Дойде времето детските градини в София да не достигат. Около хиляда малчугани чакат ред, свободни места няма, а приемът става с връзки. След масовото закриване на детски домове преди 7-8 години новината, че броят на децата се увеличава, си е направо добра.

Тя обаче, както става с добрите новини, влачи след себе си няколко лоши - не достигат сгради, общините не успяват да се справят със ситуацията, родителите нямат сигурност дали ще намерят място за детето си, а ако намерят, може да е на другия край на града, за записването трябва да се търсят познанства и т.н. Въобще местната власт е длъжник на децата и техните родители. Защото не е нормално майки с колички да обикалят от градина на градина и да се молят детето им да бъде прието. Нито е нормално и да живееш в единия край на града, а да водиш детето си в другия, защото само там имало свободно място.

Странно е, че районните администрации, които разполагат със статистика на родените деца по години, не могат да предвидят увеличаването или намаляването на броя им и не могат да анализират как той се съотнася към местата в яслите, детските градини и началните училища.

А информация има. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 1990 г. детските градини в страната са били 4590. През 2005 са 3301, като тенденцията е през последните три години броят им да се увеличава стабилно в съответствие с раждаемостта. Преди 15 години почти 304 хиляди деца са ходили на детска градина, а сега - към 203 хиляди. Интересна е статистиката и на преподавателите - през 1990 г. те са към 29 хиляди, а тази година - с 10 хиляди по-малко.

На съответните отговорни фактори обаче явно тенденциите са им убягнали и затова се налага сега да търсят решения “на пожар”. И те се намират - започват да гонят наематели от помещения, които някога са били детски градини. В някои случаи става дума за частни детски градини или училища, в други - за администрация на държавни органи. За нови строежи се говори само в квартали като "Връбница" и "Обеля".

Решението би било съвсем логично, ако в същото време в столичните квартали, какъвто е случаят с жк “Младост”, нямаше пустеещи и рушащи се сгради на бивши детски градини. Те бяха занемарени от общината през годините, не бяха дадени под наем и днес някои от тях приличат на катакомби. Заради липсата на всякакво стопанисване сега имат нужда от основен ремонт, който със сигурност ще излезе много скъпо. Поради тези причини никой не помисля да ги използва по предназначението им. Съвсем друго щеше да е положението, ако през годините за тези имоти беше полагана някаква грижа. Но естествено никой не носи отговорност за лошото управление.

Какви решения взимат сега администрациите - по-лесно е да се изтикат наемателите, които са поддържали помещенията, и веднага да се отворят нови групи. Така общината няма да плати нито лев. Само че наемателите могат да осъдят общината за неспазените договори и тогава тези пари ще ги платим ние, данъкоплатците.

И понеже става дума за недостига на детски градини, очевидно е дошло времето да се взимат дългосрочни решения, защото освен че раждаемостта се покачва в сравнение с 1996 г., новият социален министър е амбициран да изпрати в забавачки всички деца още от 8-месечна възраст. Това означава, че следващата година може да са необходими не хиляда, а двойно или тройно повече места. Тогава може да се наложи да гонят от наетите общински сгради дори кварталните кафенета. За да ги превръщат в детски домове.