Иновационна стратегия на Република България, Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия, Стратегия за насърчаване на инвестициите. Тези резултати излизат при търсене на ключова дума "стратегия" на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Документите са приемани преди години и от предишни правителства. За изпълнението им обаче няма и дума.

От около месец в търсачката излиза още една стратегия - за развитие на българската икономика. Документът (който засега е във вид на презентация от 45 слайда) има два акцента - определени са приоритетни сектори, които да се подпомагат от правителството; погледът вече се насочва към възможностите на азиатските икономики и най-вече на Китай. Има и един сериозен недостатък, според представители на браншовите организации - липса на конкретни политики и мерки за постигане на целите.

След анализ на състоянието на българската икономика, заел по-голямата част от слайдовете, като приоритетни са определени три сфери - информационните технологии, еко- и енергоспестяващите технологии и свързаните със здравето като фармация или производство на медицинска апаратура. Те се смятат за ключови за развитието на икономиката на страната, тъй като са важни и за тази на Европейския съюз, имат висока производителност, отбелязват ръст дори в кризата и са със сравнително висока добавена стойност.

Допитване на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) определя информационните технологии като един от най-перспективните сектори, в който до края на годината могат да бъдат вложени около 50 млн. евро и да се открият нови 10 000 работни места, и то високоплатени. Подобни инвестиции и работни места КРИБ прогнозира и за следващата година. Според зам.-председателя на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и управител на "Интерконсул България" Стоян Боев секторът има възможности за развитие, особено в кризата, защото високите технологии могат да помогнат на останалите сфери да намалят разходите и да оптимизират производството и управлението си.

Според Боев обаче трябва да се направи отделна стратегия за развитие на ИТ сектора, с поглед напред и най-важното - да се прилага от няколко поредни правителства, за да има устойчивост във времето. Иначе "България е страната на стратегиите - вероятно съществуват над 60-70 стратегии за ИТ у нас".

От друг определен за приоритетен сектор - този на фармацията, също казаха пред "Дневник", че възможностите за развитието на бизнеса са големи. Според Българската фармацевтична асоциация, която обединява производителите на генерични медикаменти, "износът на лекарствени продукти е значителен и с постоянна стабилна тенденция за нарастване". Има и потенциал за привличане на чужди инвестиции, а и в момента у нас се произвеждат чужди медикаменти.

По данни на КРИБ един от най-перспективните от гледна точка на бъдещи инвестиции сектори е този на възобновяемите енергийни източници. Според допитване на организацията до нейните членове в производството на фотоволтаична енергия до края на годината може да бъдат вложени 500 млн. евро, а през следващата година още 1 млрд. евро. Вятърната енергия може да привлече още 200-300 млн. евро инвестиции до края на 2010 г. и допълнителни 700 млн. евро през 2011. "Целта ни е в страната да не се правят само ветроенергийни и соларни паркове, а да се произвеждат компоненти за производството на алтернативна енергия като соларни панели или пък части за тях", казва зам.-министър Евгени Ангелов.

Приоритетните сектори трябва да са с приоритет и при усвояването на средства от еврофондовете - иначе казано, европарите да се фокусират към тях, се планира в стратегията. И още: при инвестиции в иновации в тези сектори държавата може да финансира до 50% от средствата. Иначе цялостното развитие на икономиката ще се стимулира с увеличаване на средствата за научни изследвания до 1.4%-2% от БВП до 2020 г. и  отпускането на средства по инициативата JEREMIE.

От всичко това най-нереалистично изглежда увеличаването на средствата за наука. Според Лисабонската стратегия България (а и целият ЕС) вече трябваше да влага 3% от БВП в изследвания, като половината от средствата идват от бизнеса. Реалността обаче е около 0.5 на сто от БВП за наука, и то основно от държавния бюджет.

Още при определянето на новата, занижена цел в правителството се разгоря спор за това дали е постижима. Според министъра на образованието Сергей Игнатов дори минимумът от 1.4% от БВП за изследвания няма да бъде постигнат. Колегата му Трайков обаче поиска да се запише по-амбициозната цел, тъй като така ще се мобилизират повече усилия.

Иначе правителството вече прие промени в правилника към Закона за насърчаване на инвестициите, в който се регламентира възстановяването от държавния бюджет на до 50% от вложенията на частни компании в иновации в приоритетните сфери. Подпомагането на бизнеса със 199 млн. евро през инициативата JEREMIE също бавно се приближава към реализация.

Бизнес организациите имат и конкретни предложения за подпомагането на приоритетните сфери, естествено според интересите. Според КРИБ за насърчаване на инвестициите в енергетика и във ВЕИ е нужна ясна стратегия. Трябва да има политика при определянето на цените на енергията, както и държавата да дотира през Българската банка за развитие инвестициите на бизнеса във ВЕИ инсталации за собствени нужди.

Според БАИТ кабинетът може да подпомогне развитието на информационните технологии чрез разработването на електронното правителство. Освен това трябва да се насърчава и обединяването в клъстери на малките фирми, за да може да се съревновават с големите международни корпорации. Според Стоян Боев държавата трябва да обвърже политиката си и с конкретните резултати от подпомаганите проекти.

Българската фармацевтична асоциация настоява да се премахне свръхрегулацията на цените на лекарствата. Оттам предлагат да се въведат стимули за предписването на генерични лекарства, както и информиране на пациентите и лекарите за ползите от тях. Според асоциацията подобна политика не само ще подпомогне българския бизнес, но ще спести и средства от бюджета, тъй като генеричните медикаменти са по-евтини от оригиналните.

Досега в министерството на икономиката обаче не е постъпило нито едно официално предложение, което да стане част от стратегията за развитие на икономиката.

Държавата следва да провежда стабилна политика и да гарантира приемственост в изпълнението на стратегията при смяна на правителствата. Ако искаме да бъдем в крак с глобалните тенденции, правителството трябва да довърши разработването на стратегията, но да има и волята да я реализира докрай. Трудно е да се каже доколко нашата национална стратегия отговаря на тенденциите за създаване на дигитална икономика, защото България все още няма официална доктрина за развитие на информационните технологии.

Държавата може да направи редица подобрения в лекарствената политика, с които наистина да се даде приоритет на генеричната фармацевтична индустрия, която е високотехнологична и конкурентоспособна и може да се превърне в основен двигател на растежа на икономиката.

Като цяло стратегията дава нелоши идеи за това какви отрасли следва да се развиват в България, но не става ясно как министерството смята да ги осъществи или как да накара фирмите да се преориентират съгласно неговите виждания. Не смятам, че е правилно да се насърчават определени отрасли само защото са категоризирани като иновативни в световен мащаб. Вярно е, че секторът облекло и текстил не е от "изгряващите звезди", но определено е "дойна крава". Нито един специалист по маркетинг не би дал съвет да бъде пренебрегната или унищожена една от "дойните крави" на българската икономика. В България предстои да се инвестира в дейности, които ще увеличат добавената стойност на продуктите – създаване на дизайн, моделиране и конструиране на облекла, разработване на колекции.

Стратегията на министерството е държавнически насочена и виждаме идея за национално развитие и излизане от кризата. Същевременно е необходимо да се стимулират сектори, в които имаме доказани успехи и които принадлежат на "реалната икономика", като дървопреработването и мебелната промишленост, както и биогоривата. Не е сигурно, че непропорционалната подкрепа към високотехнологични отрасли, които не са доказали гъвкавостта, адаптивността си и конкурентоспособността си на международните пазари,  ще доведе до просперитет на икономиката.