Миналата седмица излезе годишният доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците за 2005. Той отразява ситуацията в 25-те страни членки на ЕС в областта на употребата на наркотици и различните европейски практики в борбата с този проблем (данни за България са споменати само до 2003 г.).

Извън безкрайната статистика в рамките на 96 страници обаче докладът прави важни изводи на база резултатите, постигнати в различните страни.

Четенето на такива доклади все пак, колкото и оттегчително да е, остава задължително за тези, които взимат решения на държавно ниво.

Задължително е, защото „между 1990 и 2002 в европейските страни са регистрирани 7000-9000 смъртни случаи всяка година в следствие на свръх доза. Тези цифри трябва да бъдат считани за минимална стойност, тъй като е възможно много страни да са предали по-ниски от реалните данни”. (Доклад на EMCDDA 2005).

Лечението и превенцията да бъдат алтернатива на накaзанието за наркозависмите

е една от основните препоръки на доклада на EMCDDA. Специалистите от центъра проследяват основните моменти в междунaроден план, които затвърждават тази тенденция в европейските страни. Конвенцията на ООН за наркотиците от 1961 г. е първият международен документ, който застава зад принципа за лечението, обучението, рехабилитацията и социалната интеграция като алтернатива или като допълнение на наказанието в случай на престъпления, свързани с употребата на наркотици, припомнят от EMCDDA. В доклада си за 2004 г. Международният съвет за контрол на наркотиците, който е контролиращият орган за изпълнението на конвенциите на ООН за наркотиците, също препоръчва лечението като алтернатива на затвора за наркозависимите.

Защото, твърдят авторите на международния доклад, „ програмите, които предлагат на младите алтернатива на затвора, могат да ги предпазят от контакт с криминална среда. Освен това, дейностите, свързани с намалявено на търсенето, които предлагат избор за наркозависмите, извън мрежата за разпространение на наркотици, може да засегнат наркотрафикантските организации и да намалят способността им да доставят нелегални наркотици”. Идеята не е нова за Европа, където Холандия е пионер в политиката за предпазване на потребителите на леки наркотици от досег с криминалите среди.

Тази година в новия си план за борба с наркотиците (2005 – 2008) Европейската комисия също призовава към по-ефективни мерки вместо затвора при престъпления , свързани с употреба на наркотици

В него ЕК отбелязва: „Няколко държави са започнали да реформират политиката си в областта, след провеждането на проучвания, според които прилагането на строги мерки срещу наркозависмите, не е довело до намаляване употребата на наркотици”.

„Меките” промени в националните законодателства

С промяна в белгийското законодателство притежанието и отглеждането на канабис остава нарушение според законодателството, но при ограничени количества (до 5 грама) се изготвя единствено полицейски доклад без други последствия за притежателя. За притежание на канабис над 5 грама без утежняващи вината обстоятелства се налага глоба .

Във Великобритания според новите промени притежанието, производството и продажбата на марихуана остават нелегални, но съдебните санкции са по-леки. Притежанието на марихуана в малки количества (до 3 грама) вече е по-вероятно да бъде последвано единствено от официално полицейско предупреждение.

Смекчаването по отношение на марихуаната стана след като тя бе декласирана в категория C. Във Великобритания наркотичните вещества са класирани според вредите, които оказват. Клас “А” включва най-опасните наркотични вещества: кокаин (вкл. крек), екстази и подобни, хероин, LSD, магически гъби, метадон, морфин, и опиум. Клас “В” включва амфетамини, барбитурати и кодеин. Клас “С” включва забранените вещества с най-слаба вреда . Тук присъстват анаболните стероиди, бензодиазепини и бупронорфин и вече и канабисът (билка и смола).

През 2001 г. Люксмебург декриминализира употребата и притежанието на канабис за лична употреба. Година по-рано Португалия прие за употреба на наркотици да бъдат налагани само административни санкции.

Гърция намали присъдата за употреба на наркотици до една година затвор. Унгария извади от наказателния си кодекс като престъпление употребата на наркотици. През 2002 г. същото направи и Естония като вече и притежанието на малки дози за лична употреба не се счита за престъпление в страната.

Най-интересният пример е в Полша, която през 2000 г. втвърди политиката си спрямо наркотиците и премахна понятието еднократна доза, което позволяваше на пристрастените да избегнат затвора. През 2005 г. обаче, притеснен от непрестанното увеличение на броя на наркозависмите в страната, министърът на здравеопазването, Марек Балички, реши да се откаже от твърдия подход.

Според предложения правителствен проект, притежанието на наркотици за лична употреба, вече няма да бъде преследвано като криминално деяние.

