Шефовете на АЕЦ "Козлодуй": Ядрената енергетика в България не отива на добре

Ядрената енергетика в България в момента е под въпрос без ясна енергийна стратегия и план за бъдещето развитие на мощностите. Около това мнение се обединиха бивши шефове на единствената атомна централа в страната АЕЦ "Козлодуй", които присъстваха със свои презентации на международната атомна конференция на "Булатом". Те всички застанаха зад идеята, че строителството на АЕЦ "Белене" трябва да продължи, както и изграждането на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" и пускането в експлоатация на спрените трети и четвърти блок.
По-оптимистично звучаха единствено прогнозите на настоящия изпълнителен директор в централата Димитър Ангелов, който съобщи, че в централата всичко върви по план. Единственият проблем в момента е складирането на отработенето ядрено гориво, за което АЕЦ "Козлодуй" ще изгради хранилище за сухо съхраняване на отпадъци. "Хранилището, което имаме е пълно с отработено гориво от първи до четвърти блок, като сме внесли и няколко касети от пети и шести", каза Ангелов. Той допълни, че изграждането на ново хранилище ще позволи централата да може да изведе част от натрупаното гориво и да го съхранява с години без да се налага да го изнася от страната.
"В момента ядреното гориво може да бъде връщано към доставчиците без ограничение в рамките на европейския съюз", коментира Питър Фарос от Европейската комисия. Той избегна пряк отговор на въпроса дали България ще има проблеми с изпращането на отработеното си ядрено гориво към Русия, като не коментира по какъв начин стои въпроса с енергоизточниците от трети страни. По думите на Фарос в момента Европейския съюз обмисля създаването на директива, която да контролира износа на ядрено гориво извън пределите на общността, но тя все още се намира на проектно равнище.
Различните директори на АЕЦ "Козлодуй" представиха различно виждане за бъдещето на отрасъла в България. Свой "нестандартен" план представи Красимир Николов, шеф на централата между 1998 г. - 2000 г. По думите му в страната може да се създаде ядрен холдинг, който ще се казва "Холдинг Екологична енергия" в него ще влизат работещите блокове на три централи - АЕЦ "Козлодуй", АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Ивайловград". "Съществува възможност да се изгради трета атомна мощност в страната край Ивайловград, там има две удобни хълмчета покрай язовир "Ивайловград", които могат да послужат за изграждането на два блока с по 1000 мгват мощност, които да снабдяват с ток - Солун и Одрин. "Може да добавим и трети блок в АЕЦ "Белене", който ще е с френски реактор, така проектът ще е международен и всички ще са доволни", допълни Николов. Той дори предложи да бъде изграден фотоволтаичен парк на територията на централата с мощност от 80 мгвата, за да бъдат всички доволни.
Докато продължаваше конференцията на "Булатом" на среща с дипломатическия корпос, премиерът Бойко Борисов съобщи, че строежът на АЕЦ "Белене" се замразява в момента, защото не е ясно кога ще се върнат инвестициите вложени в него. Икономическият министър Трайчо Трайков, обаче се учуди от решението на премиера минути по-късно. Против спирането на проекта се обединиха експерти от ядрената енергетика. "Белене" трябва да продължи с руско финансиране, това е възможно най-добрата антикризисна програма, каза Захари Бояджиев, шеф на АЕЦ "Козлодуй" от 1990 г. до 1991 г. "Енергетиката ще се върне в минали времена без ясна енергийна стратегия", подчерта Бояджиев. Той обясни, че е необходимо спешно модернизиране на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", за да бъдат пуснати в експлоатация за още 20 години, което ще струва 200 млн. евро.
"АЕЦ Козлодуй" има още четири - пет години, за да започне модернизация и на пети и шести блок. След това ще е прекалено късно", предупреди Бояджиев. Според вижданията на бившите директори на централата, тя трябва да бъде отделена в самостоятелно дружество или в холдинг, който се занимава само с ядрената енергетика. "Трябва да се позволи на централата да продава повече на свободния пазар, защото иначе тя трупа загуби", каза Захари Бояджиев. "Обществото трябва да знае, че досега АЕЦ "Козлодуй" е направил подарък на българските граждани за 5.3 млрд. евро, заради субсидираната цената на електроенергията", каза Кирил Николов, шеф на централата между 1988 г - 1992 г. и 1996 г. - 1997 г. Той обясни, че през 2008 г. атомната централа е подарява на потребителя по 2 евро на мгвч. Централата е трупала по 4 евро загуба на мгвч. Той отправи няколко препоръки за бъдещето на централата - да не се изолират двата проекта "Козлодуй" и "Белене" и централите да разполагат с материалните си ресурси, за да могат да изпълняват необходимите им модернизации.
"Опашката за директори за АЕЦ "Козлодуй" е голяма, но затова пък бързо минава", с тези думи започна своето представяне Йордан Йорданов, шеф на централата между 2000 г. - 2001 г. По думите му това е и един от недостатъците за управлението на дружеството. Той изтъкна, че трябва да се вземат спешни мерки за изграждането на седми блок в централата, който й е технологично нужен. "Спирането на трети и четвърти блок беше глупаво и пагубно решение" и трябва да се помисли за тяхното повторно пускане, каза Йорданов. Той лансира и позабравената идея за възстановяване на уранодобива в България. "Добивът на уранова руда може да стане по-екологичен начин, а не както се правеше преди това, с което ще затворим енергийния си цикъл", обясни още ексшефът.
Като недостатък за ядрената енергетика определи смяната на гориво от руско на американско Йордан Костадинов, шеф на централата от 2001г. до 2005 г. Според него трябва да бъдат изтъкнати ясни технически или политически причини, които да предизвикат това. Димитър Ангелов от своя страна не изключи възможността да бъде подменен доставчика на гориво, заради технологичните изисквания. "За съжаление цялото бъдеще на атомната енергетика зависи реално от хората, които са на власт. Модернизацията на пети и шести блок са единствените ядрени проекти, които минаха без много шум в медийното пространство. Той допълни, "че в момента проекта "Белене" е зациклил" и решение може да се търси в търсене на пресечни точки между българските интереси и тези на големите държави. "Трябва да се даде предимство за изграждането на "Белене", а после да се мисли за седми и осми блок", каза той.