Държавата ще продава сгради на "Информационно обслужване" в страната

Държавата ще се опита да продаде голяма част от недвижимите имоти на "Информационно обслужване" из страната. Това съобщи пред "Дневник" изпълнителният директор на компанията Чавдар Тодоров вчера, след като по-рано правителството реши да извади компанията от забранителния списък към Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Като уточни, че това е един от вариантите. Промяната предстои да бъде одобрена и от Народното събрание.
"Една от възможностите е дружеството да бъде извадено от забранителния списък, имотите му да бъдат продадени и след това отново да влезе в него", обясни той. И добави, че все още не е ясно дали имотите няма да бъдат апортирани в Държавната консолидационна компания, която да се погрижи за тяхната продажба.
През тази година инвестиционната програма на дружеството е само за 1.5 млн. лв., в която влиза и ремонтът на сградите. Според Тодоров годишно за поддръжка на сграда се падат само около 20-30 хил. лв., което е крайно недостатъчно. Компанията, която има 26 клона в страната, разполага с имоти с 90 хил. кв. метра разгъната застроена площ, като реално използва за нуждите си около една десета от тях, обясни Тодоров.
Тя планира да запази клоновата си мрежа, но на по-малка площ.
Тодоров опроверга възможността компанията да бъде приватизирана, защото продължава да е важна за националната сигурност на страната.
Принципал на компанията, която се занимава с поддръжката на личните данни на населението, софтуера на митниците и данъчните, е Министерството на финансите. Оттам отказаха да дадат каквито и да е било подробности за бъдещето на "Информационно обслужване" след напускането на списъка със забранените за продажба компании.
От ведомството, оглавявано от Симеон Дянков, обясниха единствено, че министерството продължава да поддържа тезата си, че засега не е обсъждана продажба на дружеството. Ведомството не огласи и мотивите, заради които е предложило на икономическото министерство да извади "Информационно обслужване" от списъка.
Дружеството нашумя през миналото лято, след като стана ясно, че представители на ръководството му са разхищавали средства за представителни разходи, а участниците в надзорния съвет са получавали големи възнаграждения за няколко заседания годишно. В момента се води разследване срещу бившия шеф на дружеството Иво Николов по обвинение в безстопанственост и присвояване. Почти наполовина е спаднала печалбата за първото полугодие на "Информационно обслужване" - от 2.2 млн. лв. през 2009 г. на 1.2 млн. лв. сега.
Според изпълнителния директор на компанията продажбата на имотите няма да е лесна задача, защото в повечето случаи съсобственик на "Информационно обслужване" е Националният статистически институт. "Никой инвеститор няма да иска да купи част от имот", каза Тодоров. По думите му все още няма решение на проблема, но са разглеждани възможности сградите да бъдат предоставени на статистиката, общините или на други държавни институции като НАП.
"В момента поддръжката на недвижимите имоти е проблем за компанията, защото вместо да инвестираме в изграждане на технологиите си, трябва да правим ремонти", допълни Тодоров. По думите му в част от сградите не е правен капиталов ремонт от 40 години и единственото, което може да бъде направено за тях, е да се ремонтират оперативно всяка година. "Повечето от клоновете ни са разположени в периферията на големите градове с изключение на Русе и Враца, но там сградите са окаяно състояние", обясни Тодоров.
Отпадна мораториумът за продажба и на други дружества Правителството извади от забранителния списък за приватизация още дружествата "Техноекспортстрой", "Водопровод и канализация" - Кюстендил, "Картография", "ЦЕСИ - Инвест", "Държавна лаборатория - Българска роза" и "ВМТ "Орбита". До 24 юни 2010 г. "Техноекспортстрой" беше собственик на "Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис", чрез която България е акционер в международната "Транс Болкан пайплайн" - проектант на петролопровода. Акциите на българското дружество бяха прехвърлени от "Техноекспортстрой" в полза на българската държава, като отговорник на проектната компания стана Министерството на финансите. В забранителния списък бяха вкарани нови дружества - "Кюстендилска вода", "Водоснабдяване и канализация" - Пазарджик, и Фонд за органите на местното самоуправление в България - ФЛАГ, и Специализираната болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина. |