Срив на чуждестранните инвестиции, бизнес кредитиране около точката на замръзване. Това са част от сигналите, идващи от частния сектор през последните няколко месеца, който вече година и половина се опитва да оцелее.

Липсата на ресурс за капитализиране и развитие на нови качествени проекти е съвсем обяснима при продължаващата несигурност в глобален мащаб. Всяка опция за финансиране обаче е добре дошла. А такава е JEREMIE, с която вероятно много бизнесмени и предприемачи скоро ще се сприятелят.

JEREMIE е евроинициатива, част от приоритетите по оперативна програма "Конкурентоспособност". Тя е изцяло насочена към подпомагането на малкия и средния бизнес със заемни и дялови инвестиции. Миналата седмица парламентът ратифицира измененото споразумение между българското правителството и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за изпълнението й, като опрости и отключи възможността към българските компании ефективно да тръгнат 199 млн. евро.

Споразумението с ЕИФ беше предоговорено през последните месеци от екип на икономическото министерство (МИЕТ), за да се осигури по-голяма сума за рисково финансиране на бизнеса, за сметка на кредитните линии, каквито основно се използват в другите страни - бенефициенти по JEREMIE.

Държавата осъзнава нуждата от активизиране на дяловото финансиране за малки компании, още повече че дълговото финансиране е силно ограничено в момента, а тези инвестиции в България са сред най-ниските в Европа, каза наскоро  икономическият зам.-министър Евгени Ангелов.

Усвояването на средствата ще стартира със създаването на три фонда за дялови инвестиции, в които ще влязат 81 млн. евро от всичките 199 млн. Останалата част ще отидат за кредитни гаранции (74 млн. евро) и допълнителни дългови и капиталови инструменти (44 млн. евро) според пазарните условия.

Първият фонд ще бъде за стартиращи малки компании (venture capital) с 30 млн. евро капитал, вторият ще е за малки компании в процес на развитие (growth equity) с 60 млн. евро, а третият ще е смесен инструмент между дялови инвестиции и заеми (mezzanine) също с 60 млн. евро.

JEREMIE осигурява само част от капитала за трите схеми - 70% в първия случай и по 50% в останалите два. Фонд мениджърите, които ЕИФ ще избере за управлението им, ще трябва да осигурят остатъчното финансиране - общо 67 млн. евро.

По този начин държавата увеличава пула от средства за бизнеса, но се излага на риска местни или регионални фонд мениджъри трудно да излязат с тези допълнителни средства предвид кризата. Набирането на допълнително финансиране за фондовете е "страшно трудно"  в момента в глобален мащаб, каза Павел Езекиев пред "Дневник", управляващ партньор в рисковия фонд NEVEQ, които има вече няколко инвестиции в стартиращи технологични компании в България и региона.

По данни на ЕИФ набраните през 2009 г. капитали имат драстичен спад - 85%, дори спрямо 2008 г., когато кризата вече беше в разгара си. Европейската асоциация на фондовете за дялов и рисков капитал обяви, че през миналата година частен капитал в Европа са събрали два пъти по-малко фондове за едва 13 млрд. евро, което е по-малко и от средствата на двата най-големи фонда, затворили през 2008 г.

Печелившите обаче са най-вече по-малки фондове, насочени и към сделки с малки и средни предприятия или към стартиращи компании, допълват от асоциацията.

Правителството осъзнава риска заради кризата трудно да се намери нужното съфинансиране за фондове по JEREMIE. "По тази причина, а и заради факта, че все пак ограничаваме частните инвеститори да вложат парите си само в България, и то в рискови вложения с до 1.5 млн. евро на компания годишно при venture capital фонда, дискутираме и дали да не им дадем някакви преференции, за да ги стимулираме", поясни за "Дневник" икономическият зам.-министър Евгени Ангелов.

Става въпрос за преференции при разпределението на възвращаемостта от вложенията на фондовете, като въпросът е дали държавата като бенефециент по JEREMIE да ограничи възвращаемостта си в полза на частните инвеститорите. За момента се говори за повече преференции при рисковия фонд, но според неговата структура ще са ясни и условията за другите два фонда.

В Румъния вече се прави нещо подобно. Там тече първата покана за заявяване на интерес точно за рисков фонд. Условията са заложени в няколко крачки: Първо частните инвеститорите и холдинговият фонд, инвестирал парите по JEREMIE като представител на държавата, възстановяват общите заделени от тях средства от печалбата на рисковия фонд.

