Американският Сенат прие най-голямата реформа за финансовата система на страната от Голямата депресия насам. Тя има за цел да реши проблемите, които предизвикаха кредитна криза в края на 2008 г. и повлякоха глобалната икономика в рецесия. Президентът Барак Обама ще подпише реформата в сряда, което ще я превърне в закон.

Налагането на радикални промени във финансовия сектор беше предложено именно от Обама през юни 2009 г. След месеци на преговори между демократи и републиканци окончателният проектозакон премина през Камарата на представителите на 30 юни и през Сената на 15 юли.

Новите регулации се определят като втората голяма победа в мандата на Обама след трудно извоюваната здравна реформа. Анализатори коментират, че законът е началото на нова ера в развитието на финансовата система на страната.

Въпреки че не се възстановяват най-строгите ограничения наложени след Голямата депресия, реформата определено бележи промяна в мисленето. В нея прозира недоверие към Уолстрийт, страх от сложните технологии на пазарите и правителствена защита на малкия човек, пише "Но Йорк таймс".

За да ограничи възможността от бъдещ срив в системата, планът на демократите предвижда три базисни стъпки. На първо място, регулаторите получават по-голяма свобода за надзор над всичко - от ипотечни кредити до сложни финансови инструменти. По този начин ще се предотврати появата на скритите финансови бомби на предишното десетилетие.

Второ, финансовите компании ще бъдат принудени да ограничат дълговете си и да поддържат по-голямо количество капиталови резерви. По този начин те ще имат буфер, при положение че инвестициите им започнат да се влошават.

Ако обаче първите две предпазни мерки не са достатъчни, правителството ще може да национализира и ликвидира поетапно финансови институции, чийто фалит заплашва цялата система. Държавата ще се разплаща с кредиторите на дадената компания, като впоследствие ще си възстановява средствата чрез продажба на активите й и евентуално чрез налагане на такси за другите компании от сектора.

Наличието на ясно дефиниран механизъм за справяне с подобни кризисни ситуации има за цел да предотврати паниката, която последва банкрута на "Леман брадърс" и срина международната икономика.

Една от основните цели на реформата е защитата на потребителите. За целта се създадена нова агенция към Федералния резерв, която ще следи за злоупотреби с кредитни карти и ипотечни кредити. Тя ще бъде сравнително независима от централната банка, а ръководителят й ще бъде назначаван директно от президента.

Новият закон предвижда още регулация на дериватите - сложните финансови инструменти, обвинявани за ескалацията на кредитната криза. Търговията с тях вече ще преминава през централизирани клирингови къщи, което ще увеличи прозрачността.

Банките ще трябва да отделят или да продадат част от звената си за търговия с деривати. Изключение се прави за нефинансовите компании, които използват тези инструменти като средство за ограничаване на риска.

Основен момент в реформата е и така нареченото правило на Волкър (предложено от бившия председател на Фед Пол Волкър). Според него банките, които приемат депозити, няма да имат право да търгуват за собствена сметка.

Те ще могат да притежават само малки дялове във фондове за дялово инвестиране и хедж фондове - условие, на което демократите се съгласиха, за да привлекат нужните им републикански гласове.

Първоначалният текст на реформата предвиждаше още големите банки и хедж фондове да бъдат обложени с данък, който да набере 20 млрд. долара в следващите 5 години. Средствата щяха да бъдат използвани за покриване на разходите за реформата. Окончателният текст обаче предвижда те да се пренасочат от програмата за стимулиране на банковия сектор.

Администрацията на Обама обеща възможно най-бързо да даде яснота и гаранции за прилагането на новите правила. "Това е началото, а не краят на процеса по реформиране на финансовата система", каза финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър.