Специалните инструменти за защита на интереса на държавата срещу неизрядни купувачи по приватизационни договори може да отпаднат. Това ще стане, ако Конституционният съд (КС) уважи искането на омбудсмана Гиньо Ганев да отмени текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Ако КС реши, че правото на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да налага запори, ипотеки или възбрани върху акции и имущество без санкцията на съда нарушава основния закон, държавата ще трябва да си търси правата като всеки друг търговец. Тогава обезпеченията ще се налагат от съда като предварителна мярка, преди завеждането на иск за неустойки срещу неизправния купувач.

Възможността държавата да налага обезпечителни мерки по собствена преценка, без санкция на съда съществува от 2006 г. Тя е привлякла вниманието на омбудсмана едва сега, след жалба на БТК и нейни служители. Безпрецедентно близо три страници от искането на Ганев до КС са посветени не на правните аргументи, а казуса на БТК.

Причината е приетата през март 2010 г. нова привилегия на привизационната агенция. Дотогава тя можеше да ограничава правата само на купувача по сделката, а след март има право да налага ипотеки и върху имоти на самото приватизирано дружество.

Новата опция до момента е използвана срещу БТК - 857 нейни имота са ипотекирани от Агенцията за приватизация, която твърди, че първият частен купувач на телекома "Вива венчърс холдинг" не е изпълнил задълженията си по приватизационния договор. От агенцията съобщиха за "Дневник", че има още три дружествата с ипотекирани имоти заради дългове на приватизатори - "Мраз" ЕАД - София, "Аналитик приват 98" - Калотина, и "Калотина-Балкантурист", с. Калотина.

Според омбудсмана с промяната от тази година се нарушават серия от конституционни принципи - правото на свободна стопанска инициатива, на еднакви условия за стопанска дейност, на защита на частната собственост и на инвестициите. Подобна практика нарушава и международни договори на България за насърчаване на инвестициите.

Причината е, че самата приватизирана фирма трябва да отговаря с имотите си за задължение, поето от друго юридическо лице - купувачът по сделката. Истинският проблем се появява в случаите, когато първоначалният купувач е препродал бившето държавно дружество на друг собственик и последният се явява реален потърпевш от наложените ипотеки.

Въпреки че основните аргументи в искането на Гиньо Ганев са срещу поправката от тази година, омбудсманът настоява да отпадне цялата алинея, уреждаща специалните права на държавата. Освен липсата на съдебен контрол атакуваният текст и до тази година даваше възможност на държавата да ипотекира имоти на бивши държавни дружества, но само по приватизационни сделки, сключени до 2002 г. До редакционното приключване на броя от агенцията не успяха да отговорят колко обезпечения са наложили досега по тази алинея.

Юристи, до които се допита "Дневник", определиха като скандална възможността да се ипотекират имоти на приватизираното дружество заради задължения на неговия купувач. След като държавата години наред е обявявала, че прави пазарна приватизация, сега изведнъж постфактум съобщава на купувачите, че предметът на сделката може да бъде блокиран, заяви адвокат, пожелал анонимност.

Според него всички възможности на Агенцията за приватизация, различни от общия ред за налагане на обезпечения, се използват за тормоз на бизнеса и са източник на корупция. Според същия източник агенцията не мотивирала налагането на запори и ипотеки и имало случаи да се отказва от тях след намеса на политици и дипломати.

Според други юристи основният проблем е в тоталната липса на съдебен контрол, дори последващ. "Когато обезпечителни мерки се налагат по общия ред, съдът преценява тяхната съразмерност по тежест и продължителност във времето.

В момента един държавен орган има неограничени права да налага мерки без контрол и те могат да са дори фатални за дадено предприятие, особено в настоящата икономическа обстановка", заяви адвокат Анна Ризова-Клег от "Ди Ел Ей Пайпер".

Тя допълни, че теоретично агенцията за приватизация би могла да наложи такава мярка при всяка забава по договора, и то без да има нужда да доказва или обосновава колко сериозно е неизпълнението. "За да отпадне даден запор или ипотека, самото дружество трябва да заведе иск, с който да докаже, че изпълнява договора си", обясни Ризова.

Ако цялата разпоредба бъде отменена, държавата ще остане без адекватен механизъм за контрол на следприватизационните задължения. Това коментира пред "Дневник" изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов. Той обясни, че ако КС отмени правото им да ипотекират активи, единствена възможност за контрол е запорът на акции.

Шефът на агенцията не е съгласен, че с възможността за ипотекиране се ограничава стопанската инициатива и се нарушават правата на гражданите – според него, "ако някой купува дружество, той трябва да е наясно, че взема не само активите, но и пасивите му".

Затова не може да се твърди, че се нарушават права на купувача – тъй като при покупката той поема и задълженията на компанията, както би поел и кредити например, каза още Караниколов.

Поправката, която влезе в сила в началото на март, беше внесена от трима депутати от ГЕРБ -  тогавашния зам.-председател на икономическата комисия Стоян Мавродиев, Валери Николов и Георги Икономов.

Те обясняваха, че текстът е подготвен заедно с икономическото министерство, а целта е да се гарантира по-голяма сигурност и контрол при събиране на дългове към държавата. Пред "Дневник" вчера Мавродиев не пожела да коментира. Юристи от управляващите потвърдиха, че целта е била да се пресекат злоупотреби от купувачи - офшорни компании или фирми без активи.

От министерството на икономиката казаха, че още в мониторинговия доклад на Европейската комисия през 2005 г. е отбелязано, че собствениците на приватизирани дружества не спазват договорните задължения, начислените неустойки се привеждат "неохотно" и това е проблем за държавата.

Точно препоръката на Брюксел е била причина още през 2006 г. да се промени законът. От министерството посочват, че възможността да се ипотекират имоти на продаденото дружество действа още от 2006 г., макар и само за най-старите сделки и досега никой не я оспорвал.