Хубавото на един голям фестивал е, че се разминава изцяло с очакванията, с които отивате на него, че концентрира в малко дни много, много филми и каквото и да правите не можете да изгледате всички и трябва да избирате. Но най-важното е, че в никакъв случай не може да ви разочарова.

Така след първите три дни имате чувството, че са минали седмици – толкова много и разнообразни са впечатленията, че откриването на Фестивала с дефилето на Куентин Тарантино и Натали Портман, които са минали толкова близо до вас, че сте успели да ги заснемете без да имате нужда от специален пас, ви изглеждат като случили се много отдавна.

Успели сте да вземете автографи от италианските секс-символи Мануела Аркури и Габриел Гарко (!) и да видите преди всички Black Swan (Черният лебед) на Дарен Аронофски, да се попечете на същия плаж, който Висконти ви е показал в "Смърт във Венеция".

В края на втория ден вече сте в състояние да сравнявате 6-7 филма, да разказвате с прикрита скромност за какво се разказва всъщност в Black Swan и да вмятате в разговор колко хубава е Натали Портман, но за съжаление ролята й е малко еднопланова и без особено характериално развитие. Съгласявате се авторитетно с пратеника на немската телевизия, че филмът еднакво успешно можеше да разказва за съперничеството между звезди от бейзболен отбор или мажоретки или както в случая – по-интелектулния сюжет, заимстван от класическия балет.

Дори да сте почитатели на Робърт Родригез едва ли бихте препоръчали Machete на някого. Първите три минути преди началните надписи са изпълнени с неистов ритъм на отсечени с един замах глави, хвърчащи на дузини ръце и крака, татуирани мускули и много пръскаща към екрана кръв. Залата е препълнена и по всичко личи, че оценява безпроблемното редуване на хладни и огнестрелни оръжия.

На пресконференция ви се иска да попитате нашумялата италианска актриса Лаура Моранте какво мисли за италианската култура? Не за да важничите, а защото тя участва в италианскя филм "Ако имаш една планина сняг – дръж я на сянка" – документален разговор с най-различни хора за състоянието на италианската култура. На всички интервюирани – от  Умберто Еко до фермери и занаятчии – задава един и същ въпрос "Какво е бъдещето на италианската култура", който звучи малко странно, докато в съседната зала неизменния мексикански герой на Родригез сее смърт във всичките й форми. Хубавото е, че когато си излезете след първия половин час на "Machete", просто влизате на съседната прожекция, където ви очаква приятна изненада.

"Happy Few" на френския режисьор Антони Кордие изведнъж ви връща в забравения стил на кино "Одеон" и ви напомня, че зрителският интерес не се изчерпва само с Холивудското кино. Отпускате се в плавното повествование и естетския еротизъм, на който винаги са били майстори френските режисьори. Неусетно влизате в живота на две двойки, които постепенно си позволяват взаимна интимна свобода – тя първоначално ги увлича, възбужда и откъсва от ежедневието, а после ги показва като всички нормални хора – страдащи, ревниви, живи – дотам, че сами да се откажат от новозавоюваната си освободеност.

На третия ден изненадата се материализира в наградата на EURIMAGES, присъдена на филма на Мишел Бонев "Goodbye Mama". Става въпрос за  международния конкурс организиран чрез Yuotube, в който млади автори представят филмите си върху насилието в рамките на дома. От Бургаската гара и 3 поколения жени, чиято омраза-любов минава през опитите за самоубийство на две страдащи сестрички (много убедително актьорско присъствие), до закоравялата и разпусната майка (Мишел Бонев – на моменти прекалено пищна) и тормозената в старчески приют баба (Татяна Лолова).

На награждаването присъстват президентът на 67-я "Златен лъв" Марко Мюлер, италиански министри и от българска страна Вежди Рашидов и почти целия каст заедно с отличните Татяна Лолова и Марта Янева. Обяснимо доволни и еуфорични присъстващите български зрители, по-хладни чуждестранните критици – главно заради изострената едностранчивост на персонажите и сюжета.

Препоръка за следващата награда – по-кратки изказвания и лични спомени – даже Натали Портман не доведе до закъснение от над 1 час на следващата прожекция.