За разлика от високите температури през последните месеци, които чупят рекордите за жега от 130 години насам, и невижданите досега пожари в Русия отношенията между развитите и развиващите се държави в опитите за забавяне и приспособяване към климатичните промени охладняха значително.

В поредно доказателство за взаимното недоверие между бедни и богати се превърнаха преговорите на ООН за климата, които се проведоха в началото на месеца в Бон. Докато политическите интереси спъват подписването на ново международно споразумение по въпроса, климатичните аномалии накараха академичната общност да се събере и да обсъди мерки за ранно предупреждение в случай на природно бедствие.

Тази седмица в Болдър, щата Колорадо, водещи климатолози и метеоролози от две американски и една британска агенция ще обмислят как да най-точно да прогонозират бъдещи бедствия, свързани с измененията в климата.

Събития като жегите в Москва, наводненията в Европа и Пакистан, свлачищата в Китай ще се изострят все повече и все по-често, убедени са изследователите. Проблемът е, че възможността да се посочат точни места и точното време, в което ще се случат бедствията, все още е доста ограничена.

Пример за сложната материя, с която се сблъскват анализаторите, е метеорологичната система над руската столица. "Над Москва има стабилна система с високо налягане подобна на тази, която донесе горещините в Европа през 2003 г. За известно време земите около града действаха като естествен климатик, охлаждайки въздуха чрез изпаряване на влагата от земята. В крайна сметка земята изсъхна, оттук дойдоха и по-високите температури", обяснява Питър Стот от британската метеорологична служба, цитиран от "Гардиън".

За да предвидят такова събитие, учените трябва да са способни да измерят всички променливи и да изработят много точен модел на земната повърхност."Трябва да мислим дългосрочно и да видим дали трябва да се изгради по-добра защита - например в определено място срещу морето, и да преценим колко високи трябва да са стените. Едно нещо обаче е ясно – няма време за губене. Ефектите от глобалното затопляне вече ни връхлитат", обобщва Стот.

Докато изследователите умуват как да предпазят човечеството от последиците на глобалното затопляне (независимо дали смятат, че то е предизвикано от човешката дейност), конференцията в Бон за постигане на правно обвързващо споразумение между 194-те държави по Рамковата конвенция на ООН за измененията в климата (UNFCCC) върна в изходна позиция преговорния процес.

Целта беше да се изготви документ, който да наследи изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Основен проблем беше искането на много държави за преразглеждане на предложения и текстове, които вече са били отхвърлени или приемани, дори тези от срещата в Копенхаген миналия декември.

Например делегатите отново разискваха как да се измерват емисиите от обезлесяването и унищожаването на гори и как да работи REDD механизмът за справяне с този проблем. САЩ и Китай пък отново се сдърпаха за това дали докладваните съкращения в парниковите емисии на развиващия се свят трябва да преминат международна проверка (т.нар. верификация).

Така текстът, по който работиха дипломатите в Бон, през първата августовска седмица набъбна от 17 на 34 страници. За сравнение - Протокола от Киото с анексите е 20 страници. "Текстът, по които преговаряме, става все по-голям и по-голям. Има опасност да експлодира", казва водещият преговарящ на ЕС Петер Витоек, цитиран от "Гардиън".

САЩ, които исторически имат най-голям принос за насищането на атмосферата с въглероден диоксид, обвиниха някои развиващи се страни, че са оттеглили подкрепата си за Копенхагенското споразумение, което беше изготвено от лидерите на няколко развити държави в последните часове на конференцията в датската столица. "Ако продължим по този път, няма надежда за споразумение в Канкун.

Всички страни отстъпват", каза пред "Гардиън" ръководителят на американската делегация Джонатан Пършинг. Американският Конгрес едва ли ще гласува законодателство за намаляване на емисиите през тази година, което беше лош сигнал за преговарящите в Бон.

Основната идея на Копенхагенското споразумение беше да се ограничи покачването на температурите до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, но без да посочва как. Тъй като трите страници на споразумението не бяха част от преговорния процес на ООН, делегатите само "взеха под внимание" този декларативен документ.

Вашингтон иска най-силните сред развиващите се икономики да поемат ангажимент за сериозни намаления на парниковите емисии, каквито вече си самоналожиха богатите държави, писа EU Observer. Американската позиция настоява за резки намаления на емисиите във всички държави, а не само в тези от северното полукълбо.

