- Към 30 юни неизползваният платен годишен отпуск в Главната инспекция по труда (ГИТ), в която работят 490 служители, е около 25 хил. работни дни. Още в началото на годината утвърдихме графици за ползването им. През годините инспекторите са ползвали 95% от основния си отпуск от 20 работни дни. Всяка година те обаче имат и допълнителен от 9 до 12 дни. В рамките на годината ще направим така, че да могат да ползват целия си отпуск за 2010 г., а през 2011 г. ще изчистим натрупаните дни от предишни години. Всеки месец служителите, които имат такива, ще почиват между 5 и 10 дни, за да не се попречи на нормалния ритъм на работата.

- Най-същественото от промените е, че работодателят ще бъде задължен в началото на всяка година да утвърди график за ползване на платения годишен отпуск. Той трябва да дава възможност на всички служители да излязат в почивка. Инспекцията ще може да контролира дали е изготвен графикът и дали е съгласуван с представителите на синдикатите и на работниците и служителите. В момента получаваме много жалби от работници, че не им е разрешен отпуск. В много от случаите нямаме документи, които да доказват, че това е така. Създаването на графиците ще улесни контрола и ще го направи по-ефективен.

- Текстовете не изключват никой с качеството работодател. Измененията променят и реда за ползване на отпуск от държавните служители, за което няма да се прави график.

- Предложената промяна не е за намаляване на размера на глобите, а за определянето им в минимален и максимален размер. Идеята е съществуващите досега глоби от 10 000 и 15 000 лв. да останат като максимален размер. Не считам, че това ще създаде предпоставки да се повиши корупционият риск за служителите в инспекцията. Не мога да разбера логиката на твърденията. Освен това наказанието за нарушенията трябва да е справедливо и съизмеримо с тежестта на нарушението. Прекалено високите размери могат да доведат до невъзможност за събиране на глобите, ако работодателят е малко или микропредприятие. Например, ако собственик на строителна фирма с петима работника е наел един или двама от тях без трудов договор - за него 15 хил. лв. или 30 хил. лв. глоба означават край на всичко. Още по-показателен е примерът с глобите, които се налагат за неизплатени трудови възнаграждения. Понякога те са съизмерими със заплатата на работниците от цялото предприятие за няколко месеца. Затова имаме случаи, в които служителите ни казват: "Ако можете, помогнете да ни платят, но недейте да глобявате повече работодателя, защото заради вас ние не получаваме пари". Затова смятам, че намалението на глобите ще даде възможност за налагане на по-справедливи наказания и ще намали риска от корупция.

- След наши проверки работодателите са платили близо 64 млн. лв. забавени възнаграждения за периода от 17 август 2009 г. до 9 юли 2010 г. За съжаление забавянето на заплатите продължава, макар и в по-малки мащаби.

- За съжаление статистиката показва, че трудовият травматизъм се влошава. През първото тримесечие на тази година общият брой на злополуките спрямо същия период на 2009 г. е нараснал с 80, което е около 10% увеличение. Смъртните злополуки са с 4 повече. През първите три месеца на 2009 г. са били 19, а сега - 23. Най-негативна е тенденцията в "Мапа Дженгиз" и рудник "Ерма Река" в един от участъците към "Горубсо-Златоград" АД. В повечето случаи нарушаването на правилата за безопасност е заради това, че работниците са с малко опит. В строителството се случват най-много смъртни злополуки, както и такива, които предизвикват инвалидност. Там работата намаля, освободиха се много от хората. При необходимост се назначават отново, но в много случаи те се подбират на случаен принцип и се търсят отвсякъде. За по-нискоквалифицирания труд се вземат работници дори и без един ден стаж, без работодателите да са наясно с тяхната квалификация. Много пъти проверките ни са доказвали, че работниците се разписват в книгата за инструктаж за безопасни условия, но не знаят защо го правят. Причините за повечето травми са, че правилата за безопасен труд не се спазват, а те не се спазват, защото няма кой да запознае работниците с тях.

- 207 267 предприятия с 2 269 739 заети, или 94% от работодателите, подадоха декларации по чл.15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд до 30 юни. Не очаквахме толкова голям дял, за което благодаря на работодателите. Чрез декларациите събрахме данни не само за условията на труд, но и за структурата на предприятията по икономически дейности, за териториалното им разположение, броя на обектите за контрол, броя на заетите. Това е много богата и ценна информация. Тя ще помогне да идентифицираме предприятията, в които съществува по-сериозен професионален риск. Това ще направи контрола ни по-прецизен. Освен това няма само ние да ползваме данните, а и други институции, като Националния институт за помирение и арбитраж например.

Високият процент се дължи и на усилията, които инспекцията по труда положи. За много кратко време трябваше да направим удобен софтуер за приемане на декларациите, което облекчи работата ни и улесни фирмите. Четиридесет и два процента от декларациите са подадени по електронен път.

- Усилията ни са насочени най-вече към обекти, които през летния сезон увеличават работниците си. Това са туристическите комплекси, хотелите, ресторантите, предприятията за производство на храни. По-късно ще проверим и производителите на вино и спиртни напитки. Следим и предприятия, чиято дейност не е сезонна, но също увеличават персонала си през лятото. Това са автомивките, сервизите и дори строителството, където по данни на НАП сключените договори се увеличават. За първите три седмици са направени 1641 проверки, при които са установени 246 работещи без трудов договор. Сред най-честите нарушения са неспазване на работното време, без да се плаща извънреден труд, и назначаването на работници на 4-часов работен ден. Проверката ни в Бургас например показа, че бармани и готвачи са с договори за по 4 часа, а реално работят по 12. Целта е да се избегне плащането на реалния размер на данъци и осигуровки и да се избегнат санкциите за липса на трудов договор.

Когато се коментира сивата икономика обаче, вниманието се насочва предимно към хората без трудови договори. Наистина работниците рискуват осигурителните и трудовите си права, възнагражденията си, но за да ги задържат работодателите, месеци наред им плащат. Откъде идват тези пари?