Как и защо информацията стигна до медиите

Как и защо информацията стигна до медиите

"Ние в WikiLeaks вярваме, че прозрачността около дейността на правителствата води до намаляване на корупцията, по-добро управление и по-силни демокрации", заяви в понеделник в телефонно интервю за "Гардиън" създателят на проекта Джулиан Асандж. Това е неговото обяснение как и защо секретната информация, с която се е сдобил, е разпространена в три от най-влиятелните световни печатни медии.
Самият Асандж твърди, че организацията му притежава няколко милиона документа, които съдържат премълчаваната част от историята на дейността на Белия дом по цял свят, включително многобройни важни и спорни действия на САЩ.
Докато я подготвял за публикация според стандартите на сайта, у него се зародило опасение, "че важността на докладите и историите, които те крият, могат да бъдат пропуснати, ако бъдат просто публикувани в суров вид в интернет".
По тази причина той подготвя безпрецедентната глобална медийна акция. Предава достъпа до пълната документация на три от най-авторитетните международни издания, които могат да публикуват каквото и както пожелаят. Условието е да не го правят преди 25 юли, когато цялото досие ще се появи и на сайта WikiLeaks.
Единствената договорка между четирите страни е да се заличат всички моменти, които могат да доведат до "разкриване на източника на информацията, издаване на разузнавателни методи или излагане на риск на съюзническите войски в Афганистан". Британският "Гардиън", американският "Ню Йорк таймс" и германското седмично списание "Шпигел" имат "няколко седмици", за да обработят суровия материал.
Първата част от документите е качена в криптиран вид на таен сайт, до който трите редакции получават достъп с кодови имена, пароли и ключ за четенето и сверяването й. След като достоверността и важността й е потвърдена, трите медии се впускат в едномесечна работа.
Сред общо 92 201 вътрешни доклада на Пентагона се отсяват онези с по-важна информация. Сверява се тяхната достоверност (виж карето на стр. 9), тъй като никоя от редакциите няма достъп до първоизточника на документите.
Медиите свързаха разкритието с инцидент около WikiLeaks от края на май. Тогава американският хакер Ейдрин Леймо започва чат с човека зад псевдонима Bradass87. "Аз съм анализатор на военна информация, разквартируван в източен Багдад", разкрива прякорът. В продължение на пет дни той споделя с Леймо тайни и разказва, че "някой, когото познавам отблизо", сваля, компресира и качва на сайт информация до лице, когото Bradass87 нарича Джулиан Асандж.
На 26 май в американска военна база на 25 мили от Багдад е арестуван 22-годишният военен анализатор Брадли Манинг. Докато Асандж трескаво преговаря с трите медии за публикуване на разкритията си, Манинг е осъден от американски военен съд в Кувейт за "неправомерно източване и разпространение на информация".
Документите са проверявани 1 месец

"Екип от разследващи репортери, специалисти по Средния изток и експерти по бази данни прекараха седмици в прочистване от информацията на данни от държавен интерес. След като установиха значението на над 400 абревиатури и военни акроними, те успяха да потвърдят докладите, сравнявайки ги с други документи и засичайки ги с други източници. Те също така отсяха някои от най-сензационните разузнавателни доклади като неоснователни и установиха, че някои от аспектите в регистрите на коалицията по отношение на невинните жертви са ненадеждни."
Дейвид Лий, разследващ репортер, водещ редактор на екипа на "Гардиън", публикувал досието.
"Повечето от докладите са отбелязани като "секретни", сравнително ниско ниво на засекретяване. За да удостовери истинността им, "Ню Йорк таймс" засече множество доклади за инциденти с кореспонденции на собствените си пратеници в региона.
Из уводна статия на "Ню Йорк таймс" към досието "Докладите за войната в Афганистан"