Да започнем с нещо безспорно. Асен* е мъртъв.

Мъртъв е от няколко месеца и докато четете това, тялото му вероятно още не е взето от моргата. Асен започва да друса на 13.

Инфектира се ХИВ на 15.

На 18 кашонът, в който спи, е надупчен от куршуми, които засядат в краката му.

Умира на 19. Това е ей сега. Под един мост в София.

В семейството на Асен има над 10 деца.

Никой не знае колко са точно. Майка му не може да брои. Не са ходили на училище никога. Голямата част се друсат.

«Не, още си е в моргата», вдига рамене една от сестрите на Асен, докато взима нови игли и спринцовки от буса на «Инициатива за здраве», неправителствена организация, която работи за превенция на ХИВ/СПИН сред инжекционно употребяващите наркотици. Бусът е спрял пред една разрушена къща, недалеч от центъра на София. В къщата се събират да друсат десетки хора – които сега излизат на тълпи, взимат си пликове с чисти инструменти, интересуват се резултати от изследванията си и се прибират обратно вътре. Част от тях са ХИВ позитивни.

Дилърът – момче на двайсет и няколко, усмихнато разказва как сутринта в къщата е имало полицейска акция, прибрали са няколко употребяващи и няколко дилъра. До следобед всички са навън. От думите му се разбира, че твърдо имат свои хора в управлението. Тази теза – за полицаи на «заплата», ще се повтори от много хора, по време на работата по този текст. В същото време много употребяващи ще разказват как, като ги срещнат, полицаите им хвърлят пликовете с нови инструменти в кофата. Или ги мятат на земята и ги тъпчат с кубинки.

В България се мачкат болните, онези на края на нарковеригата, които не могат да си купят спокойствие. И още - няма достатъчно адекватни и разнообразни опции за лечение. Затворите са пълни със зависими, както и с хероин, но вътре няма програми за обмен на игли и спринцовки. Криминализацията на дозата за еднократна употреба отпадна – но законът продължава да не дава рамки за тази доза, което е точната температура за избуяването и на корупция, и на рисково поведение. Всичко това са щрихи от портрета на една последователна в своето лицемерие и глупост политика, която може да струва много.

Може би няма да повярвате, но наркополитиката ви засяга лично.

По данни на UNAIDS, програмата на ООН за ХИВ/СПИН, в повечето региони на света инжекционната употреба на наркотици е един от водещите фактори за разпространение на ХИВ. Счита се, че 10% от всички инфектирания се случват по този начин; или 30%, ако от сметката се изключи южната част на Африка, под Сахара. След като веднъж достигне до общността на инжекционно употребяващите наркотици (по неофициални данни в България това са около 30 000 души), ХИВ може да я превземе невероятно бързо, a оттам да се разпространи в останалата част от населението, вече по полов път.

Ако това се случи, тоест ако ХИВ позитивните в страната станат десетки и десетки хияди, e твърде вероятно държавата да не може да продължи да плаща изключително скъпата антиретровирусна терапия. Всичко това може да бъде предотвратено, ако държавите, в случая България, не водят репресивна политика спрямо зависимите, разбирай има достатъчно програми за обмен на игли и спринцовки; има разнообразни, подкрепени от държавата, варианти за терапия; за леките престъпления, извършени заради наркотици, затворът е заменен с лечение и така нататък.

Пак по данни на UNAIDS по-малко от 20% от хората, които инжекционно употребяват наркотици в света, са обхванати от някакъв тип ХИВ превенция, като за Източна Европа и Централна Азия този процент e едва 10%. В този регион ХИВ позитивните са 1.5 милиона (от общо 33 милиона в света, към 2007 г.), основната част са в Русия и Украйна, а над 60% от случаите на нови заразявания се отдават на инжектиране.