След това частните инвеститори и фондът си разпределят 6% обща годишна доходност върху инвестираната част от заделените средства. Третата стъпка определя на фонд мениджъра да се дадат до 20% от разпределената вече доходност от фонда и едва след това се разпределя остатъчната доходност между инвеститорите и мениджърите.

Първите взимат 80% от останалата печалба и си я разпределят пропорционално на участието си във фонда, а вторите - 20% (т.нар. carried interest). Според Ангелов в Естония и Унгария дори е предвидена фиксирана възвращаемост за държавата в последната фаза на разпределение, така по-голяма част да остане за частния инвеститор като преференция.

На практика тази форма на разпределение на спечеленото от вложението на рисковия фонд се разминава леко от обичайната, като в случая се дават повече преференции на частните инвеститори и хората, реално управляващи средствата.

Обичайната формула на разпределението на печалбата при дяловите инвестиции пък изисква инвеститорите да възстановят изцяло ангажираните от тях средства плюс някаква минимална годишна доходност и едва след това фонд мениджърите получават своята част от доходността, обикновено 20%. Те получават и годишни такси за управление, които са в рамките на 2-3% от общите средства на фонда. Например ЕИФ ще взима годишно по 1.5% от 199 млн. евро (под 3 млн. евро), които ще управлява по JEREMIE у нас, според споразумението с правителството.

Ангелов се надява критериите за избор на фонд мениджъри да са готови до няколко седмици и още през юни да бъде публикувана поканата за изявяване на интерес за рисковия фонд. "В момента се работи интензивно върху финализирането на документите по поканата", каза и Георгос Гиакумикис, мениджър регионално развитие в ЕИФ, които е уверен, че ще има значителен интерес към фондове от страна на фонд мениджърите.

Обикновено инвеститорите във фондове за частен дялов капитал изискват удвояване или утрояване на вложението си. Сега обаче макроикономическата обстановка, изглежда, е завишила изискванията им. Макрорискът в страната е сред основните двигатели през последните 15 месеца да има само четири сделки, каза наскоро пред българска публика Браян Уордроп, управляващ партньор в ARX Equity.

Според него в краткосрочен план инвеститорите искат съществена рискова премия, за да инвестират в България, спрямо страни като Полша и Чехия. Средната възвращаемост, търсена от инвестиция в Чехия например, е три пъти вложените средства.

Идеята е това да е зародишът на тази индустрия в България, каза Ангелов. Според експерти в сектора активизирането на дяловите инвестиции у нас ще създаде почва за развитие на пазара с години напред, още повече че досега той бе воден главно от големи и често приватизационни сделки и придобивания като БТК, която беше приватизирана от дялов инвеститор и след това препродадена отново на такъв.

В момента активен рисков фонд в България e NEVEQ с управляващ партньор Павел Езекиев (бивш управител на Дойче банк за България и бивш изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции). Такива вложения има и Balkan Accession Fund, управляван в България от Томас Хигинс. Останалите фондове, активни на българския пазар, са по-скоро в средните и по-големите сделки като Global Finance, "Адванс екуити холдинг", Advent, EQT, 3TS, AIG и др.

Затова според него, макар търсената сума за рисковия фонд от 9 млн. евро да не е стряскаща сама по себе си, тя ще е трудна за осигуряване от мениджъри, които нямат история или които не са показали, че освен да взимат, могат и да връщат пари.

По тази причина и се обмислят преференции за частните инвеститори, и то най-вече за първия рисков фонд по JEREMIE, поясни Ангелов. По думите му обаче и за трите фонда ще се разгледат предложения както на съществуващи отбори от фонд мениджъри в България и региона, така и на нови екипи, в които поне някой има конкретен опит в България.

Самият Езекиев заяви, че според окончателните условия за кандидатстване ще прецени дали предложената структура е подходяща да се включи. За вече действащи фонд мениджъри решението ще зависи и от мнението на частните инвеститори, чиито средства в момента ръководи, допълни той.

Изборът на фонд мениджъри не е без значение какво ще се финансира с парите от JEREMIE, защото той ще зависи освен от опита и от предложената от тях инвестиционна стратегия и бизнес планове. В Румъния например рисковият фонд ще е ограничен в областите, в които може да инвестира, заради фокуса на голяма част от европейските структурни фондове.

Сред изключените сектори са например земеделието, производството на хранителни продукти, цигари, алкохол, оръжие, строителството на плавателни съдове, недвижимите имоти, финансови, застрахователни, развлекателни и културни дейности.

По думите на Ангелов това са и сектори, които обикновено не са в полезрението на фондовете за рисков капитал, но все още се уточнява какви ще са ограничения върху секторите, които например ще могат да финансират фондовете за дялово и мецанин финансиране.