- Това беше единствената разлика между двата варианта. Решението на практика беше на политическото ръководство на ГЕРБ, но ние го подкрепяме, защото то има няколко предимства. Въпросът може да бъде преформулиран: колко не трябва да бъдат предприятията.

Нашите анализи показаха, че ако са повече от 9 например, една част биха били с отрицателен финансов резултат и няма да могат да изпълняват дейностите, за които са създадени. Шестте предприятия ще съвпадат с регионите за планиране в България.

Това ще дава възможност да се прави регионална политика в горския сектор и ще може да се кандидатства за европейско финансиране. Ще се създаде и конкуренция между отделните предприятия.

- Такава забрана има и в сегашния закон – тя беше приета през октомври м.г. и причина за това бяха обществените настроения. Така че ние просто я запазихме, ограничавайки я до защитените територии, мрежата "Натура 2000" и зона А и Б на черноморското крайбрежие.

Вън от тези места обаче предвидихме възможност за промяна, защото на строителството трябва да гледаме и като на инвестиции, на работни места. Само че тази промяна вече ще става по специална наредба, в която цените ще бъдат построени по различен начин от досегашния – по пазарни оценки, за да може да се защити общественият интерес.

- При ветрогенераторите ще учредяваме право на строеж за основите, а за останалата прилежаща площ – сервитут. По този начин запазваме горската територия и даваме път на един от приоритетите на правителството – развитието на възобновяемите енергийни източници.

Изрично е записано, че когато правото изтече, собственикът ще премахва за своя сметка всички конструкции и ще възстановява територията във вида, в който я е получил. И още нещо: парите от правото на строеж и сервитута ще влизат по сметка на съответното държавно предприятие за държавните гори.

Така те веднага ще се реинвестират в горскостопански дейности. При промяна на предназначението те отиват в централния бюджет и не е много сигурно връщането им за залесяване.

- Не. Вярно, че това е улеснение за инвеститора – разходът става по-малък и годишен вместо еднократен (което пък ще е добре за предприятията, понеже ще имат ежегодни приходи). Когато става дума за предоставяне на сервитут в защитени територии, ние задължително искаме становище от министерството на околната среда.

- "Екосистемните ползи" от горите са широко понятие, което включва защита от лавини и наводнения, защита на инфраструктурни обекти, обезпечаване на качеството и количеството на водата, поглъщане на шум и пречистване на въздуха, осигуряване на научни и рекреационни ползи за обществото.

Тези екосистемни ползи са насочени изцяло към собствениците на гори, но никой не се заблуждава, че ще представляват значителен доход. Първо, обществото трябва да свикне с мисълта, че за такива неща е редно да се плаща. Например, ако искаме на дадено място да има парк, да има по-малко ползване на дървесина, да не се правят големи пътища.

Или някой прави хотел и казва: туристите ми обичат да се разхождат в гората и искам тя да се поддържа. Или, да речем, едно ВиК дружество прави санитарно-охранителните зони около язовира, който използва, и казва: в тази зона трябва да има по-малко ползване на дървесина и още ред условия. След като ползватели реализират доход благодарение на тази гора, те трябва да подпомагат собственика да я поддържа, един вид да заплатят желанието си.

Има много различни практики в тази посока. В Хърватия например има т. нар. зелен данък за всички фирми – ако не се лъжа, е 0.05 % от оборота, който отива във фонд за екологични дейности.

Няма да има собственици, които да лежат и само да получават пари. Чуха се и приказки, че едва ли не хората ще плащат за това, че дишат и се разхождат – това са глупости.

А и в закона сме поставили условие след 2014 г., ако искате евентуално да получавате такива компенсации, вашите гори трябва да бъдат сертифицирани. Искаме, колкото и да е символично, да покажем, че има и друг начин за управление. В САЩ например има паркове, които са на печалба.

- Остойностяването на екосистемните ползи във вододайните зони, както казах, е една от възможните форми за икономическо насърчаване на сертификатите. До момента са сертифицирани 10 или 12 горски стопанства, една кооперация и няколко частни производители на дървесина. В процес са и още 6-7 големи горски кооперации.

