Просрочените задължения между компаниите се увеличават най-драстично при големите фирми, показва национално представително проучване, поръчано от частния кредитен регистър "Дебтнет".

Общо 75% от компаниите с годишен оборот над 500 хил. лв. имат просрочени вземания от свои клиенти. Още по-сериозно е положението при компании с оборот над 750 хил. лв. и над 1 млн. лв. - съответно 80.6% и 85.4% имат клиенти със неплатени задължения.

Секторният разрез показва, че строителният бранш остава най-засегнат от проблема, следван от дървопреработката и мебелната промишленост и тежката индустрия.

На обсъждането за междуфирмената задлъжнялост стана ясно и че дори хипермаркети са започнали да бавят плащания към производителите.

Новината беше съобщена от Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Проверка на "Дневник" показа, че проблемът се среща по-често при малките вериги, но има и големи компании, които не се разплащат в срок.

Проблемът се наблюдава по-отчетливо при една от големите вериги, но тя не е единствената с некоректно отношение, каза Чамова. Средната продължителност на просрочието е 2 месеца.

Асоциацията на месопреработвателите планира от следващия месец да оповести списък с некоректните платци и фирмите, които бавят разплащанията по своите задължения.

Частните съдебни изпълнители Веселка Любенова и Мариян Петков посочиха, че некоректните предприемачи са станали изключително изобретателни в това да източват дружествата си, когато натрупат критично ниво на дългове.

Преди задълженията да се осчетоводят и дружеството да изпадне в неплатежоспособност, те го продават и излизат от органите за управление. На тяхно място застават подставени лица или хора без имоти и образование. Истинските собственици продължават дейността си като други юридически лица и прилагат същите практики.

Любенова коментира, че кризата е само удобно оправдание и като цяло фирмите, които бавят разплащания с партньорите си, са правили това и в миналото, когато икономиката нарастваше.