От другата страна на барикадата са повечето развиващи се държави от Азия и Африка, които подчертават историческата отговорност на САЩ и Европа за натрупване на вредните емисии в атмосферата и които считат за нечестно да се ограничават бедните региони в опитите им да се индустриализират.

"Плъзгаме се назад без никакъв напредък", коментира Десима Уилямс, която председателства групата на островните държави, в която членуват 43 страни. Много е жалко, че в области като трансфера на технологии и управлението на горите се наблюдава регрес, отбелязва тя.

Островите са сред най-застрашените от глобалното затопляне региони, тъй като покачващото се равнище на световния океан може да ги потопи напълно. "Действията, които бяха обещани и предприети, не съответстват на научната база. Не успяваме да реагираме на доказателствата за климатични изменения", допълва Уилямс.

Учените от Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН препоръчаха на богатите държави да намалят емисиите между 25 и 40% до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г., за да избегне планетата "прегряване" и климатична криза. Обещанията, направени миналата година в Копенхаген (виж карето), обаче ще редуцират емисиите от 12 до 18%.

Според по-песимистичните прогнози на Стокхолмския екологичен институт става дума за едва 9-процентна редукция."Липсата на равновесие не помага и може сериозно да застраши изгледите за осигуряване на успешен изход от климатичната конференция в Канкун", обобщи еврокомисарят по въпросите на климата Кони Хедегор, цитирана от АФП. " С това темпо светът просто задружно ще изпусне влака", предупреди тя.

В опит да излязат от задънената улица дипломати предложиха в Бон нов подход към намаляването на емисиите. Според тях остатъкът от "въглеродния бюджет", с който планетата разполага, трябва да бъде разпределен поравно на човек от населението, като се има предвид историческият принос на всяка нация за климатичните промени.

Концепцията за въглеродния бюджет поставя ограничение от 750 гигатона парникови емисии, които могат да бъдат изхвърлени до 2050 г., без светът да "прегрее". Досега заможните нации, които представляват 16% от населението на света, са изразходвали до 74% от въглеродния бюджет, отбелязва главният преговарящ на Боливия Пабло Солон.

"При сегашните ангажименти сме изчислили, че държавите ще изразходват целия бюджет за следващите 40 години през идното десетилетие", обяснява Солон пред EU Observer. "Това е подобно на месечната заплата. Ако похарчиш всичко през първата седмица, няма да ти остане нищо до края на месеца", допълни той. Според един от дипломатите на ЕС в преговорите, Артур Рунге-Мецгер, тази концепция не води до никъде.

За да възтържествува все пак някаква справедливост, още в Копенхаген беше договорено Северът да обезщети финансово Юга със средства, с които да не развива въглеводородна промишленост, а зелена икономика. Климатичното финансиране трябваше да започне незабавно с 10 млрд. долара на година до 2012 г., като парите постепенно нарастват, за да достигнат 100 млрд. долара годишно през 2020 г.

Въпреки че тези суми са далеч под препоръчваните от Световната банка 400 млрд. долара на година за адаптиране на последиците от климатичните промени и развитие на нисковъглеродна икономика, оказва се, че дори тези средства се бавят или въобще не се предоставят от държавите донори.

Някои страни - членки на Европейския съюз, опитват да пренасочат средства от програми за развитие на бедните региони по света към обещаните средства за климата. Същевременно около една трета от годишния финансов принос към фондовете за смекчаване на ефектите от климатичните промени се предоставя под формата на заеми, а не на директна помощ, което допълнително вкарва в задължения бедните държави. Исканията на някои страни по отношение на климатичното финансиране възлизат на "зашеметяващи суми извън реалността", коментира Джонатан Пършинг.

"За да постигнат желания резултат в Канкун, правителствата трябва драстично да стеснят възможностите за избор на масата на преговорите", подчерта в края на миналата седмица Кристиана Фигерес, която наследи Иво де Бур като шеф на секретариата към конвенцията за климата на ООН. До конференцията на ООН в Канкун, Мексико, през декември остават само шест дни официални преговори – на подготвителната сесия в Тианджин, Китай, през октомври.

Междувременно генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун призна, че не очаква държавите да направят решаващите стъпки към глобален климатичен пакт до края на годината. Остава да се надяваме, че в Колорадо учените ще намерят общ подход за ранно предупреждаване в случай на климатична аномалия и последваща катастрофа.