Това са немалко собственици и площ - около 250 000 хектара, сертифицирани по FSC (Forest Stewardship Council - международен стандарт за екологично управление на гори - бел. авт.), но е малко на фона на горската територия в България, която е 4 милиона хектара. Процесът ще си остане доброволен – така е и в най-напредналите в този процес страни, така е и в Румъния, където вече 70% от горите са сертифицирани.

Самият пазар ще накара собствениците да преминат към сертифицирано устойчиво управление. Много от европейските компании, които се занимават с производство на изделия от дървесина, вече имат претенции тя да е задължително сертифицирана, същото е и с японските компании. Процесът вече е в ход и пазарът, търговците, го налагат.

Тук вече има и преработватели – производители на детайли и мебели, които изкупуват дървесина с горски сертификат, защото търгуват с европейски държави. Има такова предприятие за мебели в Силистра, в Троян също.

- Този проблем съществува повече от 20 години. Това, което виждаме на Витоша – западането на хотели и съоръжения, се дължи именно на факта, че строителството не е узаконено. За да отиде в общината и да поиска разрешително за подмяна на сградата, собственикът трябва или да притежава земята, или да има учредено право на строеж върху нея.

И сега тези собственици са пред дилемата да правят нещо незаконно, за да поддържат сградите си, или да не правят нищо. Резултатът очевидно не е добър за никого.

За горите извън парковете проблемът се реши. Там правилото е, че всеки собственик на сграда, която тя е узаконима съгласно действалото навремето законодателство, може да поиска да закупи застроената земя и прилежащата площ.

Това обаче важи за частната държавна собственост, а в природните паркове собствеността е публична. И предвидихме проблемът да се реши по аналогия. Трябва ли да бутнем цялото строителство там, защото е незаконно?

Природата под хотел "Щастливеца" например няма да се възстанови от това. Освен това имат ли вина собствениците за състоянието на нещата, след като всичките тези сгради са купени от държавни и общински дружества?

- Това е друг въпрос. И ние не искаме да им ги подаряваме. Идеята ни е въпросът да се реши и държавата да си вземе нейното. С промяна в закона за защитените територии, която сме разписали, територията под обектите, които са узаконими, става частна държавна собственост и инвеститорите ще могат да я купят. Говоря само за сградите.

А по новата наредба за оценяване на тези терени държавата трябва да получи това, което й се полага. До една година от влизането на закона в сила, т.е. до края на 2011 г., инвеститорите със сериозни намерения ще могат да си узаконят сградите. Който не го направи, собствеността му става държавна, защото, ако е частна държавна собственост, строителството в нея се одържавява.

Що се отнася до лифтовете, там ще учредяваме право на строеж и сервитут. Сега те не могат да се подменят - по новия закон ще могат, ако кандидатстват за право на строеж за фундаментите. Така няма да се вади територия от парка.

- Сега там няма конкурентен принцип, има субективизъм в процедурата. В новия закон вече е регламентирано: ще има търгове.

- Има и такава препратка към закона за защитените територии. Предвижда се възможност, ако един природен парк е на територията само на една община (какъвто е случаят с парк "Сините камъни" и община Сливен - бел. ред.), Изпълнителната агенция да възложи създаването на дирекция на парка към съответната община.

- Тази идея не е негова, тя е много стара. Когато създавахме парк "Българка", община Габрово искаше да го управлява, но тогава по закон не можеше. Имаше и други такива искания през годините. Кого обслужва паркът?

Местното население, а общината е най-близо до местните проблеми. Подчертавам: това ще са дирекции, които да контролират изпълнението на плана за управление на съответния парк. Те нямат право на никакви разпоредителни сделки – дори едно позволително за ползване на земя не могат да пуснат.

Специално за Сливен нямам честта да познавам г-н. Лечков, но съм чувал, че общината има ресурс да осигури финансирането и изпълнението на плана за управление на тази територия. Не говорим за друго освен за плана за управление – да съставят актове за нарушения и т.н. Контролът по закона за горите остава наш.