Меломан
Nonesuch/Warner
джаз
**(*)
Интересен и проникновен запис на едно свое изпълнение в Япония предлага пианистът Брад Мелдау. Той показва как е извървял дълъг път от началото на своята кариера и е усвоил най-доброто от великите пианисти в джаза. Сравняван с Кийт Джарет заради този соло лайв, Брад Мелдау се гмурка в дълбините на свободната импровизация и лирическия авангардизъм.
Талантливият пианист рамкира соло изявата си с пиеси на Ник Дрейк Things Behind the Sun и River Man, минава през Monk's Dream на Телониъс Монк и две композиции на Гершуин - How Long Has This Been Going On и Someone to Watch Over Me, за да стигне до най-необичайната пиеса в албума - Paranoid Android на Рейдиохед. Присъствието на това парче доказва новото и модерно мислене на пианиста, който разчупва стереотипите и прескача стиловите граници. Той е човек от ново поколение и работи без предразсъдъци в 20-минутната интерпретация на Paranoid Android. Хармонично единство и мелодично разнообразие бележат този запис.
Eldissa
What A Difference...
Le Maquis/Disques Dreyfus/Дюкян Меломан, 2005
диско/боса
****
Рано или късно това трябваше да се случи - откакто боса нова се превърна в глобален стил, продуцентите на поп ориентирана музика опитаха фузии с всевъзможни джаз и уърлд стилове и беше само въпрос на време това да се случи и с диско и соул музиката на 70-те. Настоящият проект принадлежи на BlueFish продуцента Rio и бразилския китарист Есиу Пeрейра. Идеята е да се направят акустични боса-лаундж версии на селекция от наистина популярни хитове, такива като Stayin' Alive, Ring My Bell или Go West по начин, по който никой до момента не ги е чувал.
Това разбира се значи и нов глас. На организирания от продуцентите кастинг се явяват повече от 120 изпълнителя, а избора е толкова труден, че в крайна сметка за продукцията са ангажирани три изпълнителки: de L'amour и Marcia с корени в Карибите и родената в Ню Йорк, живееща в Швейцария Chloй. Аранжиментите са на класики от Bee Gees, Abba, Дона Съмър, Майкъл Джексън, като повечето са в даунбийт темпо. Деликатна акустична китара с типично за боса нова звучене и изключително ненатрапчив ембиънт бекграунд придружават нежните и екзотични гласове на изпълнителките.
От албума струи уважение и любов към тази музика, а радостта от преоткритите хитове се промъква почти подсъзнателно в мислите ни заедно с някой друг слънчев лъч от изминалото лято и ни кара да забравим стреса от тези септемврийски дни.
Larry Coryell / Lenny White / Victor Bailey
Electric
Chesky Records/Дюкян Меломан
джаз/фюжън
**(*)
Това са ключови фигури от историята на вече „класическия" джаз-фюжън - Лари Кориел с групите си Free Spirit и Eleventh House, Виктор Бейли като част от Weather Report и барабаниста Lenny White с участието си в Return To Forever. Подбора на парчетата е доста необичаен в по-голямата си част - тук няма да откриете класическите композиции от изброените по-горе формации, а по-скоро парчета подходящи за развлечение. Ще чуем версии на Sex Machine (Sly And The Family Stone), Black Dog (Led Zeppelin), Born Under A Bad Sign (Cream), както и класики като например So What на Майлс.
Имайки предвид репертоарната селекция и протагонистите в този проект, би трябвало да очакваме звук, който да ни помете и да ни тръшне в пода. За съжаление това, което чуваме, са едни бавно развиващи се композиции, решени в ниско темпо и сола, които трудно могат да ни вдъхновят. Ако случайно се наложи да измисляме нова дума за име на стил, в който музикантите тук се изявяват, то би било нещо като „смуут-фюжън с елементи на рок и джаз"! Звучи глупаво, нали?