по себе си, дава надежда, че Израел е решен да направи всичко възможно, за да сложи край на конфликта, продължаващ вече близо 60 години и подхранван по време на студената война от интересите на враждуващите велики сили. Реалностите в началото на XXI век вече са други и в Тел Авив добре разбират това. На практика от евакуацията най-много ще спечели именно Израел - освен че ще демонстрира добра воля за окончателно решаване на проблема с палестинската държавност, Тел Авив ще освободи военни и финансови ресурси, впрегнати в опазването и осигуряването на заселниците в Газа.

Оттам насетне контрата остава у другата страна. От палестинската автономна власт зависи дали ще успеят да наложат ред в Газа, да удържат амбициите на "Хамас" и "Ислямски джихад" за продължаване на интифадата и да докажат, че жителите на Газа и Западния бряг са оптимистично готови за самостоятелната държава, за която мечтаят вече десетилетия.

Съвсем друг е въпросът как ще функционира тази държава, разделена на две парчета без пряка връзка помежду си. Но пък след издигането на бариерата и изтеглянето от Газа това вече няма да касае Израел. Останалото е просто оптимизъм...