Броят на заетите в еврозоната е останал стабилен през първото тримесечие на годината спрямо последните 3 месеца на 2009 г., сочат данните на статистическата служба Евростат. Това е поредният позитивен сигнал за икономиката на валутния съюз въпреки дълговите проблеми на някои от членовете му, макар че в някои страни броят на работещите продължава да се понижава.

Въпреки това доверието на инвеститорите в Германия отчете огромно понижение. Заетостта в Европейския съюз е намаляла с 0.2% за същия период в сравнение с последното тримесечие на миналата година. На годишна база е отчетен спад от 1.5 на сто.

Понижение в заетостта е отчетено в сектора на промишленото производство и строителството. Показателят остава без промяна за търговията, транспорта и комуникационните услуги в еврозоната. Ръст е отчетен и при финансовите услуги.

Евростат изчислява, че през първото тримесечие на 2010 г. заетите мъже и жени в ЕС са 220.5 млн., от които 144.3 млн. са от страни - членки на валутния съюз. Най-голям спад на заетите на годишна база (14.9%) е регистриран в Латвия, следвана от Естония (9.9%) и Литва (7.6%). Повишение в заетостта е отчетено единствено в Малта и Австрия. За България показателят се понижава с 7.3 на сто спрямо първото тримесечие на 2009 г.

В последните няколко месеца перспективите пред икономиката на валутния съюз се влошиха. Причината се оказа дълговата криза, която се зароди в Гърция и постепенно започна да обхваща други задлъжнели членки на съюза.

Появиха се спекулации, че кризата може да доведе до понижение на икономическата активност и дори да повлече икономиката отново в рецесия. Дълговата криза успя да понижи икономическото доверие към валутния съюз. Индексът на германският институт ZEW се понижи до 28.7% от 45.8 на сто през май.

Това е най-големият спад на инвеститорско доверие от фалита на "Леман брадърс" досега. "Инвеститорите се притесняват, че правителствата ще спрат възстановяването с мерките си за ограничаване на дефицитите", каза Йенс Крамер, икономист от NordLB, пред агенция "Блумбърг".

Въпреки негативните прогнози на икономисти и анализатори обаче засега макроикономическите показатели на съюза демонстрират, че дълговата криза не се е пренесла в реалната икономика. Износът на еврозоната се повиши с 18% на годишна база, а вносът нарасна с 19 на сто през април.

Така търговският излишък на съюза достигна 1.8 млрд. евро при 4.5 млрд. евро през март. В понеделник стана ясно, че и промишленото производство в Европа е продължило да се увеличава. Това обнадежди финансовите пазари, които приеха новината за поредния позитивен сигнал за икономиката.

Някои анализатори обаче са на мнение, че мерките за свиване на разходите в крайна сметка ще окажат влияние на растежа, но за това трябва да мине известно време.