През последните две десетилетия в средиземноморска Европа и особено в Испания се появи нова социална група, наречена - младежи (jovenes). Членовете на тази група имат няколко специфични характеристики. Първо, въпреки наименованието си, това са обикновено мъже между 25 и 35 години, а някои дори над 40-годишни. Второ, те се намират в етапа между завършването на образованието и започването на първата си работа. Трето, те живеят с родителите си, за да спестят пари, което им позволява да излизат поне по 3 пъти на седмица. Четвърто, младежите понякога работят на временни позиции под натиска на родителите си. Последно и най-важно, те получават помощи за безработни, така че държавната субсидия не е прекъсвана по време на "временната" им летаргия. Това пише авторът Джейми Леви Морено в сайта на икономическия и либертариански институт "Лудвиг фон Мизес" в САЩ.

Би било много нечестно вината за липсата на инициативност да бъде прехвърлена изцяло на младежите. Те заемат важна роля в т.нар. поколение "Атлас". Усещат тежестта на света на раменете си и ще им се наложи да плащат за икономическите грехове на родителите си. Важно е да  се анализира произходът на тази социална група, каква е ситуацията днес и какви ще са последиците от този феномен в бъдеще, смята Морено.

През последните 10 години и особено от началото на финансовата криза, испанската безработица достигна рекордните 20%. В това число естествено не са включени хилядите нелегални имигранти, които не фигурират в официалната статистика.

Освен големия брой безработни в страната има и много хора, които работят на почасова заетост. Членовете на тази група са наречени mileuristas (онези, които получават само по 1000 евро на месец). Тази хора се нарежда над младежите в социалната пирамида. Те обикновено живеят в дома на родителите си, мечтаейки си да се замогнат в бъдеще, или наемат евтини апартаменти, финансирани директно с пари от данъкоплатците.

Трябва да споменем и групата, която се намира на върха на пирамидата, пише Морено. Тя обикновено е съставена от млади хора с късмет, а понякога и от такива, които изкарват доходите си със здрав труд. Членовете на тази група имат прилични работни места (обикновено с около 2000 евро стартова заплата), синове и дъщери са на богати семейства и обикновено учат в скъпи частни училища.

Извън пирамидата се намира друга група, която учи за държавен изпит, за да работи за правителството. В зависимост от сложността на изпита и представянето им те ще започнат първата си работа между 26 и 35 години и ще са прилично, дори добре заплатени до края на живота си.

Важно е да обърнем внимание и на броя години, в които хората се квалифицират като "учещи" в Испания. Нивото на университетското образование се понижи през последните години и стана масово. Работодателите вече търсят служители с най-малко магистърска степен или други специализации. Това естествено означава повече студентски години, като някои ги прекарват в чужбина, изучавайки чужди езици. Позволявайки на хората да останат по-дълго в образователната система, правителството се стреми да намали безработицата.

За да обясним защо наскоро завършилите испанци не могат да си намерят работа, трябва да знаем, че разходите за труд на работодателите в страната са  много високи - последствие от строгите закони за защита на работниците. Четириседмична отпуска на година е изискуемият минимум. В страната има огромно търсене на работа и сравнително ограничено предлагане.

Причината за липсата на работни места в Испания са и огромните обезщетения, които служители получават при уволнение от своя работодател - заплата за 45 дни за всяка година стаж в компанията. Освен това данъците за работодателите са много високи - най-малко 50% от годишната заплата на всеки служител. Това означава, че ако някои получава 20 хил. евро на година, то неговият работодател трябва да заделя по 30 хил. евро. Това води до нежелание от страна на компаниите да наемат, което създава високо ниво на безработица. Тези данъци спомагат за развитието на черния пазар на труда, където правилата се заобикалят или напълно се игнорират. Те водят и до ефекта на заместването - фирмите все повече търсят нови технологии, които да намалят разходите им за труд.

Проблемите на Испания се усложниха, след като страната се присъедини към еврозоната, пише Морено. Способността й да заема при много ниски лихвени проценти - същите, които плащат стабилни икономики като тази на Германия - насърчиха компаниите да наемат за инфраструктурни и строителни проекти. В страната се строяха по 800 хил. къщи на година - повече от тези в Германия, Франция и Великобритания, взети заедно. Това създаде много работни места в строителния сектор. Те обаче бяха заемани от имигранти, които в момента са без работа и с малко перспективи. Испанските банки отпускаха огромни заеми за финансиране на този имотен бум. Много спряха да се обслужват, което доведе до криза във финансовия сектор и се наложи правителството да се намесва.

Държавата финансираше помощта за банките, емитирайки облигации. Това обаче влоши състоянието на публичните финанси на страната, понижи рейтингите на дълговите книжа и съответно търсенето им от страна на инвеститорите.

В същото време кризата доведе до остро понижение на приходите от данъци, което принуждава правителството да увеличи данъчната тежест. По-големите налози обаче заплашват да понижат потреблението и съответно приходите на всички производители. Испания ще стане непривлекателна за чуждите компании.

Според Морено всички тези ефекти в крайна сметка означават увеличение на безработицата, което отново ни връща до поколението "Атлас". Повечето от членовете му имат пълна вяра в способността на правителството да реши проблемите им. Те предпочитат да останат у дома и да отложат създаването на семейство, докато надхвърлят 30-годишна възраст. Освен това много от тях имат сериозни дългове, които един ден трябва да изплатят.

Ако тенденциите се запазят, до няколко години всеки испанец ще трябва да плаща за един пенсионер. Само преди 40 години издръжката на един пенсионер се падаше на 10 работещи. Поколението "Атлас", отлагайки създаването на семейство и деца, спомагат за засилване на този дисбаланс.

Единственият начин за решение на проблема е драстично намаление на данъците и особено на тези, свързани с пазара на труда. Това ще увеличи склонността на работодателите да наемат, а на работещите - да създават по-големи семейства.