Хенри Форд е казал: "Кажи ми къде има дефицит и аз ще ти кажа как да станеш милионер." Съмнително е обаче, че от тази идея е водено българското правителство, което тези дни обяви, че с шейха на Абу Даби е подписан меморандум за смесена компания за изграждане на писта за Формула 1 край София. В това начинание рамо да рамо са уж политическите съперници Бойко Борисов и Румен Петков.

Също като спортната зала на Четвърти километър идеята може да изглежда много добра от имиджова гледна точка, но засега липсва отговор на няколко важни въпроса. Главният е колко ще струва изпълнението и дали инвестицията (според участници на срещата с шейха е обсъждано, че трябват 200 млн. за строеж) ще се изплати в такава степен, че България да печели в дългосрочен план.

За да се прогнозират ползите, трябва да се пресметнат и разходите за поддръжка, защото това място няма да се отключва само за 2 седмици в годината, както и как ще може да се натоварва допълнително, за да носи пари, когато наследниците на Михаел Шумахер не се състезават в Доброславци.

Правителството е длъжно да направи тези сметки и да ги представи публично, за да мотивира участието на държавни активи, както и усилията, които полага да се случи точно тази инвестиция. Засега допълнителните въпроси се избягват с аргумента, че държавата няма да дава пари за изграждането, но какво ще се случи след това е мъгла.

Практиката показва, че първо с гръм и трясък започва строеж, а защитата на инвестираните пари на данъкоплатците или липсва, или се пази в тайна. Обосновката на всеки проект в ситуация на бюджетни рестрикции е критично важна. Строителството на спортната зала на 4-ти километър например ще струва на гражданите 90 млн. лв., и то ако не се оскъпи.

Решение за заделянето на тези пари кабинетът взе през април, когато стана ясно, че приходите в хазната се дънят и че дефицитът ще трябва да се запълва със средства от фискалния резерв. Точно от него се вадят и средствата за държавни инвестиции, а по ирония на съдбата именно, инспектирайки строежа на залата, премиерът заяви, че ако пролетните антикризисни мерки не сработят, ДДС ще се вдигне без консултации със социалните партньори.

Някак си встрани остана фактът, че строежът на сградата ще глътне 20% от това, което се очакваше да донесе по-високият ДДС за втората половина на 2010 г. Все още не е ясно какви пари ще носи такава зала и дали ползите от нея ще са финансови или имиджови. Не се знае и колко ще струва нейното управление, как ще се натоварва, какви ще са приходите от отдаването й под наем и дали те ще са достатъчни, за да се изплати инвестицията, или всяка година ще се наливат пари за поддръжка.

Роля на държавата е да плаща и осигурява онези обществени блага, които не носят търговска печалба, но са необходими. Но спортът ни страда много повече от дефицита на базова инфраструктура, отколкото на представителна. Едва ли някой щеше да възрази срещу строителството на 50 спортни комплекса с игрища и зала в областните градове (както е навсякъде по света) всеки по 2 млн. лв.

Въпросите около пистата се нажежават и заради факта, че зад инициативата "Формула 1 у нас" стои червеният депутат и бивш вътрешен министър Румен Петков, който има опит в това да привлича бюджетни пари към каузите, с които той лично се афишира.

В края на 2007 г., когато за първи път тройната коалиция реши да харчи ударно натрупания над очакваното бюджетен излишък, почти половината от всички 8.2 млн. лв., отпуснати за Държавната агенция за младежта и спорта, бяха за Българската федерация по мотоциклетизъм. Сумата покри разходите, които федерацията е направила по проекта за развитие на учебния полигон "Долна Митрополия" близо до Плевен и за мотополигона "Горна Росица" край Севлиево.

Отказът на предния проявил интерес инвеститор към строежа на пистата - Кувейт, беше премълчан. "Добрата новина" за интереса на новия  обаче трябва да е пакетирана с анализ и числа, за да не оставя впечатлението, че се прави без ясна оценка и(ли) в личен интерес на някого. И така преди всяка идея, която носи усещането за мегаломанска без покритие.