Фондовият пазар се разедини за две от ключовите промени, които предлага КФН
Ден след представянето на програмата за законодателни реформи на новото ръководство на инвестиционния надзор в КФН участниците на капиталовия пазар се разединиха в становищата си за две от ключовите проектопромени.
Едното от тях е публичните предприятия да могат да увеличават капитала си с непарични вноски, в това число замяна на дълг срещу собственост и апортни вноски на активи - нещо, което им беше забранено в началото на този век заради порочните практики на големи мажоритарни собственици като увеличението на капитала само в полза на един инвеститор, което ощетяваше малките и размиваше собствеността им, както и да бъдат въведени изисквания към пенсионите фондове да инвестират част от средствата си в български ценни книжа - акции, дългови инструменти и държавни ценни книжа.
Бившият министър в два кабинета Николай Василев, който сега ръководи "Експат капитал", и председателят на борда на директорите на "Статус капитал" Владислав Панев разкритикуваха идеята увеличение на капитал на публичните дружества да се прави по начин, различен от този с търгуеми права. "Това, което се предлага в момента, е все едно да се предложи промяна в правилата на играта, според която съдията по всяко време да може да обяви резултат 10:0 за отбора, който си поиска", коментира пред Darikfinance Николай Василев, като предупреди, че с такъв ход пазарът може да бъде върнат във времената на "разбойническите грабежи от страна на мажоритарните акционери".
"Сегашната законова уредба със сигурност не е най-добрата и има какво да се направи за подобряването й. Връщането на възможността за увеличение на капитала под условие обаче може да отвори "кутията на Пандора", заяви от своя страна Владислав Панев, правейки паралел с валутния борд, който не е идеалното решение, но по думите му пази страната от крадливи политици.
И двамата експерти призоваха за замразяване на тази проектопромяна, но изтъкнаха и положителните страни на програмата. "С изключение на 2-3 доста спорни момента като цяло съм съгласен с духа на написаното. В документа виждам редица позитивни за пазара мерки. Програмата като цяло посочва ясно и проблемите пред пазара", уточни пред "Дневник" Панев.
Другите анализатори на пазара също не се произнасят еднозначно за въпросните две идеи на КФН. "Определено считам, че това е непопулярна мярка, и съм на мнение, че е необходимо първо да се вземат под внимание становищата на всички пазарни участници, след което да се прецени доколко тя ще помогне или навреди", коментира проблема с непаричното увеличение на капитала Николай Ялъмов, председател на борда на директорите финансова група "Капман". Сходно е становището му и за темата със задължителните инвестиции на пенсионните фондове в български ценни книжа.
Други пък виждат повече положителни елементи в идеята за увеличение на капитала под условие и непарични вноски (виж мненията на Любомир Бояджиев и Красимир Катев пред "Дневник" в карето), ако има достатъчно гаранции, че няма да се злоупотребява с правата на малките инвеститори.
Самият автор на програмата на КФН - зам.-председателят на КФН Димана Ранкова, защитава предложението с аргумента, че точно в този момент тези ограничения лишават бизнеса на борсата от и без това оскъдно финансиране и при достатъчно гаранции за интересите на миноритарните акционери няма да има проблем. "Горните ограничения бяха въведени през началната фаза на развитието на българския капиталов пазар и имаха за цел да елиминират или поне ограничат възможностите за "разводняване" на участията на миноритарните акционери, извършвани дотогава от страна на основните собственици на компании чрез увеличаване на капитала само в полза на последните.
Сега обаче тези рестрикции са изпълнили ролята си и определено пречат най-вече на конкурентоспособността на публичните дружества в България относно привличането на капитал, а оттам и на техния бизнес като цяло", е застъпеното в програмата мнение на Ранкова. "С цел защита на дребните акционери в закона могат да бъдат предявени по-високи изисквания относно мнозинства и кворуми на общите събрания относно вземането на този вид решения, както и предоставяне на акционерите преди събранието на подробна икономическа обосновка на конкретната операция", се казва още в анализа й.
Другият спорен момент е идеята пенсионните фондове да се задължат да инвестират част от средствата си в български ценни книжа. Пред "Дневник" чрез председателя на асоциацията си Никола Абаджиев те оприличиха идеята за задължително инвестиране в български ценни книжа като отживелица от миналия век.
