Най-големият петролен разлив в историята на САЩ може да превърне започващия в Атлантическия океан сезон на ураганите в още по-неприятно изживяване Заглавието щеше да звучи налудничаво, ако не представляваше реална опасност.

Щеше да изглежда чисто и просто любопитно, ако не беше рискът от превръщане на най-големия петролен разлив в историята на САЩ в още по-непредвидимо и неприятно изживяване, което да се пренесе на сушата. Завихряне във въздуха на нефтени петна от морската повърхност заради ураганни ветрове може да направи цели селища необитаеми.

В същото време би се наложило операциите по справяне с един нефтен разлив, които включват огромно количество плавателни съдове и персонал, да чакат затишие, докато подводният кладенец продължи необезпокояван да бълва черно злато.

Точно такова може да бъде продължението на трагедията с "Дийпуотър хорайзън" - нефтената платформа, на която през април загинаха 11 души. Експлозията на платформата, собственост на компанията BP, предизвика изтичане на 60 000 барела суров петрол дневно от подводен кладенец във водите на Мексиканския залив.

Неколкократните опити на базираната в Лондон фирма да овладее катастрофата дават нееднозначни резултати – дупката все още не е запушена, макар инженерите на терена да улавят около 20 000 барела от извиращия нефт на ден. Досега от плътния петролен каймак най-силно са пострадали щатите Луизиана, Флорида и Алабама, чиито туризъм е на ръба на загробването.

Крайбрежните влажни зони потъмняха, поглъщайки ценни видове птици, които се превърнаха в рошави черни топки.

Макар това да не е единственият такъв случай (през 1989 г. инцидентът с танкера на "Ексон" едва не загроби малкото градче Валдес в Аляска), почти всички са единодушни, че занижените критерии за безопасност и стремежът към рисковани дълбоководни сондажи са причина за най-голямата екологична катастрофа в Мексиканския залив. Наскоро стана ясно, че нефтените петна в комбинация със слънчевите лъчи пречат на размножаването на рибите.

Докато BP пръска по 100 млн. долара на ден за изсмукване на петната от разлива, компенсиране на пострадалите и упражняване на реален и виртуален PR (като например закупуването на ключовите думи oil spill в AdWords, услугата на Google за онлайн реклама при търсене), сезонът на ураганите в Атлантическия океан вече започна.

От формирането си тропическата буря "Алекс" набира сила и според климатолозите до дни вероятно ще се превърне в ураган. Ураганите всяко лято отнемат десетки животи и причиняват щети за милиарди долари на силно зависимите от туризма икономики в басейна на Мексиканския залив. През 2005 г. ураганът "Катрина" удари крайбрежните щати на САЩ с огромна сила, сварвайки федералните власти неподготвени.

Трагедията на хилядите останали без дом вследствие на силните ветрове беше сочена от критиците като един от най-слабите моменти в управлението на Джордж Буш. По ирония на съдбата медиите нарекоха инцидента с "Дийпуотър хорайзън" "Нефтената Катрина" (заради мащаба на последиците от инцидента) още преди метеоролозите да загатнат за опасната връзка между силните ветрове в морето и разлива.

През 2008 г. ураганите "Айк"и "Густав" удавиха две и без това бедни държави – Куба и Хаити.

Метеоролозите описват няколко сценария, в случай че ураган навлезе във водите на залива. При всички положения обаче това би предизвикало сложна процедура по евакуация (заради "Айк" и "Густав" бяха евакуирани 2 млн. души в Америка!) и би объркало плановете на почистващите нефта екипи.

"Ако буря удари залива, тя ще завърти водата като в перална машина", заявява метеорологът Дан Котловски от "Стейт колидж" в Пенсилвания, цитиран от USA Today. Дали петролът ще се вдигне във въздуха, зависи от траекторията на бурята.

"Ураган, който се придвижва от западната страна на разлива, ще изхвърли петролната емулсия към брега", обяснява Крис Вакаро от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA). Ако бурята премине от източната страна, тя ще завихри петрола към открито море.

Не е ясно кой ще плати за почистване на крайбрежието от петролните наслоявания вследствие на вятъра, например в чувствителните от екосистемна гледна точка мочурища на Луизиана. По принцип разходите за щетите от ураганите се поемат от специален федерален фонд, но вероятно и BP ще трябва да се включат с финансови средства. Досега разходите на петролния гигант за справяне с катастрофата набъбват всеки ден и вече са близо 3 млрд. долара.

В случая с разлива край Аляска през 1989 г. доста от местните жители получили крупни суми пари от "Ексон", за да се включат в почистването. С парите някои от "спечелилите" започнали собствен бизнес и днес са заможни именно заради катастрофата на танкера.

Подобно нещо може да се случи и в щатите, които, освен че са засегнати от разлива в Мексиканския залив, едва-едва излизат от икономическата криза, прогнозират потърпевши от нефтения инцидент във Валдес пред в. "Телеграф."

Добрата новина при разлива в Карибския басейн е, че вятърът с висока скорост може да ускори биоразграждането на нефта, което иначе би отнело значително по-дълго време.

Ако лошото време се зададе на хоризонта, адмирал Тад Алън, командващ операциите по справяне с разлива от страна на правителството, ще трябва да разпореди на екипите да спрат да почистват около пет дни преди прогнозираното засилване на вятъра.

"Дискавърър ентърпрайс", един от плавателните съдове, които събират петрол, се нуждае от 114 часа, за да се откачи от събиращата тръба и се настани в някое безопасно пристанище. Така може да се стигне до ситуация, в която със седмици петролът изтича необезпокояван от земните недра.

Това ще влоши и без това катастрофалните от екологична гледна точка последствие от аварията на "Дийпуотър", затваряйки още по-голяма акватория за риболов и отмивайки още и още лепкав дзифт по плажовете.

Близо 3000 катера и над 3200 други плавателни съда ще трябва да бъдат преместени на безопасно разстояние в случай на буря, а около 39 000 души, сред които брегова охрана, военни, служители на BP и доброволци, ще трябва да бъдат евакуирани, и то на място, което не е предвидено за евакуация на населението.