Смелите прогнози на финансовото министерство за икономическия ръст на България през следващите три години веднага предизвикаха коментари. Допусканията, че догодина икономиката ще отбележи ръст от 3.6%, а през 2012 - 4.7%, станаха ясни във вторник, когато Симеон Дянков представи пред колегите си в правителството проектобюджет 2011 и тригодишната средносрочна прогноза.

Цифрите надхвърлиха всички досегашни прогнози за развитието на страната. Световната банка вече прогнозира 2% ръст за догодина - най-малък сред източноевропейските страни - членки на ЕС. Същата е прогнозата и на МВФ.

В четвъртък пред радио "Дойче веле" анализаторската компания "Рубини глобал економикс" на икономиста Нуриел Рубини даде още по-песимистична оценка - свиване с 0.7% на българската икономика през тази година и ръст от 1.8% за догодина, който ще дойде от неустойчиви инвестиции отново в строителството и недвижимите имоти.

По този повод "Дневник" се свърза с четирима икономисти, на които зададохме 4 въпроса: Реалистична ли е  прогнозата за приходите в проектобюджет 2011, която се осланя на експорта? Как оценяват структурата на бюджетните разходи? Виждат ли се сигнали за реформа и доколко е тревожен фактът, че отново се залага бюджетен дефицит?

- Прогнозата не е невъзможна, но трябваше да се планира по-песимистичен вариант за приходите. Не че прогнозите са нереалистично големи, но ако се случи нещо извънредно, ще повлияе в негативна посока.

- Аз лично бих намалил разходните лимити на всички сектори, единственият въпрос е къде повече и къде по-малко. В крайна сметка приоритетите винаги са ставали повече политически, отколкото икономически въпрос.

- При посочените разходни тавани не се вижда желание за реформи. Поне доколкото те водят до свиване на разходите при запазване на нивото на обществените услуги. Най-сериозната реформа, която предстои, е пенсионната, но от данните не се вижда какво ще стане. Това, което виждаме, с нищо не говори за намерения на правителството да приложи програмно бюджетиране.

- Дефицитът трябва да ни тревожи, защото четири поредни години със сериозен дефицит няма как да не се отразят върху дълговата позиция на правителството. Това със сигурност ще изтласка възможни инвестиции, защото правителството ще привлича като дълг средства, които иначе биха останали в частния сектор. Европа става нетолерантна към публични дефицити въобще и към увеличаването на публичния дълг, а скоро това ще означава и санкции за държавите с лоша фискална дисциплина. 

- Няма как да има такъв икономически растеж. За него са нужни преки чуждестранни инвестиции, а ръст при тях не се очаква, особено при тази враждебна политика към чуждите инвеститори. Ръст на БВП с 3.6% не може да се постигне само от износ. Още повече че темпът на износа не може да се повтори и през следващата година, през тази се дължеше на свитата база от 2009.

Няма икономически причини да не се постигне заложената събираемост на данъците, защото в момента има огромен потенциал тя да се подобри.

Липсва обяснение как са стигнали до тази висока инфлация. Може би знаят нещо, което премълчават, може би в сектора на енергетиката очакват поскъпване на горива и газ.

- Смятам, че стратегията, която поне 4-5 правителства трябва да следват в бюджетите си, включва два приоритета - инвестиции в инфраструктура и образование. В следващите 10 години трябва да се построи всичко, което трябва. А в образование и наука трябва да се влага в следващите поне 20 години.

- В нито една сфера не се вижда опит за реформи. Замразяването на доходите за три години е едно от най-добрите решения от макроикономическа гледна точка. То обаче ще има смисъл, ако бюджетът се преструктурира на база на тези спестявания и се въведе програмно бюджетиране. За съжаление нищо не бе направено в последната година.

- Това правителство дойде с обещания за балансиран бюджет, а с прогнозата за дефицит се отмята от тях. Не се вижда на каква база се стига до този дефицит, и то с такива стойности, не се вижда стратегията по сектори на правителството. В документа липсват изчисления защо трябва да има дефицит. Съображенията са от чисто фискална гледна точка, че така е по-лесно.

Като цяло проектобюджетът е доста по-добър от миналогодишния. Но не ми харесва, че в Министерството на финансите започват да мислят като счетоводители, а не като икономисти и бюджетари. Бюджетът е инструмент за правене на икономическа политика. Бюджетът трябва да покаже как ще се реализират целите, а в този документ това го няма.

