Грозните спорове за религия и наука по принцип са запазена марка за САЩ. През последните месеци обаче подобни дебати започнаха да се разпространяват първо в Европа, а после и в други части на света. Науката, изглежда, е поставена под ударите на политиката и е изправена пред опасности, с каквито не се е сблъсквала от времето на Просвещението.

Църквата срещу науката

Европа започна свои дебати в американски стил за произхода на живота, когато австрийският кардинал Кристоф Шьонборн постави под съмнение приемливостта на принципите на дарвинизма и еволюционната теория за хората, които се определят като вярващи римокатолици. Кардиналът писа, че еволюцията е дело на Господ и че еволюционната теория трябва да бъде интерпретирана през такава и никаква друга призма.

С намесата на кардинал Шьонборн мирът между науката и религията в Европа, установен след Просвещението, или поне след като в края на XIX и началото на XX век Църквата беше изгонена, макар и трудно, от политиката, изглежда нарушен. Според твърденията на кардинала истината, постигната чрез откровение, трябва да има предимство пред истината, която науката постига чрез разум.

В случая не става дума за подхранване на дебатите от властващо религиозно чувство или, както е в случая с Германия, от опит от времето на нацистите например по въпроса за етиката при изследванията в сферата на стволовите клетки. Всъщност религиозната основа на обществото ясно се разкрива в европейските закони по въпроса те са най-либерални във Великобритания и Швеция и най-рестриктивни в Италия, Австрия и Полша. Но в нито един случай тези дебати не оспорват пряко ролята на науката в обществото или не издигат идеята, както направи кардинал Шьонборн, че науката и религията са несъвместими.

Примерът на САЩР

След декларацията на кардинала мнозина посочиха САЩ като пример за опасностите, които могат да възникнат вследствие на политизирането на науката чрез религията. Те дори отбелязаха, че президентът Буш открито е застанал на страната на тези, които искат да направят еволюцията незадължителен елемент в училищните програми. Като причина за навлизането на подобна псевдонаука в много американски училища се сочи изключително децентрализираната образователна система в САЩ, която разрешава на местни групи от религиозно настроени индивиди да влияят на училищните програми. Мощта на религиозните групировки в САЩ е неоспорима, а влиянието им в някои сфери, където политиката и науката се срещат, постоянно расте.

Малко вероятно е европейските училища, структурирани по друг начин, да бъдат нападнати от креационизма. Европа обаче не трябва да смята, че е имунизирана срещу този проблем. Когато догматичната вяра влезе в политиката, компромисите по спорните проблеми, които са неотменима част от демокрацията, обаче стават все по-трудни за постигане. И това е така, защото фундаменталните ценности за разлика от разпределението на материалните блага не могат да бъдат обект на договаряне. Оттук следва опасността научните решения, съдържащи научно-технически компоненти, да не бъдат вече обект на проучване или рационална аргументация, а да се водят от различни групи по интереси, много от които твърдят, че искат приходите от техните данъци да се ползват за проучвания, които самите те смятат за съвместими с техните ценности.

Дебатите в Азия

Дебати за природата и ползата от науката се водят открито и извън САЩ и Европа. Когато Националният университет в Южна Корея обяви първото успешно клониране на куче, из цяла Азия се развихриха спорове за науката и ролята й в обществото. Макар и в тези дебати да не беше използван открито религиозен език, той отразяваше същите страхове че науката е станала твърде мощна и "вече е извън контрол". Една от важните причини за това е, че през последните години Китай наля огромни средства в изследователска дейност. Между 1995 г. и 2002 г. азиатската държава е удвоила процента от постоянно растящия й БВП, отделян за наука, като най-голям приоритет са биотехнологиите и други високотехнологични сектори. Науката, изглежда, става част от развитието на новата глобална суперсила.

Мястото на науката

Днес науката е част от бързо глобализиращия се свят. На нея се гледа като на двигател на икономическия растеж, но и като на заплаха за нашата сигурност и вярвания. Културата и религията, разбира се, ще продължат да оформят като цяло контекста на ценностите, в които се намесват науката и технологията. Ценностите обаче са подложени на промяна, често в отговор на миналия опит и поради страховете от бъдещето. На науката й бяха нужни векове, за да си извоюва автономен статут, при това относителен, от политиката и религията.

Тази автономия й служеше добре, а независимата и отговорна наука служеше добре на обществото и икономиката. За да се запази това полезно сътрудничество, научната независимост от религиозния догматизъм и от правителствената намеса трябва да бъде защитавана. Кой ли би си помислил, че в зората на XXI век дебатите, вихрели се по времето на Просвещението, отново ще излязат на сцената?

*Хелга Новотни е професор по изследване на науката към швейцарския Федерален технологичен институт в Цюрих и председател на Европейския борд по научни изследвания. Статията е предоставена от Project Syndicate.