Русия променя политиката си към своите съседи, Европа и света. Ако в средата на XX в. Москва залагаше на експанзията на танковите си дивизии, то в последно време флагманът на руското проникване е “Газпром”. Единственото, което напомня за имперското минало, е размахът, с който се строят новите трасета, маркиращи присъствието на Москва. Руският президент Владимир Путин заяви по време на посещението си в Гърция, че страната му е готова сама да изгради петролопровода Бургас - Александруполис с цел да се избегне преминаването на танкери през Босфора. Работата по проекта ще отнеме максимум година-две. 280-километровият нефтопровод ще струва 700-800 млн. долара.

Целта на новата енергийна политика на Русия е да се създаде гъвкава система от тръбопроводи, които, обединени в единна система за доставка, позволяват на страната максимално както да защити своите интереси, така и да отговори на все по-растящите нужди на енергийния пазар в Западна Европа и САЩ. Според доклад на департамента по енергетика на САЩ енергийното потребление в началото на XXI век ще се увеличи с 50%. Търсенето на петрол към 2025 г. се очаква да нарасне с 57%, а на газа - с 67% Производството на петрол през 2025 г. ще бъде 120.6 млн. барела дневно, което е с 44 млн. повече от сега. Според геолога Колин Кембел световното производство на петрол ще достигне своя връх и ще започне да спада през 2016 г., но в Близкия изток това ще стане още през 2006 г. Той посочва, че през последните 40 години са открити няколко находища, но само 1 се използва успешно - това в Каспийския регион. Междувременно руската страна постигна договореност за транспортиране на нефт от този регион за Западна Европа. Каспийският тръбопроводен консорциум (КТК) пуснa в експлоатация общия тръбопровод до Новоросийск. По силата на споразумението, което е продължение на договора за КТК от 1996 г., Русия получава 24% от тръбопровода, Казахстан - 19%, султанатът Оман - 7%, Шеврон - 15%. Останалата част от квотата е разпределена между няколко други петролни компании, между които са "Шел", "Ексън-Мобайл" и "Еджип".

“Газпром” стъпи в Америка

В последните години руският газов гигант освен в Азия и Европа стъпи и в Америка. Председателят на компанията Алексей Милер на тазгодишното събрание на акционерите заяви, че газовият гигант проявява и сериозен интерес към пазарите в Европа, САЩ и Азиатско-Тихоокеанския район. В ход са и преговори с южнокорейската "Когаз" (Kogas) за дългосрочен контракт за доставки на руско гориво в страната, подобни разговори се водят и с Япония. Амбициите на руския гигант за експанзия на американския континент са свързани с увеличаване на доставките на втечнен природен газ. Първият руски танкер с 80 млн. куб.м вече пристигна в Мериленд. Партньори на “Газпром” в САЩ са “Бритиш газ” и “Шел”. За 2006 г. се предвиждат да бъдат доставени минимум 5 подобни танкера. Експерти вече прогнозираха, че доставките могат да бъдат значително повече, след като “Катрина” нанесе значителни щети на петролната индустрия в Мексиканския залив. Интерес към сътрудничество на американския пазар вече са заявили от “Шеврон”, “Коноко-Филипс”, “Ексън мобайл”, “Семпра енерджи”, “Статоил”, “Хидро”, “Петро Канада” и “Тотал”. Тези компании дори са заявили интерес да участват в разработката на разположеното в шелфа на Баренцово море Щокмановско газово находище. Залежите в него възлизат на 3.2 трлн. куб.м газ. Те ще бъдат насочени основно към задоволяване на нуждите на американския пазар.

Руската компания “Газпром” спечели и търга за правото да разработва две шелфови газови находища във Венецуела, съобщи ИТАР-ТАСС. За правото да разработва участъците Урумако-1 и Урумако-2 руският газов гигант е заплатил съответно 15.2 и 24.8 млн. долара. Американската компания “Шеврон-Тексако” пък получава право върху участъка Кардон-3 срещу 5.6 милиона долара. Спечелените лицензи дават право да се разработва газовото находище в продължение на 25 години, като участието на венецуелската страна може да достигне 35%. В търга са участвали 29 компании от 16 страни, сред които САЩ, Австралия, Великобритания, Канада, Китай, Франция и Япония.

“Син поток” е началото на новата енергийна философия

Първият пример за промяна в руската енергийна политика беше проектът за 1200-километровия “Син поток”, 376 км от които минават по дъното на Черно море. Това позволи да бъдат избегнати Балканите и Украйна като посредници в транспортирането на синьото гориво към Турция.

Друг израз на новата философия в енергетиката беше подписаното преди седмица руско-германско споразумение за изграждането на газопровод по дъното на Балтийско море. Проектът беше приет на нож от Полша и балтийските държави. Варшава дори обвини Берлин и Москва, че създават енергиен пакт “Молотов-Рибентроп”. Северноевропейският газопровод ще бъде дълъг 1200 км и ще бъде част от голяма енергопреносна мрежа с обща дължина 3000 км. Строителството на трасето ще започне през есента на 2005 г. и ще приключи през 2010 г., като ще струва 2 млрд. евро и ще пренася 55 млрд. куб.м газ годишно. По него ще се пренася газ от Виборг, близо до Санкт Петербург, в Североизточна Русия, до Грайфсвалд в Северна Германия, като се заобикалят сега съществуващите маршрути през Полша, Украйна и Беларус. Очаква се новият газопровод да задоволи нуждите от руски газ в Европа, които ще нараснат през 2020 г. до 330 млрд. куб.м годишно срещу 145 млрд. куб.м за 2004 г. Най-големият купувач на руски газ на Стария континент е Германия, като 2004 г. беше рекордна с оборот от 23.9 млрд. долара. За първите шест месеца на 2005 г. се отчита пореден ръст от 46.3% - до 15.3 млрд. долара.

Енергийната експанзия на Русия вече беше разчетена от анализаторите като опит на Кремъл чрез нефта и природния газ да възстанови влиянието си не само в постсъветското пространство, но и в Европа. Президентът Владимир Путин вече даде заявка за това, като постави под контрол "стратегическите сектори". Безспорно борбата за енергийните ресурси се разраства. Остава да се види дали е прав Хенри Кисинджър в предвиждането си за предстоящи конфликти на тази основа.