“Надявам се новото законодателство да разреши проблемът с токсикоманията”, заяви Балички пред полския в. “Tygodnik Solidarnosc”. “Преди пет години законите за притежание на наркотиците бяха втвърдени. Резултатът? Никакво подобрение не беше забелязано: достъпът и употребата на наркотици не намаляха”, обясни още полският здравен министър.

В Дания през 2004 г. с промяна в законодателството притежанието на наркотици за лична употреба вече се накaзва с глоба вместо с предупреждение както беше преди. Естония също премахна наказанието за притежание на наркотици за лична употреба през 2002 г, пише в доклада на EMCDDA.

Твърдият подход

Въпреки препоръките на Европейската комисия в областта на наркотиците, все пак няколко европейски държави избраха именно затвора като алтернатива на лечението.

Финландия включи в наказтелния си кодекс употребата на наркотици като престъпление, наказуемо със затвор.

Литва също добави притежанието на наркотици, независимо от количеството, като престъпление в наказателния си кодекс с възможно наказание до две години затвор.

„Безкомпромисни към наркотрафикантите”

обаче е тенденцията във всички европейски страни. Там, където за потребителите е приет по-мек подход, той е компенсиран от все по-твърда позиция спрямо трафикантите. Така например след като декриминализира употребата на канaбис Белгия, прие през 2005 г. директива, според която притежанието на канабис на места, където може да се събират деца (училища, паркове, автобусни спирки) се наказва с още по-строги мерки от преди.

В Дания присъдите за трафик бяха увеличени с 50% през март 2004, пише в доклада на EMCDDA.

Същата година Естония прие максимално строги наказания за разпространение на наркотици. Великобритания след като декласира канабиса в категория клас C, увеличи наказанието за разпространение на наркотици от същата категория от 5 на 14 години затвор.

Особено тежки наказания бяха предвидени за разпространение на наркотици сред младите хора в Гърция (2001), Литва (2000) и Ирландия (1999).

Намаляване на вредите

Политиката „намаляване на вредите” все повече се налага в европейските страни. Най-общо тя може да се резюмира като създаване на по-безопасна среда за наркозависмите при употребата на наркотици. Примери за такъв тип политика са дадени от практиката на Норвегия, Чехия и Великобритания.

В Чехия няколко неправителствени организации дават възможността за тестване на наркотиците преди употреба , за да се избегне рискът от приемане на непозната субстанция. В страната тази схема предизвика сериозен дебат и все още се спори около законността и.

През 2003 г. Великобритания приема закон, с който се позволява на лекари и фармацевти да доставят без рецепта тампони, стерлина вода, някои уреди за смесване и лимонова киселина на наркопотребители, които получават наркотици под контрол.

През 2004 г. норвежкият парламент прие за три години временен закон за Пробна схема за създаване на помощения за интравенозни потребители. Законът цели да предпази наркотпотребителите от наказание заради притежание на еднократна доза. Според него първото подобно помещение трябваше да стартира през февруари 2005 г.

Едно от най-категоричните доказателства за нуждата от подхода „намаляване на вредите” е заключението в доклада на EMCDDA, че заразяването със СПИН сред наркозависмите в Европа е намаляло.

Програмите за достъп до стерилни спринцовки и игли в момента съществуват в почти всички страни-членки на ЕС и вероятно са причина за тази тенденция, твърди докладът. Изключение обаче се забелязва в балтийските страни, където е регистрирано увеличение на заразените със СПИН сред интравенозните наркопотребители.

Превенцията преди всичко

e другият важен извод на доклада. Във всички страни-членки докладът очтита активизиране на училищните програми за превенция на употребата на наркотици. В това отношение се е появил и нов подход към учениците, вдъхновен от политиката „намаляване на вредите” - т.нар „познавателен”. Неговите защитници твърдят, че младите трябва да научат за вредите от наркотиците без да се налага стария „възпитателски” подход, който демонизира забранените субстанции. Според новото течение младите хора трябва да взимат сами, но информирани, решенията и да правят избора в живота си.

Назад към България

Седмица след като излезе доклада на EMCDDA в България беше представен друг доклад, който ни върна към реалността в страната ни. Докладът е на института "Отворено общество" и фондация "Инициатива за здраве" и анализира ситуацията в България след премахването на Алинея 3 на чл. 354а от НК, която предвиждаше освобождаване от наказателна отговорност на лице, което е зависимо от наркотични вещества и техните аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

Наркоупотребата не е намаляла след криминализирането на еднократната доза,

наблюдава се известно увеличение на потреблението въпреки законовата промяна, е основният извод на доклада.

Изследването "Хероиновите потребители - една година след отпадането на "личната доза" показва още, че е нараснало рисковото инжектиране, което увеличава опасността от кръвнопреносими инфекции. Същевременно не е намаляло участието на потребителите в наркоразпространението и не е намерен еднозначен отговор в съдебната практика по делата за наркоразпространение, заключават от „Отоврено общество”.