Историята на униформата е стара като света, разказите за нея са два. В единия случай тя е наложеното от някоя институция облекло. Затова е свързвана с несвободата, заповедта, дисциплината и насилствената нивелация. В този случай това е репресивната дреха, която лишава човек от воля и индивидуалност, затова униформеният човек често е сравняван със стегнат и закопчан арестант.

В другия разказ тя е обозначител, знак за принадлежност и част от някаква общност. Тук вече униформата дава идентичност.

Но най-същественото в природата на униформата е това, че и в двата случая зад рамото й наднича някоя или нечия идеология.

 

От св. Франциск до Вацлав Хавел 

 

Най-репресивният "моделиер" бил св.Франциск Асизки, който задължил братята си по орден да ходят униформени в... дрипи, така щото и лете, и зиме да страдат, припомня културоложката Юлия Кисина. През Средновековието кралската мантия шествала като одеяние на властта. Без нея кралят оставал гол и така преставал да бъде крал. Най-масово носената униформа се оказва, разбира се, в най-многолюдната държава. Мао Цзедун се умножи до безкрай в сивата си куртка и "костюмът на вожда" за дълго време се превърна в униформа за милиони. В Третия райх войникът трябвало да бъде най-елегантният представител на нацията. Едва ли е чудно, че през 1931 фирмата на небезизвестният Хуго Бос започнала бизнеса си с униформите на щурмоваците и "Хитлеровата младеж". Парадността и униформата вървят ръка за ръка и в тях често се промъква и модата. Една от първите задачи на Вацлав Хавел, след като стана президент, беше да възложи проекта за новите униформи на почетната гвардия на Пражкия храд на дизайнера на филма "Амадеус" Теодор Пиштек. Така синьо-червените смениха безличните зеленикави комунистически униформи.

През 1871 японският император въвежда в двора си униформата на европейския мъжки костюм и така дава сигнал на света, че империята се е отворила за него. Същият този костюм в днешно време е наричан корпоративна униформа, толкова сраснала се с обществото, че да възприема мъжът в костюм като бизнесмен, а мъжът без костюм - безработен. През това лято беше извършена истинска революция с корпоративните униформи в името на екологията. За да се намалят климатиците в офисите, на бизнесмените било позволено да ходят без сако и по ризи с къс ръкав.

 

 

Гордост и предразсъдъци

 

Но униформата, за която винаги по това време на годината и в цял свят се говори, е училищната. Едва ли е чудно, че въпросът, който се задава при тези дебати, е един и същ: трябва ли да ги има и ако да - как един толкова сложен и в много отношения агресивен културен феномен да се приложи върху децата, които са в най-беззащитната и неизгодна позиция в едно общество. Какви отражения и последствия има тя върху психиката им? Проблемът се усложнява и от това, че аргументите за и против са много, при това и в двата случая достатъчно убедителни.

 

В училището униформата също изпълнява своите две изконни роли. В първата тя се възприема като символ на даскалската деспотичност. Тя се налага единствено със задачата да дисциплинира и обезличава. Следователно нейната функция е репресивна, затова срещу нея трябва да има единствено съпротива.

Другата представа поставя униформата като белег на принадлежност, тя те обозначава като част от институция, при това институция, която или е с традиция или има амбиции да създаде такава. В много случаи тя носи и чувство на гордост у носещите я, а какво остава за родителите им...

 

Дебатите за училищните униформи са различни във всяка страна и всеки училищен двор.

В Щатите няма изискване за задължителни униформи. За отделните щати и училища е оставено те самите да решат, а в Масачузетс задължението за униформа даже е забранено със закон.

По времето на управлението на президента Клинтън дебатите станаха актуални след зачестилите случаи на училищна агресия и престъпност. В обръщение към нацията от 1996 той заяви: "Ако това може да означава, че тинейджърите ще спрат да се убиват за едно марково яке, обществените училища трябва да имат възможност да въведат задължителни униформи за учениците си." На първо време се тръгва в тази посока. В Лонг бийч, Калифорния, приемат политиката на задължителната униформа. Първите резултати били направо стряскащи със своята позитивност. Нарушенията спаднали с 67 процента, вандалските прояви - с 82 процента, и кражбите - с 35 процента. В началото тези радикални подобрения се приписвали на униформите, но впоследствие проучване на екип от университета "Нотр дам" показало, че едновременно с униформите били въведени и много други промени, нови програми, както и отпуснат грант от 1 милион долара от фондация за подобряване на базата и методите на обучение.

 

Страната с най-дълга традиция с училищните униформи е Англия. Съвсем естествено тя върви заедно и с традицията на колежите и университетите. Оттам  моделът почти без промени се възприема в Ирландия, Австралия, Хонконг, Нова Зеландия и Южна Африка. В една голяма част от Европа обаче, включително и в скандинавските страни, те не са толкова разпространени. В бившия СССР премахнаха задължението и както може да се очаква - в Куба и Северна Корея те все още са свещената крава във всяко училище. Преди една година във Франция дълго време се обсъждаше  приемането на закон, който забранява видими религиозни символи и облекла.

