Първият и основен въпрос, на който всеки трябва да си отговори, преди да инвестира, е каква е толерантността му към риска. Отговорът на този въпрос (все още много подценяван от инвеститорите) ще даде правилна насока относно избора на рисковия профил на фонда – агресивен, консервативен или балансиран.

Вторият не по-маловажен въпрос е свързан с това в какво инвестира фондът - да се анализира в какви компании инвестира, включително в какви региони, страни, сектори и т.н. Постигнатата до момента доходност е важен индикатор, но не трябва да бъде водещ при вземане на инвестиционно решение.

Според мен в следващите 2 години най-перспективни ще са фондовете, инвестиращи в страните от Централна и Източна Европа. Прогнозите за по-високи ръстове в икономиките им би следвало да се отразят в резултатите на компаниите и съответно на акциите им. Така че фондовете, инвестиращи в тези региони, очаквам да се справят най-добре в този период.

За непрофесионалния инвеститор и поради ниската ликвидност на БФБ бих избрал индексен фонд. Предимствата са в това, че те винаги са във фокуса на чуждите инвеститори и има вечен интерес, който съществува към подобни схеми. Навсякъде по развитите пазари за бенчмарк и за коректив се приемат именно индексите.

Сертификатите (деривати) също се правят върху индекс. Това дава една отлична ликвидност и относителна гаранция към структурата на инвестициите в подобен фонд.

Важно условие при избора е да не се взима под голямо влияние миналото представяне. Освен за статистиката постигнатите резултати не са гаранция за бъдещи такива. Обикновено добрия демараж от последните 1-2 години винаги се оказва лош старт за следващите няколко напред.

Изборът на фонд зависи от много фактори. В проспектите на почти всички фондове е записано, че при високорисковите препоръчителният инвестиционен хоризонт е около 5 години, докато фондовете на срещуположния край на рисковата скала, фондовете на паричния пазар, са подходящи за управление на текущата ликвидност.

Тоест, колкото е по-рисков профилът на една схема, толкова е по-дълъг препоръчителният инвестиционен хоризонт с цел избягване на моментни флуктуации. Това определение обаче е крайно недостатъчно. Има и други важни фактори като склонност към риск, възраст, общо богатство и процент заделени средства за инвестицията, необходимост за покриване на ежедневни нужди, планирани бъдещи капиталоемки покупки (кола, жилище), текущият икономически цикъл.

С две думи, хоризонтът на капиталовложението е само една частица от цялата картина, която трябва да се има в предвид при вложения в колективни инвестиционни схеми, и, базирайки се само на това, еднозначен отговор няма.