Йохан Хиршфелт, член на Венецианската комисия: Конфискацията на имущество изисква съдебна система на високо ниво
| Йохан Хиршфелт е член на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия. Бивш председател на Апелативния съд на Швеция, той е един от двамата автори на позициите на комисията за българския проектозакон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Институцията два пъти излиза с препоръки и критики по закона, който е следен отблизо от Брюксел. Българското правителство изпрати проекта за оценка във Венецианската комисия заради критиките на правозащитни организации, че могат да се нарушат човешки права, особено с идеята към отнемане на имущество да се пристъпва и само заради анонимен сигнал. Разговаряме с Хиршфелт непосредствено след приемането на второто становище на комисията на 4 юни. |
| България предлага неподходящо смесване на два модела Специализиран съд повдига въпрос за основните принципи на правосъдието |
Второто становище на комисията по предлаганите промени в българския закон за конфискацията на имущество окончателната ви оценка ли е?
- Не. Българските власти ще разгледат новите ни препоръки и критики и, надявам се, ще променят проектозакона според тях. Мисля, че коментарите ни ще им дадат възможности да подобрят окончателния си проект. Когато той е готов, ще излезем с окончателната си оценка.
През март отправихте критики, че има риск от нарушаване на човешки и конституционни права. Според вас настоящият му вариант на проектозакона за измененията намира ли правилния баланс между борбата с престъпното богатство и гражданските права?
- Този въпрос е най-важен. Но балансът не може да е само в текста на закона - той трябва да се намери и в прилагането му. Венецианската комисия като цяло приема идеите на българските власти за запор и конфискация на собственост дори преди да е произнесена присъда.
Идеята оригинално е ирландска, България ползва опита на тази страна. Но Ирландия е държава с англосаксонски правен модел, докато в България моделът е континентален. Трудно е да се присади такава концепция от един тип правна система в друг.
В какво е проблемът?
- По сходни правила се запорира и отнема имущество в англосаксонските системи - Ирландия, Великобритания, САЩ. В континентална правна система това е сравнително нова концепция. България не е първата страна, която се опитва да я въведе - подобна е уредбата в Италия. Но както с всички нововъведения в правото, българските законотворци трябва да внимават.
Лесно е да се приеме, че богат човек, заподозрян в незаконна дейност, е придобил богатството си именно чрез тази дейност. А подобна връзка между имуществото и престъпната дейност трябва да се докаже, преди то да се отнема.
Съдът е този, който трябва да намери истината според принципа на пропорционалност и наличността на достатъчно доказателства, които да мотивират конфискацията. В становищата си настояваме да се спазват тези стандарти.
Трябва да има минимален праг на доказателства за престъпление, без които да не може да се конфискува имущество. В българския проект този праг съществува по принцип, но трябва да се посочи по-ясно в контекста на самия закон. Иначе може да има проблеми при практическото изпълнение. Така или иначе спазването на добри стандарти в съдебните процедури е общовалидна препоръка.
Без добра практика дори най-добре написаният закон няма да изпълнява предназначението си. Дори законът да е перфектен, правилното му прилагане зависи от професионализма на магистратите.
Знаете, че българската съдебна система има доста спорна репутация тъкмо в тази област - професионализмът на магистратите и волята им да действат в духа на закона. Това как би се отразило на прилагането на този закон?
- Не съм експерт по проблемите на българското правосъдие, но ще повторя, че е важно съдебната система да е на достатъчно високо ниво, за да може да прилага законите според дълга си към обществото и според международните правни стандарти. Това е особено валидно за подобен закон. Така че качеството е решаващо както в съдебната зала, така и в работата на Комисията за конфискуване на имущество, придобито по незаконен път.
В предишната си препоръка посочихте слабостите в процедурите за управление на конфискуваното имущество от държавата. Още ли е в сила тази позиция?
- В променения проектозакон този проблем е донякъде решен, но го коментираме и в новата си препоръка. Все пак има еволюция към по-добро качество в тази част.
Еврокомисията и правни експерти критикуваха като твърде ограничени правомощията на комисията "Кушлев", както и сложната и бавна процедура, по която работи. Какво е вашето мнение?
- В новото си становище Венецианската комисия приема, че Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, трябва да има малко по-широк обхват на действията си. Но разбира се, в подобна чувствителна сфера от правния процес не може да няма ограничения, които да гарантират гражданските права и не трябва да наричаме бюрокрация спазването на тези принципи.
Балансът между доверието, което се дава на тази комисия, и гаранциите на гражданските права е много важен. Българският проектозакон е на път да намери този баланс.
В мненията си подчертавате, че целта на конфискацията на незаконно имущество е превантивна - за да не може авоари, придобити по престъпен начин, да се реинвестират в други икономически дейности. В България обаче изглежда по-разпространено схващането, че конфискацията е наказателна и е част от въздаването на правосъдие. Как гледате на това разминаване на отправните точки?
- Не мога да коментирам, преди да сме видели следващата чернова на проектозакона, която очакваме в края на лятото. Тогава ще са по-ясни целите и обхватът. Засега, изглежда, проектът е стъпка напред, но ефективността от подобен нов закон винаги е функция от ефективността на правната система като цяло.
Така че не можем да знаем дали този закон ще е успешен инструмент в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Как гледате на идеята за специализирани съдилища, които да се занимават само със случаи на корупция на високо ниво и организирана престъпност?
- Не познавам тази идея в българския контекст. Но личното ми мнение въз основа на опита ми е, че обикновените съдилища трябва да са основният и работещ форум, където да се решават и тези дела. Разбира се, може да има специализирани отделения, но в рамките на вече съществуващите съдилища.
Създаването на паралелни структури, и то по най-чувствителните дела, повдига въпроси дали тази алтернативна система гарантира в достатъчна степен основните принципи на правосъдието.