Да, и аз изпитвам цивилизационно неудоволствие от забулени жени. Да, и у мен бурките и другите платнени килии, в които са затворени някои мюсюлманки, предизвикват политическо несъгласие и дори просвещенски гняв. Тъй че няма да повтарям познатите аргументи на мнозинството за правата на жените и за ислямския фундаментализъм.

Ще прескоча и напълно справедливите призиви за толерантност към религиозните чувства на мюсюлманите, отправяни от малцинството в другия лагер. Струва си обаче да се съсредоточим върху либералната позиция в спора, според която в едно свободно общество всеки има право да се облича, както си иска.

Не е ли парадоксално, че само допреди четиридесетина години нормата на публичния морал в същите тези напредничави общества, които днес негодуват срещу забрадките, жестоко преследваше разголването, особено при жените? Че със същия патос, с който днес в индустриалния Първи свят громят забулените от горе до долу мюсюлманки, навремето бичуваха късите поли и дълбоките деколтета?

Самите ние, социализирани в едно полухристиянско, полусветско общество, без никакъв проблем приемаме забрадките на бабите, черните воали на вдовиците или смехотворните воалетки на градските дамички от края на ХІХ няколко десетилетия на ХХ век. Да не говорим за строгия дресинг код на християнските монахини, който също рядко подлагаме на дискусия.

Всеки културолог ще ви каже, че от античността до ден днешен обществената норма за "приличен" или приемлив външен вид (в Европа и нейните производни) многократно се е люшкала между полюсите: от култа към красивото голо тяло в гръцко-римската епоха, през забулените благородни девици в Средновековието, през кринолините, шапките и ръкавиците, та чак до натуризма, нудизма и сексуалната революция.

Тъкмо на този фон все по-често звучи на пръв поглед еретичното твърдение, че на Запад забрадката постепенно се превръща в контракултурен инструмент, че все повече млади мюсюлманки, които живеят в добре развити християнски страни, покриват главите и лицата си не по принуда, не заради властния баща или ревнивия съпруг, а за да предизвикват обществото: в знак на протест срещу абсолютния произвол на масовия възглед за външен вид.

Нещо повече. Според една берлинска публицистка забрадки слагат дори и немюсюлманки, настаняващи се постепенно в опразнената ниша на някогашните пънкари – естествено за ужас на родители, учители, съседи и обикновени будни граждани.

Отдавна чакам момента, в който големите модни къщи ще реагират на тренда и ще започнат да го превръщат във "фешън". Хитът на сезона: бурка от "Армани" и колекция забрадки от Карл Лагерфелд! Е, малко след това младите мюсюлманки на Запад положително ще тръгнат да се еманципират от тази модна принуда: в обратната посока.