В Шотландия в момента се търсят варианти за въвеждане на по-строги облекла в общинските училища. Според изследване се оказало много по-лесно да се въведе униформа, отколкото да се разсъждава върху казуси кое е допустимо да се носи от ученика и кое не.

Финландия пък е дежурният пример, който трябва да опровергае тезата, че униформата означава по-добра дисциплина. Там минават без еднаквите дрехи, но е страната с най-добри показатели в образованието.

 

Ситуацията в България

 

От Министерството на образованието съобщиха, че не са обсъждали никакъв проект или предложение за въвеждане на униформи в държавните училище.

В частните училища обаче, където се предполага по-скоро да е налице желание да се носят униформи, картината е много разнообразна.

Училището, в което са се носели униформи още от времето на соца, е Италианският лицей, познат като училището в Горна баня, или "училището за гении". Възпитаница на това училище, учила през 80-те, разказа, че те са били в приятни сиви, розови и керемидови цветове. Имало два варианта - всекидневна и парадна униформа, шиели са се по индивидуалните мерки на учениците. Тези униформи обаче не са създавали усещане за елит, а хората по улиците понякога мислели, че са от ТВУ или сиропиталище. В момента униформите в Италианския лицей са отменени.

 

В частно училище "Веда" пък са убедени, че трябва да има. Затова от две години там тече конкурс и вече униформите са избрани. Децата също са участвали в избора. Интересно е, че в самите облекла ще има избор - всяко дете ще може да си избере цветовете. Идеята е да се измъкнат, доколкото е възможно, от усещането за уеднаквяване.

В 114 гимназия, или Първа английска, темата се обсъжда. Преподавателката Марияна Асенова поставила въпроса за и против униформата в два класа, като часът се разиграл под формата на дебати. В девети клас натежало мнението против, но, като се огледали, се оказало, че в някакъв смисъл униформа в класа има - всички били с дънки и тишърт. В десети клас обаче се появили много силни аргументации в полза на униформите.

134 училище "Димчо Дебелянов", известно като "еврейското училище", вече си е извоювало репутацията на елитно учебно заведение, което предлага високо ниво на обучение. Там казусът е интересен. Има идея да се въведе униформа, която била поставена за обсъждане сред родителите. Един аргумент обаче се оказал преобладаващият - с униформи децата ще се превърнат в мишени. В този смисъл униформата е по-скоро опасна.

 

Примерите от училищата говорят за това, че няма определена тенденция. По-важното обаче е налице - всички си дават сметка, че наложеното отгоре е обречено на провал.  

 

Точно това обобщава и психологът Орлин Тодоров, преподавател в НБУ:

 

"Униформите трябва да са културно подкрепени от някаква традиция, иначе просто нямат смисъл. В България едно време гледахме да не ги носим. В Англия обаче това не е казус. Всеки колеж си има своята униформа и тя по-скоро създава усещане за принадлежност, за игра в един отбор. Ако една униформа е девалвирана, тя остава празен знак, просто обвивка на чиста наложена власт. Тук бих използвал един от термините на Клод-Леви Строс. Казва се "ефективност на символите". Примерът, който дава, е с една родилка някъде в Южна Америка и шамана, който седял до нея. Шаманът, изпаднал в транс, нареждал на родилката история за крокодила, който трябва да си пробие път през трудната река, внушавайки й, че това ще така е и с бебето. Така раждането ставало по-лесно. Но ефектът е налице само ако вярваш в шаманизма, т.е. ако си в тази култура. Извън нея подобен ритуал няма да бъде ефективен.

Така че, ако знакът не е културно подкрепен, има само пустош, или това, което беше през социализма - тъпота."

------------------------

аргументи за

Помага да се създаде силно чувство  за принадлежност към общност. Това подобрява дисциплината.

Тя е социален уравнител - децата са равни в училището. Недопустимо е да се появи неравенство сред деца заради дрехите.

Повечето родители ги предпочитат, те са много по-евтини.

Извън училището довежда до по-високо самосъзнание и добро поведение.

На екскурзии са по-лесно "разпознаваеми" и това улеснява учителите.  

Подготвя децата за тяхното бъдеще - повечето от тях така или иначе отново ще влязат в някакъв дрескод.

 

Против

Потиска индивидуализма и превръща учениците в маса.

Изживяла си е времето - тя подхожда на военния дисциплинарен стил и не отговаря на съвременните по-либерални ценности.

Сред учениците винаги ще има начин децата да се разделят на лидери и аутсайдери. Конкуренцията ще мине на полето на мобилните телефони например.

В повечето случаи се оказва скъпа за родителския джоб.

В известен смисъл тя нарушава гражданската свобода да се облечеш както ти харесва и ти е удобно.

Понякога превръща ученика в "мишена". Тя уеднаквява, но само в рамките на едно училище или колеж. Иначе веднага разкрива кой е от по-престижно училище и така се създава неравенство.

Анахронизъм е и моделът й върви към изчерпване. Светът става все по-практичен и неформален.