Какво всъщност се случи с "Леман брадърс" - финансов Армагедон или лек за една силно болна система? Две години след фалита на четвъртата по големина банка в САЩ мистерията около съдбоносната последна седмица от живота й остава забулена. Така поне я определя репортерът от "Ню Йорк таймс" Адрю Соркин в свой анализ миналата седмица. Соркин е и автор на книга за фалита на банката - "Твърде големи, за да фалират".

В последния си анализ той описва база от имейли, публикувана в началото на този септември около изслушването на основните лица, взимали решения по казуса пред Комисията за разследване на финансовата криза към американския Конгрес. Сред тях открива, че 72 часа преди банката да затвори врати, кашата около спасяването й е пълна. Според него преобладават две основно конкуриращи се версии. Първата, че правителството не е имало правото и властта да спаси компанията. И втората, значително по-конспиративна, че компанията е била умишлено убита заради политическата безпомощност да се вземе друго адекватно решение.

Ако не за друго, разкритата база с имейли, макар и предварително подбрана от разследващите, показва една страна на историята, която иначе политиците сигурно биха скрили от масовата публика. И тя е, че макар лидерите по това време - Бен Бернанке (председател на Федералния резерв) и Хенри Полсън (бивш финансов министър), да продължават да настояват, че юридически не са могли да направят каквото и да било, всъщност решението е било по-скоро родено на фона на горещ политически климат.

Както пише Соркин, имйлите сами говорят (подредбата е на Соркин):

- Джим Уилкинсън, началник на администрацията на Полсън, пише сутринта в неделя 14 септември 2008 г., ден преди "Леман" да подаде документи за фалит: "Изключено е правителството да даде пари... В момента пиша правителствения комуникационен план... освен това току-що говорих с Белия дом и американското правителството застава зад решение да няма пари. За нищо на света Полсън не може да се предаде сега."

- Кевин Уарш, член на Федералния резерв, пише през нощта на 12 септември, петък: "Надявам се, че няма да защитим никого."

- Доналд Кон, вицепрезидент на Фед, до Бернанке и Уарш няколко часа по-късно: "Вече има сериозна решимост от страна на Treas (финансовото министерство) и Fed (Федералния резерв) да не се дава ликвидност на "Леман". В момента разглеждаме опция за фалит, както и възможността да се включи частният сектор в преструктурирането извън банкрута - само че нямам 100% гаранция какви ще са нагласите за ситуацията в неделя вечер."

- Лусинда Бриклер, старши вицепрезидент на Фед, клон Ню Йорк, същата вечер до друг колега: "През последните няколко дни нямаше много голям апетит за идеи, включващи увеличаване на публичната подкрепа извън съществуващите вече програми. Тези размисли са продиктувани от спекулациите за последиците от един банкрут."

Най-показателни обаче остават две изречения на Бернанке, пояснява репортерът на "Ню Йорк таймс". Те са от вечерта в неделя преди самия фалит: "Ако ме попитат каква капиталова инжекция ще е необходима, за да остане LEH (бер. ред - "Леман") жив като работещ бизнес, бих отвърнал, че 12 млрд. долара от частници заедно с ликвидна подкрепа от Фед няма да са достатъчни."

Тези думи на Бернанке според Соркин всъщност показват, че дори Федералният резерв не е имал представа колко пари са били нужни за спасяването на "Леман", дори само временно.

Заедно с това коментарите от имейлите, макар и подбрани от разследващата комисия, показват, че в този момент сериозен фактор е била политиката. Бившият финансов министър Хенри Полсън уточни миналата седмица, че макар колегите му да са го притискали, той никога не е базирал решенията си на властващата политика.

Същата теза защити и Бернанке, макар че призна, че е имал сериозни съмнения в способността на "Леман" да оцелее. "Съжалява, че не бях по-откровен в този случай, защото очевидно това само е затвърдило наложилото се впечатление, че можехме да направим нещо, което на практика не направихме", казва той, цитиран от "Ройтерс", по време на изслушването.

Според Соркин мотивите на Фед донякъде са логични, тъй като след като "Леман" няма нужното обезпечение, няма как да получи заем от Фед. Друг представител на институцията - Томас Бакстър, дори определя един подобен заем като "мост за никъде".

Тази негова теза си има поддръжници. Вестник "Вашинтгтон пост" пише в свой анализ за втората годишнина от фалита, че въпреки всички ужасяващи последици от случилото се спасяването на "Леман" е щяло да бъде безсмислено. То само щеше да отложи паниката и нуждата от повече власт да се справим с отслабващата финансова система, пише изданието.

Голяма или малка грешка, в крайна сметка фалитът на "Леман" е пример за невъзможността на политиците да вземат единно и адекватно решение, когато са притиснати от времето. Това показва още един имейл, подбран от "Ню Йорк таймс", този път на служител на Фед - Пат Паркинсън, който е работил по различните варианти за "Леман" и е предлагат няколко такива, включващи и правителствена подкрепа.

В петък преди фалита Паркинсън пише на свой колега: "Прикачил съм няколко коментара, но не съм сигурен колко ще са полезни. Налага се да предположа защо плановете се промениха... В крайна сметка това просто изглежда като една ужасяваща каша."