Изпълнителният директор на българо-швейцарската компания "Аннона Грейн" Теодор Иванов стана агробизнесмен за 2005 г. Призът му беше връчен заради иновативния подход, приложен в производството и търговията със зърно през последните години. Той пръв от крупните арендатори в страната създаде джойнт венчър между български зърнопроизводител и чуждестранна търговска компания. Иванов е син на известния зърнопроизводител от Исперих Иван Крачунов, който беше агробизнесмен за 1996 г. Фамилната фирма "Агротайм" е създадена още през 1989 г., когато баща и син започват да произвеждат пшеница и фуражи. От 90-те години датира партньорството им с крупната швейцарска компания за търговия със зърнени култури "Андре и сие", а по-късно и с нейния приемник "Амеропа". През 2003 г. Теодор Иванов прави джойнт венчър с "Амеропа АГ", като целта е да се разширят външните пазари на компанията. Разпределението на дяловете в "Аннона Грейн" са 47% за "Агротайм", 47% за "Амеропа АГ" и останалите 6% държи физическо лице. Теодор Иванов е главен секретар на Българската асоциация на фермерите.

------------------

 

B: Г-н Иванов, в какво се състои иновативният подход при създаването на българо-швейцарската компания "Аннона Грейн"?

- Фамилната ни фирма "Агротайм" е на българския пазар повече от 15 години. Не искам да звучи пресилено, но целта ни беше да произвеждаме само качествена продукция и смятам, че успяхме. Пшеницата ни е първокачествена и намира изключително добър пазар в чужбина. Предложението за съвместното производство дойде от швейцарския ни партньор "Амеропа", която е сред световните лидери в търговията със зърно и торове. Първоначалната цел беше да увеличим обема на производството. За неговата реализация обаче се изискват големи разходи, затова трябваше да въведем нов подход. Така стигнахме до идеята за пряка връзка между производство и търговия. С обединяването на двете дейности реално се премахват посредниците в изкупуването, а печалбата остава във фирмата. Затова създадохме "Аннона Грейн". Досега големите търговски компании идваха в България, свързваха се с българските търговци, които невинаги разполагаха с налични количества. Купуваше се на парче от десетки производители, при което партидите се оказваха нееднородни. Знаете, че българската пшеница не е синхронизирала стандартите си с международните и това силно затруднява търговията. Затова и от България досега основно се изнасяше пшеница средно качество. Чрез "Аннона Грейн" ние търгуваме само еднородни, изравнени по качество партиди. Другото предимство е, че знаем закъде изнасяме и какви са изискванията към продукцията ни.

 

B: Как организирахте процеса и дали успяхте да привлечете и други арендатори?

- Преимуществено се търгува наша продукция. В момента двете фирми "Агротайм" и "Аннона Грейн" обработват около 100 хил. дка в Разградска област. Годишно произвеждаме около 60 хил. т зърно. От една година съседните на нас кооперации и арендатори започнаха да уеднаквяват технологията си на производство с нашата. Това им дава възможност да правят съвестни партиди с нас и така по-лесно да реализират пшеницата си. Самите швейцарци отчитат, че в последната година-две търговията настъпва в нов етап. Във века на информационните технологии фирмите по-лесно намират клиенти, затова е важно търговците да правят съдружия с производители и преработватели, за да имат постоянни доставчици. Не случайно "Амеропа" в чужбина е направила джойнт венчъри освен с производители, също с мелници и фуражни заводи. Това ни принуждава и ние като производители да напасваме сортовия състав с техните изисквания. Целта е да се отговори на изискванията на крайния клиент. Съвременното определение за маркетинг гласи, че "до максимална степен трябва да се отговори на потребностите на потребителите". В България ние сме първите, които се обединяват с чужди търговски компании, но подобни процеси вървят в Украйна и Русия. От 2 - 3 години гиганти като "Гленкор" и "Драйфус" правят съвместни предприятия с руски производители. Явно се влиза в нов етап на търговията със зърно.