По последни данни на българското Министерство на здравеопазването в страната са регистрирани 1174 ХИВ серопозитивни, като реалният брой на хората, живеещи с ХИВ (бройката се умножава съгласно международни стандарти), се оценява на около 4 хиляди души. През 2010 г. новооткритите са 65 души, 22 от тях са инжекционно употребяващи наркотици. Данните на МЗ сочат още, че oт 1986 г. в България са регистрирани общо 256 ХИВ+ лица, употребяващи инжекционно наркотици.

Но има скрита бройка ХИВ позитивни. И тук не говорим просто за стотиците, които не знаят за статуса си, защото не са се изследвали. Говорим за това, че само в регистрите на «Инициатива за здраве», която работи с лимитиран брой хора единствено на територията на София, за краткия период от 2003 до 2010 г. има 82 открити ХИВ позитивни. Организацията провежда анонимни тестове, като хората се завеждат под кодове; ако тестът е положителен и човекът дойде за резултатите си, е поканен да отиде в Националната потвърдителна лаборатория, след което бройката официално влиза в статистиката. Но някои не идват за резултати, други не отиват в лабораторията.

Така реално открити случаи на практика не се броят от държавата. A растежът е в пъти. През 2003 «Инициатива за здраве» има един разкрит ХИВ+ случай. В следващата година новооткритите са четири. После са девет, после четиринайсет, после осемнайсет. Около 80% от клиентите на програмата са имали досег и с вируса на хепатит C, което e лоша тенденция, имайки предвид сходните начини за заразяване с хепатит C и ХИВ.

Помните - през март 2004 г. с промяна в Наказателния кодекс, се криминализира притежанието на доза за еднократна употреба. С този изцяло популистки ход, при брутална несъразмерност на наказанието с обществената опасност на деянието, се предвиди абсурдната наказателна отговорност за болни, зависими хора. Съдебната система се задръсти от дела за по няколко цигари марихуана, бюджетът се натовари излишно, роди се чудесна нова предпоставка за корупция (плaщаш на полицая, който те е хванал, плащаш на съдията и пр.), а оттам и скочи рисковото поведение сред наркозависимите. Казано иначе – хората метнаха един презрителен поглед на чистите игли и се изпокриха.

И много продължават да се крият - въпреки че през октомври 2006 г. отпадна криминализацията на дозата за лична употреба, a за «маловажни случаи» затворът беше заменен с глоба. Защото проблемът не отпадна изцяло. «Поради неяснотите относно количеството на "еднокротната доза" все още в затвора попадат хора с малки количества наркотични вещества.

В Закона за наркотичните вещества и прекурсорите няма разделение на наркотичните вещества на леки и тежки дроги, т.е. има случаи, в които в затвора попадат хора за притежание на няколко грама марихуана. Липсата на яснота в закона относно количеството на еднократната доза предполага еднолични решения от страна на отделните съдии, ясно е, че това няма как да предполага равнопоставеност на съдените пред различните съдийски комисии", казва Юлия Георгиева. Във времето на криминализацията на еднократната доза имаше много случаи като този - за хероин на стойност 1.80 лв. (или 90 евроцента) човек е осъден на една година затвор, с три години изпитателен срок. Но само преди няколко месеца районният съд в Сливен постанови половин година затвор с 3 годишен изпитателен срок за 8 грама марихуана.

Алтернативата на досегашната държавна политика звучи така: разграничение в закона между веществата според степента на техния риск; ясно дефиниране на количества, разрешени за лична употреба; минимални или административни наказания за вещества с ниска степен на обществен риск (като канабис); максимално застъпени алтернативни наказания и затвор само в крайни и тежки случаи. Хората, които работят по превенция на ХИВ в групата, са категорични, че това е посоката. Тоест наблягaне върху психосоциална работа, ефективна пробация и лечение на зависимостта като алтернатива на затвора (но не принудително лечение, а като възможност закононарушителят да избере).

