Отхвърлените
Икономическата стратегия посочва ясно три приоритетни сектора. Неприоритетните не са изписани категорично. Един обаче се дава постоянно като пример за безперспективност – производството на облекло и текстил. "България не може да е конкурентоспособна в тази сфера на азиатските производители, а в същото време секторът има много голям дял в износа - 9%", обясни зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов.
"Констатацията, че секторът е неперспективен, не е вярна и не трябва с толкова повърхностни анализи да се решава съдбата му", опонират от Българската асоциация на производителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Те припомнят, че в момента в сектора работят 130 хил. души, което по техни данни го нарежда на второ място по заетост. "Ще е груба грешка, ако към облеклото и текстила не се насочват средства. Категорично сме против да бъде обявяван за безперспективен", смята и изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
"Съгласна съм, че слабост на сектора е ниската производителност, но тя е факт във всички браншове у нас, не само в този", коментира председателят на БАПИОТ Валерия Жекова. Тя признава, че добавената стойност на това производство не е висока, тъй като българските фирми работят основно на ишлеме. Според Жекова обаче има голям потенциал за развитие, тъй като има добра база, работна ръка, българските фирми имат добри пазарни позиции и са близо до основните пазари.
"Секторът трябва да се ориентира към създаването на собствени марки, за да е конкурентоспособен. Ишлемето трябва да остане в историята", смята Иванов. Според Жекова фирмите от сектора ще инвестират именно в създаването на собствени марки и колекции. Освен това тя не е съгласна, че те не могат да се конкурират с азиатските производители. "Българските компании произвеждат продукти от средния и високия ценови сегмент, докато в Азия се правят основно евтини дрехи", обясни Жекова.
По информация на членовете на асоциацията много от фирмите от Европа, които купуват готово облекло, смятат в следващите години да се преориентират от Далечния изток към Източна Европа.
"Стратегията на министерството дава нелоши идеи какви отрасли да се развиват в България, но не става ясно как това ще стане и как ще накара фирмите да се преориентират", коментира още председателят на БАПИОТ. Според нея идеята на държавата да развива иновациите не трябва да се ограничава само във високотехнологичните сектори: "Няма нищо лошо те да се насърчават и в традиционни за България сектори. Ефектът ще е още по-голям."
На същото мнение са и от Браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост. Секторът също е поставен в графата не толкова важни. Според изпълнителния директор на организацията Стефан Ганев бранш, който осигурява работа основно в по-слабо развитите райони, не трябва да е в тази графа.
"Потенциалът му в България е много голям, и то не само за разрастването на традиционни продукти, но и за използване на горската биомаса и отпадъците от дървопреработването като биогорива. Проблемът е в голямото изоставане на технологичното обновяване на производството, използването на модерни материали, собствен дизайн и съвременен мениджмънт", смята Ганев.
Като проблеми изрежда още конкуренцията на азиатската продукция, сивата икономика, нелегалният внос и навлизането на големи търговци на мебели като ИКЕА. Но има и един изцяло вътрешен - монополът на държавата в дърводобива. "Не трябва да продължава политиката на централизирано фиксиране на цените от държавата, която притежава 70% от горския фонд", казва Ганев. По думите му това затруднява фирмите да се снабдяват с дървен материал на конкурентни цени. Според него държавата може да помогне на бранша с център за трансфер на ноу-хау и технологии, който да се управлява и съфинансира от правителството и фирмите.