Банките навлязоха в нов сезон на депозитния пазар с нова модна линия при депозитните продукти – предлагането на спестовни влогове и сметки. Този тип продукти са с по-дълъг срок - поне дванайсет месеца.

 

По време на депозитната война най-предлаганите и търсени срокове по депозити бяха от три до максимум шест месеца. Тогава банковият клиент стана всъщност депозитен турист и влагаше средствата си в една банка при изгодна лихва за 3 месеца и след изтичането на срока теглеше парите и ги влагаше в съседната банка на поредната промоция.

Сега обаче банките започнаха да позиционират на предна линия спестовните си депозити. Целта е да са по-гъвкави и хем да дават прилична лихва за клиента (имайки предвид високата летва отпреди няколко месеца до около 9-10% годишно за левове и 7-8% за евро), хем да са с по-дълъг срок и така банката да има по-дълги пари. Разбира се, банките не искат да "убиват" напълно срочния депозит. Затова се предлагат и комбинации между спестовна сметка и краткосрочен депозит или депозит с взаимен фонд.

Спестовните влогове са със срок минимум дванайсет месеца, като могат да бъдат и за 24, 36, 60 месеца. Това не е малко време, поради което клиентът сам трябва да прецени дали има възможност да "заключи" дадена сума пари за такъв период. Преценката би трябвало да бъде според индивидуалните нужди и възможности. Не че той не може да изтегли собствените си пари, когато прецени. НО! Трябва да е наясно, че ще загуби от лихвата. В най-добрия случай банката изплаща лихва за периода на престой на парите в банката. Има случаи, в които при теглене преди изтичане на срока се начислява лихва като по обикновена разплащателна сметка или се начислява наказателна лихва за нарушаване условията на договора с предсрочното теглене на средствата. Тоест това би трябвало да бъде въпрос на собствена сметка и преценка.