 

B: Какви са възможностите и други български компании да поемат примера ви и да започнат да изнасят качествено зърно?

- Наистина засега най-големият недостатък на българския износ е липсата на еднородни партиди. На международните пазари българското зърно се определя като средно качество. Пшеницата се води като алтернатива на руската, но по-нискокачествена. Проблемът е, че липсва единна технология в производството - от избора на сортовете през технологичната карта за отглеждането. Ние може да имаме превъзходна пшеница за износ и това може да стане с минимални усилия. В някои години разликата в цените на ниско- и висококачествената пшеница може да достигне 20-30 долара на тон. А разходите, които ще се направят, за да се подобри съставът й, не са повече от 4-5 долара между едната и другата.

 

B: Готови ли са българските зърнопроизводители за приемането на България в Европейския съюз?

- Нашите изчисления сочат, че интензивно земеделие може да се прави само върху над 5 хил. дка обработваема площ. В ЕС отдавна е доказано, че е безсмислено да се отглежда зърно на площ под 2 хил. дка. На този етап българските производители имат предимство пред европейските, защото в оставащата година тези, които все още сеят върху малко декари, могат да се обединят. В Европейската общност средните ферми отглеждат 2-3 хил. дка и там сега не върви окрупняване, защото цените на земеделските имоти са изключително високи. В Дания например цената е около 5 хил. евро на декар, докато в България средно земеделските имоти се продават за 200-250 лв. на дка. Знаете, че в Добруджа, където основно се отглежда пшеница, имотите успяха най-лесно да се окрупнят и това е добро за бъдещото производство. У нас имат бъдеще и собствениците на по-малки площи, ако отглеждат трайни насаждения или зеленчуци. Доходите от тези производства са по-високи, затова и те могат да развиват семеен бизнес. На този етап обаче най-големият проблем за фермерите е липсата на актуална информация за пазара. В бъдеще не трябва да допускаме екстремни пикове, за да се стига до свръхпроизводство, както през тази година. Тазгодишната реколта надхвърли 3.4 млн. т, от които почти 1 млн. т могат да се изнесат. Ниските изкупни цени обаче блокираха пазара и засега зад граница са реализирани малко над 360 хил. т. В региона ние се конкурираме с Русия и Украйна, които също имат свръхзапаси. Световният пазар вече е разпределен, така че само в нашия регион се търгува 25 на сто от общите количества зърно. Ако българските производители нямат маркетингова информация, не биха могли да планират какви култури да отглеждат и да ги разпределят равномерно.

 

B: Имате ли проблеми с финансирането на проектите си?

- Досега от фонд "Земеделие" и по програма САПАРД сме печелили проекти, в резултат на което имаме модерен технологичен парк. Разполагаме с няколко трактора, един комбайн и модерни сеялки и култиватори. Регистрирали сме зърнохранилище, което е необходимо за съхранение на зърното. За финансирането разчитаме на собствени средства и тези на партньорите ни.

 

B: Смятате ли да отглеждате и други култури освен пшеницата?

- Миналата година направихме опит с датски партньори да пласираме български зеленчуци, произведени в полски условия, близо до Исперих. Изнесохме директно за датски супермаркети прясно охладена царевица и грах за прясна консумация. Използвахме датски агрономи, които отглеждат подобна продукция там, и експерти, които се занимават с логистиката на тези продукти. Продукцията ни беше приета изключително добре. На този пазар наши конкуренти са Испания и Франция. По качество българският грах беше оценен с по-добро качество дори от европейския и това се дължеше основно на факта, че стриктно се придържахме към технологиите, посочени от датските ни партньори. В момента изчисляваме какви разходи ще са ни необходими, за да разширим това производство и да започнем да изнасяме по-големи количества за този пазар. Определено това е ниша за българските производители и трябва да се развива.