Никому неизвестният допреди четири години извън академичните среди професор по икономика Бен Бернанке почти сигурно ще е новият най-влиятелен икономист в света, след като американският президент Джордж Буш го номинира в понеделник за поста председател на съвета на гуверньорите на Федералния резерв. Професор Бернанке е бивш гуверньор във Фед и досегашен председател на икономическия съвет на президента Буш. Наследникът на Алан Грийнспан обаче първо ще трябва да бъде одобрен от Сената.

С промяната се отбелязва краят на едно успешно по оценката на повечето анализатори 18-годишно управление на паричната политика на Щатите и до голяма степен тази на света в лицето на Грийнспан. Оттеглянето му първоначално пробуди опасения сред някои икономисти и инвеститори, че то може да бъде последвано от сътресения на пазарите, тъй като досегашният шеф на Фед беше приеман като гарант за стабилността на американската икономика, подложена на натиск от рекордните дефицити - бюджетен и по текущата сметка, високите цени на енергоресурсите и голяма зависимост от външно финансиране.

Изборът на Бен Бернанке обаче успокои повечето наблюдателите, които смятат, че с него до голяма степен се осигурява приемственост в досегашната политика на институцията, че тя ще бъде продължена и че не може да се очакват някакви изненади. Професор Бернанке се счита за фаворита на финансовите пазари и високо компетентен учен. Фондовият пазар в САЩ определено прие позитивно новината за номинацията на новия председател на Фед, след като индексите отбелязаха повишение.

Приемственост в паричната политика

Повечето експерти наистина са на мнение, че паричната политика на Бернанке ще прилича доста на тази на Грийнспан. И двамата залагат на основната цел на централната банка - гарантиране стабилността на цените чрез подържане на ниска инфлация. И Грийнспан, и Бернанке не желаят да се стига до балон на фондовата борса и пазара на имоти. Самият Бернанке още в първото си изказване след номинацията обяви, че първият му приоритет ще е да продължи политиката на предшественика си. Приемствеността за поста на новия шеф на Фед беше подсигурена и от участието на Алан Грийнспан при определянето на заместника му. Последният даде "благословията си" на най-вероятния си заместник, като го определи като човек със "значителен академичен опит и познания за това как функционира американската икономика". Предварителните очаквания, че Бернанке ще има по-мека позиция по отношение на инфлацията, базирана на предупрежденията на професора за риск от дефлация преди години, се оказаха неоснователни. Нещо повече - като гуверньор във Фед той дори обяви, че централната банка трябва да определя предварително равнище на инфлацията и да се бори с нея, ако тя надвишава това равнище. Такова таргетиране на ръста на цените според него ще може да направлява очакванията на пазара и ще държи отговорен Федералния резерв в ангажимента му да подържа стабилни цени.

По всичко личи, че Грийнспан и Бернанке се припокриват до голяма степен в икономическите си възгледи. Те си приличат дори и в живота. И двамата мразят костюмите, четат едни и същи книги, обичат бейзбола и са описвани от приятелите им като силни интроверти.

Разликите между досегашния шеф на Фед и бъдещия му наследник

Все пак има някои страни, по които Грийнспан и Бернанке се различават. Така например номинираният за нов председател на Фед възнамерява да внесе повече прозрачност за обществото в действията и целите на институцията. Бернанке е привърженик и на предварително заложена като стойност инфлация. Ако за Грийнспан може да се каже, че въведе известна прозрачност около дейността на Фед, тъй като започна да обявява и да аргументира повишаването на основните лихви предварително, то той е твърд противник на таргетирането на ръста на цените, което според него ограничава възможностите на институцията да противодейства на шокове, които заплашват икономическия растеж и работните места.

Другият момент, в който позициите на двамата икономисти се различават, е използването на сложните статистически и математически модели за обяснение на икономическите процеси и прогнози. Грийнспан дълго време критикува тези модели, а Бернанке е един от първите учени, който започна да ги използва. Очакванията на анализаторите са Бернанке да работи по-усилено с икономистите във Федералния резерв, тъй като той споделя академичния им подход.

Предизвикателствата пред Фед

Сред икономистите и наблюдателите обаче има и такива, които се съмняват в качествата на Бен Бернанке и възможностите му да се справи като председател на най-мощната финансова институция в света. Не е ясно как академичният му опит в департамента по икономика, който той оглавяваше в университета в Принстън, го е подготвил за финансови кризи, които периодично избухват в Щатите, като например срив на фондовия пазар или проблемите с долара, посочват критиците му. Някои се съмняват и в независимостта на професора предвид досегашната позиция, която заемаше той - председател на икономическия съвет на президента Буш.

Известна беше и позицията на Бернанке, докато той работеше за Белия дом, в подкрепа на дефицитите и данъчните облекчения, въведени от Белия дом. Икономистът оправдаваше дефицитите с излишъка от спестявания, който се генерира на глобално равнище. Сега обаче като бъдещ шеф на Фед той надали ще отстоява тази позиция, отбелязват експерти. Тъкмо заради нюансите в отстояването на основни параметри в икономическата политика, водена от американското правителство, кандидатът за шефското място във Фед може да понесе критики в Сената, посочват наблюдатели.

-----------------------------------

 

Кой е Бен Бернанке?

Бен Бернанке завършва бакалавърска степен по икономика в университета в Харвард през 1975 г. и защитава докторантура в Масачузетския технологичен институт през 1979 г. За периода 1985 - 2002 г. Бернанке работи като професор в университета в Принстън, където преподава икономика и публична администрация. В този период той си спечелва авторитет на водещ в света икономист. Бернанке работи по проблемите на паричната политика, изследва причините за Великата депресия и ролята на Фед в нея. Професорът по икономика е водещ учен и в областта на иконометрията - науката, която прилага сложни икономически и статистически методи за обяснение на процесите в икономиката. От 2002 до 2005 г. Бернанке заема пост на един от гуверньорите във Федералния съвет, където се откроява като един от най-откритите и достъпни за обществеността членове на съвета на управителите в институцията. През последната година номинираният за шеф на Фед икономист работи по проблемите на причините за рекордния дефицит по текущата сметка на САЩ. В поредица от изследвания Бернанке обяснява как натрупването на излишък от спестявания в развиващите се страни ги е превърнало от нетен получател на капитали в нетен износител за развитите страни и че това е основната причина за генерирането на огромната дупка в платежния баланс на Щатите.