По настояване на националното сдружение на общините (НСОРБ) още догодина може да бъде въведен местен данък общ доход. Той ще е част от данъка върху доходите на физическите лица, но определен процент от него ще остава в местните власти.

За това са се разбрали принципно представители на сдружението и председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова във вторник вечерта. На срещата е присъствала цялата работна група, която подготвя нов закон за местните данъци и такси. Идеята е да не се увеличава данъчната тежест за гражданите, а приходите да се поделят между държавата и кметствата.

Общините предлагат като първа крачка местният данък върху доходите да бъде между 2 и 3% от общата ставка, която тази година е 10%. Те искат в бъдеще сами да определят размера му, но Националната агенция за приходите (НАП) да продължи да го събира и после да им превежда сумите. Тези детайли се доуточняват в преговорите.

Според Чавдарова обаче това трябва да важи само за големите градове като София, Варна и Бургас, в които има ниска безработица и биха имали добри приходи, надхвърлящи сегашните субсидии. "За малките общини изравнителната субсидия трябва да остане", смята Чавдарова, тъй като те няма да могат да съберат достатъчно пари от малобройното и бедно население.

Това ще наложи Министерството на финансите да коригира методологията, по която сега определя какви средства да преведе на местните власти", заяви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя обясни, че в момента се обсъжда концепция на нов закон за местните данъци и такси. Тя трябва да е готова до края на следващата седмица.

В Министерството на финансите обаче не са съгласни с идеята за местен данък общ доход, твърдят източници на "Дневник". Според тях, ако се преотстъпи подоходен данък на местните власти, някои ще получават повече средства, отколкото е сегашната изравнителна субсидия.

Преотстъпването също ще намали приходите в републиканския бюджет, от който се плащат субсидиите, и правителството ще разполага с по-малко средства, които да превежда на малките общини. От сдружението коментираха, че, от друга страна, с общинския данък би се възстановила справедливостта - големите градове няма да издържат малките, както е сега, а малките все пак ще могат да разчитат и на субсидия.

Местният данък върху доходите е почти единствената отстъпка от страна на управляващите по предложенията на сдружението на общините. Засега няма да бъде удовлетворено тяхното искане за данък върху земеделските земи.

Кметовете настояваха и за по-висок данък наследство, от който се надяваха на по-големи приходи. Работната група обаче е отхвърлила предложението. Според участници в преговорите причината е, че повишаването на такива данъци, както и въвеждането на плащане за земите е крайно непопулярна мярка и евентуалните приходи не биха оправдали очакваното обществено недоволство.

Няма да се въведе и т.нар. данък с повишена стойност, за който настояваха кметствата. Идеята беше, когато се построи нов квартал, собствениците да платят еднократно данък върху повишената стойност на имотите им, за да покрие разходите на общината за нова инфраструктура и изграждане на водоснабдителната и електрическата мрежа.

Сдружението обаче е получило уверението на представителите на правителството и на Менда Стоянова, че повече няма да се говори за въвеждане на "данък лукс". Срещу него местните власти протестираха, защото смятат, че е невъзможен за събиране.

Управляващите бяха включили данъка за луксозни имоти, яхти и коли в антикризисните мерки, но предложението отпадна още в парламентарните комисии. Възможно е обаче да се въведе по-голямо данъчно облагане за скъпи имоти, съобщи Чавдарова.

Стоянова пък обяви, че подкрепя идеята за по-гъвкава методология за определяне на данъчната оценка на имотите. Причината е, че отдавна оценките са в пъти по-ниски от пазарните цени и така общинските приходи от данък "Сгради" са много малки.