Десислава Атанасова, председател на здравната комисия: Всички големи промени ще се обсъждат наесен
| Преди две семици депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова смени Лъчезар Иванов като председател на парламентарната здравна комисия. Иванов подаде оставка след скандала заради опита му да спре репортаж за негов приятел митничар. Новият председател на комисията е първият без медицинско образование и първата жена на този пост. Атанасова има юридическо образование и е била юрисконсулт на русенската болница. Тя е на 31 години, родена е в Дулово. |
- Разбира се, има разлика с оглед на това, че вече имам и нови чисто административни функции. Предполагам, че от мен вече се очаква да имам много повече участия с изказвания и да защитавам концепциите и идеите, които са представени от Министерския съвет и от народните представители.
Проблем ли е за вас фактът, че не сте с медицинско образование, а с юридическо?
- Дали съм правилният човек не зная. Това времето ще покаже, аз оценка за самата себе си не бих искала да давам. Единственото, което бих казала, е, че вероятно имам качества, заради които колегите ми от ГЕРБ и Изпълнителната комисия на партията са ми гласували доверие, за да бъда избрана на този пост.
Запознахте ли се вече със здравния министър Анна-Мария Борисова и директора на НЗОК Нели Нешева?
- Като член на комисията по здравеопазване вече една година работя с тези хора в много тясно сътрудничество. Въпреки че тези институции претърпяха промени в ръководните си състави. С проф. Борисова имаме вече много добри контакти с оглед на това, че бяха обсъждани промените в Закона за лечебните заведения, които бяха приети миналата седмица в пленарната зала на второ четене С д-р Нели Нешева се познаваме отдавна.
Именно промените в Закона за лечебните заведения предизвикаха голямо недоволство сред лекарското съсловие и пациентите. Те се опасяват, че ще бъде ограничен достъпът на хората от малките населени места до болниците...
- Напротив, в закона се регламентира изработването на националната здравна карта и се очакват съответно областните карти, които я формират. Именно там ние - народните представители, сме записали текст, че министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази изготвянето на националната здравна карта с достъпа на населението до медицинска помощ, който е гарантиран от конституцията. Но не просто достъп, а достъп до качествена медицинска помощ. Заради това лечебните заведения, които попаднат в областните и в националната здравна карта, трябва да отговарят на редица условия, които са: дейността им да е съобразена с медицинските стандарти, да разполагат с необходимата изправна апаратура и да осигуряват 24-часов прием на пациенти.
Предвидени са все пак изключения - за отдалечени и трудно достъпни села и малки градове.
- Дефинирали сме определението за трудно достъпни и отдалечени райони и съгласно текстовете на закона министърът на здравеопазването след предложение на Националното сдружение на общините може да отпусне допълнително финансиране като държавна субсидия за тези лечебни заведения.
Правителството предлага и законови промени, с които да се забрани частници да използват базата на държавните или общинските лечебни заведения. Какво ще стане тогава с личните лекари, които в момента масово използват бившите поликлиники, които са общинска собственост?
- Действително миналата седмица в Народното събрание беше внесен и вече разпореден на здравната комисия проект за изменение на Закона за здравето, който предвижда и промени в Закона за лечебните заведения. Промените в Закона за здравето съдържат няколко основни неща, едното от които е обединяването на регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), което на практика е извършване на административната реформа в тези структури и тяхното вливане в регионална здравна инспекция. Предложена е и промяна в Закона за лечебните заведения. Все още в комисията не сме разглеждали този законопроект. Това вероятно ще се случи след ваканцията на Народното събрание, защото чисто организационно няма как при тези удължени пленарни заседания и извънредни комисии да получим становища от всички страни.
Наистина ли правителството предлага частните практики да излязат от държавните и общинските болници?
- Да, има такива текстове, те не касаят личните лекари, касаят медицински центрове, медико-диагностични лаборатории. Лекарите с кабинети в общинските и държавните болници, ако не са организирани като медицински центрове, няма да бъдат засегнати. Този законопроект не е обсъждан и от групата на ГЕРБ, а аз ще поискам именно тези текстове да бъдат обсъдени и от Изпълнителната комисия на партията, защото те засягат частните интереси.
