Бангалор може да изяде Бангалор. Така приблизително може да се преведе заплахата, надвиснала над центъра на индийската хай-тек индустрия. Преди години в САЩ се роди изразът Bangalored, нещо като "да си изгубиш работата, защото компанията ти е пренесла производството в нискоразходните райони на Индия". Сега предприемачите, стекли се вазиатския мегаполис, са застрашени да ги надминат конкуренти, които първи са се усетили навреме и са се прехвърлили към други части на страната, съобщи в началото на месеца Ройтерс.

Вграда спочти 7 млн. души население все още голямото предимство е достъпът до квалифицирана ръка, особено до специалисти за дизайна на микрочипове. Но изведнъж все повече от собствениците на над 1500 високотехнологични компании в района

започнаха да говорят за преместване

"Не може да се лежи само на стари лаври", обяснява В. Равичандар, консултант и бивш член на правителствената комисия по инфраструктура.

Именно инфраструктурата стана големият проблем на Бангалор. В добавка местен влиятелен политик постави под въпрос правителствените стимули за бизнеса под формата на евтини парцели и субсидии.Накрая, в сезона на мусоните, помрачил допълнително потиснатото настроение, над хай-тек столицата на Индия закръжиха призраците на пустинния щат Раджастан и плажовете на провинция Гоа. Там вече се борят да привлекат не туристи, а инвеститори.

Аджит Айзък, шеф на "Адекопийпълуан" (индийското поделение на швейцарската "Адеко" (Adecco), най-голямата фирма за набиране на персонал, твърди, че през последното тримесечие поне три инвеститора са предпочели други места пред Бангалор. Проблемът е, че от този процес може да пострада и цяла Индия. "Тук беше витрината на Индия. Щом веднъж я занемариш, отслабва и привлекателната сила на магнита за инвеститори", казва Айзък. В Азия вече има ясно очертани конкуренти, борещи се да дръпнат към себе си парите на компаниите. Китай, Русия и Филипините са най-активни сред тях.

Но конкуренти има и в Индия. Примамвайки с още по-евтина земя и по-високи субсидии, места като град Гуаргон например са

изгряващите звезди на индийския ИТ сектор

На тях бе отделен специален панел на конференцията "Бангалор IT", проведена през октомври. Целта на дискусията беше по-скоро да се представи градът като портал към другите удобни за инвестиции щатове и градове. Често се споменаваше например започването на строителството през юли на международното летище на Бангалор срещу 313 милиона долара ипланираното му откриване през 2008 г.

Малко по-късно обаче препирня между виден бизнесмен и бившия премиер на Индия попари инвеститорския интерес. Н.Р. Нараяна Мурти, президент на "Инфосис текнолоджис", и Х.Д. Деве Говда, чиято партия е в управляващата коалиция на местния щат, се скараха за това дали и срещу какво земеделците да отстъпят част от нивите си за индустриални паркове.

Бизнесменът искаше повече отстъпчивост от селяните, а политикът - повече работни места за фермерите.

Подобна сделка "земя срещу работа" е невъзможна в Бангалор. Какво може да работи един индийски селянинв град, събрал една трета от цялата ИТ индустрия на Индия и дал работа на 1 милион специалисти? Тук се ценят владеенето на английски, образованието и постиженията професията.

Селяните в тази страна на контрастите тепърва ще се сблъскват със същия проблем и в Пуне, Мумбай и сателитния на столицата град Гургаон, че даже и в не толкова установени центрове на високите технологии. Един от т.нар. трета вълна е Джайпур, столицата на щата Раджастан. Там вече се установиха "Дженпак" - водеща бекофис компания, произлязла от "Дженералелектрик", както и "Проджеон", подразделение на "Инфосис". За своя дял се борят и градчета като текстилния център Колимбаторе, където отвори врати представителство на гиганти като "Когнизант текнолоджи", или дори управляваният от комунисти Колката (Калкута), привлякъл "Уйапро", третия по големина износител в Индия. Големият конкурент на Бангалор си остава Хадерабад, където "Уайпро" купиха през октомври 40 хектара терен. Засега бизнесът не се е затичал натам, но

мнозина си правят сметката

за ползите и неизгодите от едно преместване.

Боб Хоекстра, изпълнителен директор на бангалорския изследователски център на "Филипс", например вече е уморен да се бори с лошата инфраструктура. И не става дума само за безкрайните дупки по улиците, а за липсата на международно летище, на метро и на власти, желаещи да помогнат. "През последните 6 месеца се върнахме с 10 години назад", споделя той пред индийския "Файненшъл експрес". Хоекстра е от четири години тук и е видял с очите си възхода и падението на града дотам, че сега е готов да критикува решението на централатаси да инвестира 50 милиона долара. "Бангалор е лицето на Индия и ако то не се оправи бързо, какъв е смисълът изобщо да идваме", пита той. Според него, в случай че "Филипс" изгубят тук,е много вероятно да се преместят в Китай. А ако постъпят като него и други от сектора за 17 млрд. долара, ударът върху икономиката ще е сериозен.

И думите му не са преувеличение - много негови колеги едва търпят безкрайните задръствания към ИТ зоната на Бангалор, в които се стои понякога по два часа. Товасъсипва производителността, шокира чуждестранните партньори и принуждава инвеститори да анулират срещи или да ги прехвърлят към телефонен конферентен вариант. По дългия 131 км околовръстен път почти не се работи, започнатите преди година три надлеза сега са изоставени недовършени, международното летище получи зелена светлина от централното правителство в Делхи, но по неизвестни причини е замразено.

Няма ги и качествените хотели - нажеженият темп на ИТ растеж от над 30% означавасъщо, че е невъзможно да си намериш стая, ако не си я резервирал поне месец предварително, и то без да се пазариш за цената от 250 долара. Който не успее, трябва да се задоволи с легло в курортите на два часа път от Бангалор.

Всичко това

можеше и да не е така

През 1998 г. бе създадена специална комисия, на която бе поставена задача да превърне града в новия Сингапур. Разнообразни специалисти се заеха с бюрокрацията, данъчната реформа, чистотата и дори с обществените тоалетни. Намалените данъчни ставки доведоха само за две години до удвояване на приходите в общинските сметки. Сега тази комисия постепенно е обезсилена, съставът й е подменен с политически назначения, а някои местни лидери си позволяват да обвиняват ИТ бизнеса, че не е оправил дупките по улиците. Предприемачите са притеснени дотолкова, че дори се чуват призиви над Бангалор да бъде наложено централно федерално управление.