От комисията пък са мнение, че подобен ход би дал тласък за развитие на пазара по подобие на Полша, където има такова изискване и фондовата борса се развива успешно.
| Любомир Бояджиев, председател на УС на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП) Най-хубавото е, че има програма. Отделните елементи тепърва ще ги обсъждаме в асоциацията. Въпросните две спорни предложения имат и положителни, и отрицателни аспекти. Не може да се каже еднозначно кое от тях е правилно. Положителното е изведено в мотивите на комисията. В момента има задължения, които трудно се обслужват, и затова е добре да се обърнат в акции. Трябва да се проучи колко от компаниите, които потенциално биха се възползвали от тази възможност, биха увеличили капитала си по този начин наистина. Защото ако се направи тази промяна и няма ползватели на този механизъм, то тогава няма да има смисъл да се прави. Не трябва да се забравя и че трансформирането на дълг в собственост в публично дружество ще увеличи свободно търгуваният обем акции, защото дългът не е в мажоритарните собственици. Всяка една фирма може да има интерес към този механизъм. Не защитавам това предложение, просто казвам, че трябва да се обсъди. Нужен е консенсус на пазара. Що се отнася до апортите - от една страна, те лишават публичната компания от възможността да увеличават капитала си като едно нормално търговско дружество, от друга страна, може да се стигне до сериозни злоупотреби и затова отново нещата не са еднозначни. Въвеждането на минимални инвестиционни прагове за пенсионните фондове също подлежи на дискусия. В Полша например има такова изискване. Отново посочвам, всичко е въпрос на дискусии, за един ден трудно можем да стигнем до консенсус и до септември трябва да вземем най-доброто решение. Красимир Катев, управляващ съдружник в "Аврора капитал" Интуитивно мога да кажа, че в тази ликвидна криза да се разреши увеличение на капитала с непарични вноски може би е правилна стъпка. Тя би трябвало да е краткосрочна мярка, докато се раздвижат нещата, в дългосрочен план трябва да отпадне. Много компании имат активи, но нямат свободен паричен ресурс и не могат да реинвестират. Активите обаче трябва да бъдат оценявани от международно признати оценители - всяка една от четирите големи например. Ако това се прави, аз бих се чувствал много комфортно и дори такава мярка би била позитивна, разумна. Не трябва да се злоупотребява, но балансът на плюсовете и минусите дава предимство на първите. Това ще бъде положително и за фондовете за имоти на борсата. Що се отнася до другата мярка, тя е много интересна и аз лично бях предложил на пенсионните фондове в началото на 2009 г. поне 10% от активите им да са в български акции. Те я бяха приели с резерви и дори имаше такъв законопроект, който обаче заради изборите не можа да мине. Тогава инвестициите им в български дялови книжа беше 7-8%. Според мен такова предложение в крайна сметка е добра мярка. Тези пенсионни фондове трябва да имат някакъв ангажимент към българската икономика. Има достатъчно евтини компании на българската борса, които се търгуват на 0.2-0.3 от счетоводната си стойност. Прагът трябва да е, разбира се, разумно нисък - не повече от 10-15%. Николай Ялъмов, mредседател на борда на директорите на финансова група "Капман" Основното, което личи от стратегията, представена от новия състав на Комисията за финансов надзор е следното - така предложената програма съдържа не общи фрази, а конкретни мерки, целящи директно да подпомогнат пазара. Видно е също, че комисията търси диалог с пазарните участници, а не налага императивно предложения за промени в нормативната уредба. Относно идеите, свързани с това увеличение на капитала да се осъществява по други начини освен с права, определено считам, че това е непопулярна мярка и съм на мнение, че е необходимо първо да се вземат под внимание становищата на всички пазарни участници, след което да се прецени доколко тя ще помогне или навреди. Предложението, касаещо пенсионните дружества, също не мога да оценя еднозначно. Споделям мнението на част от колегите, че всички институционални инвеститори трябва да имат дългосрочни задължения към този пазар, и все пак за мен стои въпросът дали това е начинът. Въпреки спорните моменти приветствам опита на комисията за имплементиране на по-непопулярни мерки с цел повишаване интереса към фондовия пазар на всички участници в него, отчитайки, че предприетите до момента такива очевидно не дават резултат. |