Националният отбор по футбол на Германия може да е загубил своя мононационален облик, но не е загубил своя инстинкт на убиец. Когато трябваше да бъде разгромен един от големите съперници Англия в името на класирането на 1/4-финал на световно първенство, хората на треньора Йоахим Льов не се поколебаха нито за миг.

Този толкова нетипичен състав на Германия сега има следващата си задача – да елиминира Аржентина по пътя към полуфиналите. Преди 10 години можеше да бъде сигурно, че германските национали ще играят до последен дъх без грам страх от противника. Но все още не е ясно какво от изконните ценности на Бундестима притежава настоящата селекция. Той е толкова разнороден и различен, но и толкова непознат.

Когато Германия стана за последен път световен шампион през 1990 г., страната още не се беше обединила. Днес, както тогава, всички национали играят в Бундеслигата, но в техните жили тече много различна кръв. И една трета от тях не пеят химна.

Единадесет от 23-мата играчи са родени извън Германия или имат корени от други националности. Петима са родени в чужбина – нападателите Мирослав Клозе и Лукас Подолски, както и халфът Пьотр Троховски са поляци, крилото Марко Марин е роден в Югославия, а нападателят Джеронимо Какау е бразилец, който едва през февруари получи немски паспорт.

Защитникът Джером Боатенг е роден в Берлин, но има двойно гражданство – немско и ганайско, а неговият полубрат Кевин-Принс Боатенг играе за Гана.

Нападателят Марио Гомес е син на испански емигранти, защитникът Денис Аого е с нигерийски произход, а Сердар Ташчъ и Месут Йозил са второ поколение турци. Полузащитникът Сами Кедира има тунизийски роднини. Той казва, че тази разнородност е направила националния отбор по-качествен. Към традиционно силната организация и ефективност е добавен южняшки темперамент.

"Бундеслигата е на върха по няколко показателя, но също така и по производството на атрактивен футбол. Мисля, че помага, когато има южняшки стил в нападението, където играят Йозил и Какау. Те непрекъснато търсят топката и могат да променят духа на атаката. Те могат да печелят мачове сами", коментира полузащитникът на "Щутгарт".

Сегашният национален отбор е продукт на дългогодишната интеграция на имигранти от различни националности в обединена Германия. Канцлерът Ангела Меркел твърди, че футболният пачуърк е точно копие на нацията, в която вече има 15 милиона чужденци.

"Аз съм напълно убедена, че всеки член на отбора играе с удоволствие за Германия. Този отбор е доказателство, че емигрантите, техните деца и внуци могат да имат огромен дял в нашето общество", заяви Меркел, която беше на трибуните по време на мача за третото място на световното първенство през 2006 г.

Повечето от настоящите национали тогава бяха далече от мисълта за националния отбор. Йозил, Марин, Кедира, Аого и Боатенг идват от младежкия тим, който само преди година стана европейски шампион.

За някои от тях пътят към Бундестима не беше постлан с рози. Когато трябваше да избира за кой национален отбор да играе, Месут Йозил каза, че се чувства 100% германец. В Турция решението на талантливия полузащитник се възприе като предателство и след заплахите от турски радикални групировки той трябваше да затвори форума в своята интернет страница.

Централният защитник на "Щутгарт" Сердар Ташчъ не е имал чак такива проблеми, въпреки че е бил канен да играе за Турция от същите скаути на турската федерация. Преди Йозил повечето футболисти от 1.7-милионната турска общност предпочитаха да играят за Турция.

Преди няколко години Марин беше атакуван от две федерации – на Сърбия и Босна и Херцеговина, но големият фен на Деян Савичевич отказа. Той харесва всичко, което е свързано с родината му – от кухнята до музиката.

"Германия е моята родина, но аз никога няма да скъсам връзката си с Тунис. Националният отбор не играе на световното първенство, затова се чувствам единственият й представител тук", коментира Кедира.

Ангела Меркел обяви, че националният отбор представлява в много по-голяма степен етническото разнообразие на страната, отколкото обикновено това се случва. "Успешните спортисти, не само футболистите, могат да бъдат модел за подражание, когато става въпрос за успешната интеграция на емигрантите в нашето общество", коментира наскоро тя по ARD.

Капитанът Филип Лам твърди, че мултикултурната Германия ще продължи да защитава достойно честта на страната на световни първенства. Според Кедира разнообразието е полезно. "Африканците добавят физическа мощ. В нападение имаме нещо от Латинска Америка. А защитата ни е типично немска – уверена и надеждна", коментира той.

Според треньора Льов голямата разлика между сегашния състав и предишните му издания е в отношението на младите. В Йозил, който успешно замени контузения капитан Михаел Балак, той намери своя типичен №10. Така успя да излекува слабостите на предпочитаната от предшественика му система 4-4-2 с по-ефективната 3-2-3-1. Вестник "Велт" анализира промяната в постройката така: "Йозил донесе освобождението."

Самият Йозил коментира своите качества така: "Моите силни качества са скоростта ми, бързият дрибъл, харесва ми да вкарвам и изработвам голове." В негово лице мнозина вече си спомнят за Томас Хеслер и неговото влияние върху тима, който стана шампион през 1990 г. в Италия, и мечтаят за повторението на историята оттогава.