С каква цел според вас се правят тези предложения?
- Предполагам, че това се прави, за да се ограничи дейността на тези лечебни заведения за болнична помощ, които извършват конкурентна или идентична дейност на общинските и държавните болници. Не е записано точно така. Както ви казах, очаквам становище от колегите от здравната комисия и на всички колеги от ГЕРБ. Между първо и второ четене на законопроекта ще внесем предложения, но това ще стане през есента (виж стр. 4 - бел. ред).
В момента се води спор в гилдията на фармацевтите. Част от тях настояват да се забрани на хора без фармацевтично образование да работят в аптеки, а други настояват за обратното - да се либерализира още повече режимът и дори да отпадне ограничението един собственик да има повече от четири аптеки. Вие на чия страна сте в този спор?
- Законът за лекарствата в хуманната медицина също беше внесен миналата седмица в Народното събрание. Както и Законът за здравето, той ще бъде разгледан след ваканцията на Народното събрание. Въпросът ви включва две различни неща. В Закона за лекарствата в хуманната медицина е записано ограничението на територията на България един собственик да открива до 4 аптеки. С предложението на Министерския съвет този текст се заличава. А другият случай - за допускането на нефармацевти в аптеките, касае Наредба 28 на здравното министерство, по чиито текстове ние нямаме отношение чисто законодателно. Имах срещи с Асоциацията на собствениците на аптеки и с Българския фармацевтичен съюз, срещнах се и със зам. здравния министър Гергана Павлова, за да мога да чуя позициите на всички страни. С колегите ми от ГЕРБ не сме го обсъждали този законопроект до момента.
Вашето лично мнение какво е?
- Не мога да изразявам лично мнение - или защитавам политическата позиция, която е взета след дебат, или общо политическо решение.
Какво мислите за т.нар. делегирани бюджети, които здравната каса въвежда за болниците? Акушеро-гинекологичните болници например твърдят, че ще трябва да връщат бременни жени или да работят на загуба, ако касата плаща само за строго определен брой раждания.
- Този проблем касае всички болници в страната. Доколкото разбрах, след разговорите между здравната каса и Българския лекарски съюз са се уточнили бюджетите на болниците да са прогнозни, а не делегирани. Наистина съществуват рискове след изразходването на средствата, които са в определен размер, болниците да не могат да оказват помощ, защото няма кой да им плати за извършената дейност. Но все пак трябва да има някаква регулация и трябва има контрол върху изразходваните средства.
Какви други законодателни промени ще има в здравеопазването?
- Ние горе-долу свършихме с основната работа, защото Законът за лечебните заведения беше основополагащ, за да тръгне реформата. Сега предстои Министерството на здравеопазването до месец да бъде готово с изготвянето на медицинските стандарти, съгласно които лечебните заведения трябва да си организират дейността. След това областните комисии по здравеопазване да изготвят областните здравни карти като преценят кои лечебни заведения ще ги формират, да бъде изготвена националната карта.
До 31 декември тя трябва да е готова, за да може от 1 януари 2011 г. да се сключват договори между изпълнителите на медицинска помощ и здравната каса. Предстоящо е разглеждане на Закона за здравето, касаещ административната реформа, която предстои - сливането на РЦЗ и РИОКОЗ. Предстои разглеждането на Закона за лекарствата в хуманната медицина, трябва да започне обсъждане и на Закона за здравното осигуряване, касаещ бъдещия осигурителен модел. След септември, когато започне новата пленарна сесия, ще проведем разговори с колегите ми от комисията, от групата от ГЕРБ, с Министерството на финансите, с д-р Нешева, с проф. Борисова, със Симеон Дянков и с премиера Бойко Борисов и ще уточним позицията по Закона за здравното осигуряване.
Ще бъдат ли пуснати частните здравни фондове да се съревновават със здравната каса и ще бъде ли увеличена осигуровката?
- Дали ще има демонополизация на касата още се обсъжда. Посоката е монополът върху основните дейности, които плаща касата, да остане. Другият въпрос е дали ще има промяна в здравната вноска. Това предстои да се обсъди много сериозно, засега нямаме никаква конкретика.