- Прогнозата за растежа ми изглежда оптимистична, особено заради липсата на ръст на инвестициите. Това за мен е проблем. Не че растежът не е възможен, но липсва обяснение как ще се постигне, защото дори и износът зависи от инвестициите. Ако правителството не обясни какви реформи ще прави, за да се постигне този растеж, прогнозите му трябва да са по-скромни. Може би е добре бюджетът да се базира на по-консервативните залагания и по-голям растеж да се планира само ако се посочи как и с какви реформи.

- Със сигурност трябва да има съкращения, ако правителството има реформаторски намерения и средствата да се насочат към по-ефективни сектори.

За съжаление и в този проект за бюджет не се вижда пенсионната реформа. Нито намаляват разходите, свързани със застаряването, нито има увеличение на пенсиите. За мен е необяснимо как за 4-те години няма да се направи пенсионна реформа. В армията и полицията също има увеличение на разходите. "Бюджетният вампир", който изсмуква средства, е земеделието. Разходите на фонд "Земеделие" също се увеличават двойно в годините до 2013. Това не са само европейски средства, калкулират се и национални доплащания като тези за тютюнопроизводители и животновъди. Така в крайна сметка секторът с най-много субсидии от ЕС получава най-много субсидии и от националния бюджет. Това трябва да се преодолее.

- Разчита се, че като се замразят разходните тавани на няколко министерства, и те ще се принудят да правят реформа, но разписани идеи липсват. Трябва директно да се отправи предупреждение за намаляване на средствата при забавяне на реформите.

- Залагането на дефицит е другото притеснително нещо. Нали се твърдеше, че дефицитът е антициклична мярка, а сега се вижда, че и при растеж той ще се запази. Това означава, че липсва политическа воля и не говори добре. Ако искаш да посрещнеш леко негативите на кризите, трябва да трупаш резерви от излишъци при растежа. Виждате, че това се отразява на равнището на държавния дълг, а това означава и близо двойно увеличение на лихвените разходи. Дори и да се правят дефицити, те трябва да се финансират с приватизация, а не с трупането на държавен дълг, защото той не е безплатен и в дългосрочен план тежи.

- Без да се посочат факторите, които могат да движат такъв икономически растеж, прогнозата не е убедителна. На този етап не я намирам за реалистична. Прогнозите за инфлацията ми се виждат реалистични - прави ми впечатление, че до 2012 г. няма да изпълним маастрихтския критерий.

- Приходната част за 2011 г., когато лайтмотивът е, че всичко ще се движи от експорта, ми се вижда малко надценена. Може да се поспори и за заложените приходи от осигурителни вноски, имайки предвид очаквания ръст на заетостта и нивото на доходите. Аз съм скептичен и за външния сектор. Трудно ми е да повярвам и за малкия дефицит по текущата сметка през 2013 г. при тази структура на растеж и при тези очаквания за преките чуждестранни инвестиции. Съпоставяйки дефицита по текущата сметка с преките чуждестранни инвестиции, той е подценен за целия период. Като гледам прогнозите за капиталовата сметка, явно много се разчита на приходи от еврофовдовете, но нивото, което те целят, може да се сбъдне само при подобряване на усвояемостта.

- Запазването на номиналния размер на разходите е положително. Това означава, че се прави опит за свиване на разходите като дял от БВП при очакванията за по-сериозен растеж. А за разходните приоритети - отговорът зависи от провежданите политики. Явно в момента социалният сектор е приоритет - и то включително заради безработицата като следствие от кризата.

- Обявеното намерение за запазване на номиналния размер на разходите за пенсии е непопулярна мярка и трудно ще се възприеме от социална гледна точка. Трудно може да бъде обяснено на пенсионерите защо няколко години поред няма да бъдат компенсирани за спада на покупателната си способност от натрупалата се инфлация. Но демографските прогнози ясно сочат, че в следващите години броят на пенсионерите ще нараства и фискалната тежест на пенсиите ще се увеличава, затова са необходими спешни действия.

- Дефицитът не трябва да ни тревожи, явно това е политиката на правителството. Може би заради ситуацията е невъзможно да се постигне балансиран бюджет. Добре е, че се предвижда дефицитът да спадне. А и е трудно да очакваме дефицит от 4% на касова основа като през тази година да се свие в рамките на една година. Ясно е, че се иска време. Освен това се опасявам, че и през тази година също се трупат неразплатени бюджетни плащания и те ще се отразят на възможностите на бюджет 2011.