Също така подкрепа за програмите по намаляване на вредите и развитие на възможностите за безплатно лечение и рехабилитация (за сега съществуващите опции виж карето). Както и прилагане на програми за намаляване на вредите и за лечение на зависимостите в затворите. «Огромната част от вредите, свързани с употребата на наркотици – престъпления, ХИВ и други болести, насилие, смърт – са очевидно подклаждани от прохибиционистките наркополитики на правителствата ни. Войната с наркотиците повлия огромно световната ХИВ епидемия през последните 25 години», се казва в скорошното изследване на Тransofrm drug policy foundation.

В Българските затвори има много наркозависими (по данни на правосъдното министерство малко преди отпадането на криминализацията на еднократната доза през 2006 наркотично зависимите в затворите са 15.6%) и много дрога. В изследване на Българският хелзинкски комитет от 2007 г. 34.7% от анкетираните затворници казват, че има възможност за снабдяване с наркотични вещества. 18.8% отказват да отговорят, но повечето от тях дават ясен сигнал, че това е възможно. Цитираните начини са - близки отвън, надзиратели и други затворници.

На въпроса има ли достъп на хероин в затвора и ако да, защо там не действат програми за обмен на игли и спринцовки, Петър Василев, директор на главна дирекция «Изпълнение на наказанията», отговори: «Tази тема въобще не ми се коментира. Тази история я оставям без коментар. От днес съм в отпуска.»

В същото време Mитко Димитров, началник на Софийския централен затвор, каза: «Като във всеки един затвор в цял свят, така и в нашия има наркотици. Винаги се намират начини и канали за доставка на наркотични вещества в затворите, и Софийският централен затвор не е изключение. Различни са естеството и видът на вноса. От наши служители, от външни лица, през транспорта, с който хората влизат в затвора. Това са нормални неща, те намират начини да си внесат. Даже напоследък открихме хероин в запечатана консерва, фабрично, разбирате ли за какво става въпрос? Чух и за случай за хероин, разтопен под пощенска марка на писмо, изпратено до затвора. Няма какво да направим, как да ги спрем.» По думите на г-н Димитров в затвора в София има потвърдени 9 ХИВ позитивни лица: «Не можем да ги изолираме, както в обществото не могат да се изолират. Не сме ги разкрили на останалите затворници и нямаме основание да го направим. Да, използват общи игли и спринцовки – нещо, което е изключителен риск за преноса на тази болест.» На въпроса би ли дал достъп на програма за обмен на игли и спринцовки на територията на затвора Митко Димитров каза «Няма никакъв проблем. Нека някой да обяви желание официално, веднага ще вземем становище.»

От програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" на МЗ казаха, че имат "готовност да подкрепят проучването на международния опит при въвеждане на програми за обмен на игли и спринцовки с цел превенция на ХИВ сред инжекционно употребяващите в местата за лишаване от свобода". «Добрите практики в други страни от региона на Източна и Западна Европа и Централна Азия посочват като значителен успех в превантивните дейности за ХИВ функционирането на такива програми в затворите в няколко страни – Люксембург, Португалия, Испания, Германия, Швейцария, Румъния, Армения, Молдова, Киргизстан", заявиха от там.

Срещам Ясен пред една от метадоновите програми в София. Той е на 26, започнал е да се друса преди близо десет години, някъде по пътя се инфектира с ХИВ. Но сега е на метадон, завършва средното си образование и е адски мотивиран: «Тези десет години от живота ми отидоха на нищо, на боклука. На мен лично ми е тъпо, но трябва да се продължава нататък.»

За някои животът се движи, за други е спрял. С Мимо говорим пред къщата от нaчалото на този текст. «Всички тук знаят за мен, че съм позитивен. Аз си казвам на всички. Много хора се крият, много хора», казва той, докато ме гледа изпод намазаните си със стар грим клепачи. Мимо е на 30, ром, травестит, проституира, на хероин от 7 години. Mного иска да започне в метадонова програма, но му искат лична карта, а той няма. В същото време преди седем месеца Мимо е бил в затвора. Когато държавата иска да те накаже, а не да ти помогне, няма проблем да стане без лична карта.

Tова казва всичко.