Близо 1 милион и 50 хиляди софиянци са призовани да гласуват на частичните избори за кмет на столицата в събота. Според последните социологически прогнози избирателната активност със сигурност ще бъде под 50 процента, вторият тур е по-вероятен, отколкото не.

Особености на кампанията

Това е може би първата избирателна кампания, която протича в условията на силно свити - или разпадащи се, зависи от гледната точка - електорални ядра. С изключение на "Демократи за силна България" всички останали партии, участващи в софийската надпревара, имат проблем с мобилизацията на избирателите си. Този факт може да се окаже случаен софийски феномен, но е възможно и да има дългосрочни политически следствия, като например рязко снижаване на значението на твърдите ядра при определянето на изборните резултати. Сондажите показват, че проблем с мобилизацията има дори БСП, чиято кандидатка Татяна Дончева успява да убеди доста по-малко от очакваните 80 процента традиционни червени гласоподаватели. Не по-добра е ситуацията при СДС. Подкрепеният от сините претендент Минко Герджиков засега не успява (или не желае) да постигне партийна идентификация, поради което част от потенциалните му избиратели се преориентират към други кандидатури - най-често към кандидата на ДСБ Светослав Гаврийски и по-малко към кандидата на НДСВ Милен Велчев. При НДСВ положението също е шизофренично, доколкото електоралното ядро е разполовено на два неравни (засега) дяла - по-голямото парче подкрепя Бойко Борисов, по-малкото - официалния кандидат.

Тенденции

На финала на кампанията може да се направи заключението, че тя протече като силно мажоритарна. Дали този факт предизвиква свиването на твърдите ядра или е станал възможен, защото те са се разпаднали, е важен въпрос, чийто отговор ще бъде ясен едва след като изборите са приключили. При всички случаи, доколкото софийската политическа мода рано или късно получава и национални измерения, случващото се в София е значимо - най-малкото, защото има потенциал да накара партиите да преосмислят принципите си на селекция на кандидатите за различни изборни позиции. Трябва и да се допълни, че софийските избори в известен смисъл продължават линията от парламентарните, когато партиите повече от друг път сложиха акцент върху водачите на листите си, косвено признавайки, че липсващият мажоритарен момент в избирателната система е сред най-сериозните й недостатъци.

Странични ефекти

Видимата интрига - кой ще бъде новият кмет на София - не е единствената на тези избори. Всеки от кандидатите играе и за нещо друго, а някои - даже само за другото (понеже шансът им да спечелят е нищожен). Фаворитът на социолозите Бойко Борисов например се бори за своето оцеляване - политическо, но както написа наскоро и Георги Лозанов - може би и физическо. Добро представяне на генерала (което не значи непременно победа) ще му даде основание да създаде собствена политическа сила и да се опита да поправи грешката, която смята, че е допуснал на парламентарните избори. За Татяна Дончева кандидатирането й е средство за партийна еманципация; евентуална победа би я превърнала в значим политически играч напук на душманите й в социалистическата партия. Загуба с малко ще й позволи да съхрани позиции, но ако се провали, това ще е сигнал, че вътрешнопартийните й опоненти имат всички шансове да я домаргинализират. Задачата на Светослав Гаврийски е повече от ясна. Той трябва да потвърди възхода на ДСБ - и ако не спечели, то поне да постигне внушителна разлика спрямо кандидата на СДС Минко Герджиков. Обратно, партийната функция на Герджиков е да не позволи това да се случи. Личният му дийл е пък да запази поста си на заместник-кмет, което е напълно постижимо при определени условия. За Милен Велчев пък до голяма степен може да се твърди, че вече е осребрил кандидатирането си - на конгреса на НДСВ преди две седмици той стана заместник-председател на партията. Ако се случи така, че спечели вота в София - ще се позиционира още по-добре.

Размествания

Ако разместванията сред електората малко или много са факт, то засега е трудно да се прогнозира какъв ефект ще има кметският избор върху статуквото в общинския съвет. Политическата ситуация, при която този съвет беше избран, коренно се различава от днешната и в този смисъл при общинските съветници има осезаема липса на легитимност, още повече че някои от тях влязоха с листите на една партия, а сега се подвизават като членове на друга. Напълно е възможно резултатът от изборите да предизвика нови пренареждания в общинския съвет на София, доколкото зад някои от кандидатите-фаворити стоят хора и структури със значителни възможности да катализират подобни процеси. Реалистично е да се очакват и сериозни размествания на второто административно ниво в общината, което също може да има и политически проекции.

Нестандартно кметуване

Който и да стане кмет на столицата, ще трябва да кметува в условията на разпадащи се политически връзки: както в самия общински съвет - от една страна, така и между основните партии и твърдите им електорати - от друга. Това е рискова ситуация. Възможно е тази особеност да блокира тотално работата на кмета и съответно - на общината; но също така е възможно кметът да търси и да среща подкрепа от съветници и редови избиратели, които в много по-малка степен от всякога досега се чувстват задължени да демонстрират на всяка цена политическа и партийна лоялност. Сигурно е едно: това ще бъде едно много нестандартно кметуване.