Навършените през миналата седмица 10 години от приемането на Закона за достъп до обществена информация и изразените през последните седмици мнения за ограничаване на достъпа до публичния онлайн търговски регистър са събития, които налагат да се обърнем назад и да погледнем откъде тръгнахме и къде стигнахме в голямата битка на гражданите за повече прозрачност на управлението и бизнеса.

Всъщност претенцията за ограничаване на достъпа до публичния регистър е свързана с едно от класическите ограничения на правото на информация - защитата на личните данни. Тя безспорно е европейски стандарт, както и едно от най-отдавна прилаганите ограничения спрямо достъпа до обществена информация. Същевременно историята на защитата на личните данни у нас се свързва най-често с това, че от обществен достъп

докато данните на обикновените хора могат да се срещнат в свободен вид някъде в интернет или пък се събират грижливо от службите за тяхната "оперативна дейност". В XXI век нормалното положение трябва да бъде точно обратното.

В съдебната практика за първи път защитата на личните данни се яви като ограничение в случая на гражданина Й. Лазов, който бе поискал през 2001 г. достъп до наказателните постановления и актовете за установяване на нарушения спрямо общинска фирма. Причината за поискания достъп бе недоумението на гражданина защо въпреки налаганите санкции фирмата продължава да изгребва чакъл от дъното на река Джерман, вследствие на което пропадат няколко села.

Тогава Министерството на околната среда и водите се позова на защитата на личните данни на свидетелите, упоменати в актовете. Наложи се Върховният административен съд (ВАС) да помогне на държавните служители да достигнат до извода, че не е пречка документите да се предоставят след заличаване на данните за конкретните лица.

Последваха през годините откази, в които администрацията твърдеше, че са защитени данните за командировките на висши държавни служители като министри, кметове и заместник-кметове, имената на овластените в Агенцията за социално подпомагане да съставят актове за нарушения, образованието и квалификацията на ръководителите в системата на просветата. Съдът отменяше тези откази и постепенно започна да се създава практика - с

 

В законодателството, свързано със защитата на личните данни, нещата започнаха неуверено и с преувеличение. В приетия през януари 2002 г. Закон за защита на личните данни специално внимание бе отделено на защитата на "обществената идентичност" на лицата, на "дейността на органите на власт" или на данните на участниците в управителни и надзорни бордове на фирми.

Поради защита на "обществената идентичност" на премиера през 2003 г. се оказа невъзможно да се предоставят на медиите дипломатическите ноти, обменени между България и Испания през 1970 г. по отношение статута на г-н Сакскобургготски. Този достъп бе осигурен едва след произнасяне на

Софийския градски съд. Критиките на безумната защита, която ЗЗЛД осигуряваше на властимащите и участниците в търговски дружества, все пак бяха чути и в края на 2005 г. законът бе променен.

Втори опит за ограничение на достъпа до данни за участници в управителните и надзорни органи на търговските дружества се направи при приемането на Закона за търговския регистър през 2006 г. Тогава бе предложено всеки отделен достъп до интернет регистъра да се заплаща.

Така постигането на основните цели на публичността, въведена за пръв път с Търговския закон от 1897 г., а именно – създаване на сигурност на оборота и знание кому даваш парите си, щеше да бъде сериозно затруднено. Този опит не успя, което

Впрочем през изминалите години публичността и на други регистри срещаше отпор под благовидния предлог за защитата на личните данни. Например приетият през 2000 г. Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, предвиди не публичност, а ограничен достъп на ръководителите на медии до регистъра на подадените от служителите декларации.

И сред главните редактори се оказа, че има повече и по-малко равни, тъй като се наложи главният редактор на ямболски вестник да води дело, за да получи достъп до декларацията на висш магистрат. Данните бяха предоставени едва след решение на ВАС през 2004 г. Чак през 2006 г. гражданите получиха право на свободен интернет достъп до декларациите.

За тайна бяха обявени и декларациите на държавните служители за конфликт на интереси. Дори с влизането в сила на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси през 2009 г. не се осигури пълната публичност на тези декларации, тъй като с две свои становища през същата година Комисията за защита на личните данни даде неясното тълкуване, че личните данни в декларациите подлежат на защита, без да уточни обаче кои са тези лични данни.

На атака пред съдилищата бе подложена дори публичността на имотния регистър, обявена със закон преди повече от 100 години. Засегнати от журналистическо разследване около придобиването на имоти в Несебър подадоха жалба до Комисията на личните данни. През 2007 г. комисията постанови много странно решение, според което предоставянето на информация от публичния имотен регистър нарушавало защитата на личните данни. Това решение бе обжалвано пред

със "спорната" публичност. През май 2010 г. в седмиците, в които бе публикувано основаното на информация и от публичните регистри разследване на в. "Капитал" – "Дом за техните деца", тричленен състав на ВАС, в който участва и един от визираните в разследването магистрати, отмени хода по същество и насрочи ново заседание по делото за есента.

Според доминиращото в развитите демокрации схващане понятието "лични данни" е различно от "обществена информация" или "официални документи". В последните не може да има "лични данни", а единствено наличието на някои данни, свързани с личния живот на хората, като например социалния им или семеен статус, може да обоснове ограничение на достъпа до част от официалния документ. В някои от скандинавските страни дори данни за доходите и дължимите данъци са публични.

Общоприето в ЕС е схващането, че определени данни за търговските дружества като учредителните им актове, промените в статута им, представляващите ги лица и финансовите им отчети са общодостъпни, включително в електронен вид (Директива 2003/58/ЕО, изменяща Директива 68/151/ЕИО).

Въпреки че търговският регистър наистина е един от малкото работещи регистри в интернет и е полезен за инвеститори, потребители и  журналисти, основателен е въпросът за публичността на някои документи. Например едва ли има оправдание общодостъпността на удостоверения за граждански брак или копия от лични карти. Същевременно прозрачността на търговските документи, както и на пълните данни на участниците в бордовете на търговските дружества не могат да се поставят под съмнение. Именно тук е налице

 за да може неограничен кръг хора да знаят къде инвестират спестяванията си. И най-малкото отклонение би довело до конфликт с европейското законодателство.