Може би си спомняте онези странни клетъчни телефони, които се появиха в България в началото на 90-те години на миналия век. Имаха вид на луксозни радиостанции и бяха неизменен атрибут на материалното благополучие в мътните години на прехода. Малцина бяха онези, които можеха да ги притежават, както и да плащат колосалните цени за разговори от по няколко лева на минута. С тях обаче започва историята на мобилните комуникации в българския си вариант...

Устройствата, придобили популярност у нас под името мобифон, всъщност са типични представители на безжичните телефони от първо поколение (съкратено 1G), и по-точно на тръгналата от Скандинавия технология NMT (Nordic Mobile Telephony). Най-грубо казано, това беше телефон и радиостанция, обединени в едно.

Основното нещо, което отличава т.нар. първо поколение от съществувалите по-рано устройства, е фактът, че позволяват воденето на мобилни разговори в рамките на мрежа от много предаватели (т.нар. клетки). За разлика от по-първобитните мобилни технологии при 1G обажданията не прекъсват, когато говорещият преминава в обхвата на нова антена. От този момент нататък безжичните телефони започват да бъдат наричани и с името клетъчни.

Концепцията за клетъчна мрежа от предаватели, разположени на хексагонален принцип, се ражда още в края на 40-те години на миналия век. За жалост по това време все още не съществува технологичната база за реализиране на подобен проект в реалността. Телекомуникационният сектор е принуден да почака около 25 години, докато изграждането на подобна мрежа стане възможно.

Когато обаче това се случва в началото на 70-те години, американският телефонен гигант АТ&Т се натъква на неочаквани регулаторни пречки. Той се опитва да лансира технологията Advanced Mobile Phone System (AMPS), но по една или друга причина американската Федерална комисия по съобщенията (FCC) забавя комерсиалния старт на технологията с цели 12 години.

Затова и

от първо поколение не е в САЩ, а в Япония. Тя е собственост на компанията Nippon Telegraph and Telephone (NTT) и започва да функционира през 1979 г. Първоначално е изградена от 23 клетки и покрива само района на японската столица Токио. В рамките на първите пет години от своето съществуване обаче тя успява да обхване територията на цялата островна държава. Така Япония става първата страна в света, която може да се похвали със 100% мобилно покритие.

Характерно за епохата на мобилните комуникации от първо поколение е, че това е време на свирепа борба между различни стандарти. На територията на САЩ властва технологията AMPS. Скандинавските страни, Швейцария, Холандия, Русия и повечето държави от Централна и Източна Европа (включително и България) залагат на споменатия вече NMT.

Великобритания като традиционно близък партньор на САЩ създава свой вариант на AMPS, наречен TACS. Франция разработва технологията Radiocom 2000, а Италия – система на име RTMI. Западна Германия, Португалия и Южна Африка пък се обединяват в стандарт на име C-450. Най-много технологии от първо поколение обаче има в Япония – TZ-801, TZ-802, TZ-803 и JTACS.

Това, което обединява всички тези леко объркващи абревиатури, е обстоятелството, че почти всички са в историята, за да отстъпят място на двата стандарта, които доминират в момента – GSM и CDMA.

Но да се върнем пак на мрежите от първо поколение, които са обект на настоящата ни история. Те използват аналогов сигнал за разлика от 2G мобилните комуникации, които са цифрови. Или казано още по-просто – първоначално разговорите се пренасят под формата на най-обикновени радиовълни.

Оттук идва и един от основните недостатъци на тези технологии – обажданията лесно могат да бъдат подслушвани. За целта са нужни само радиоприемник, който може да сканира ефира, и малко търпение, докато намерите нужната честота. Затова в по-някои от по-късните версии на мобилните мрежи от първо поколение е предвидена възможност за криптиране на обажданията.

на 1G технологиите е възможността за по-голям обхват при използването на по-малко на брой антени. Неслучайно един от рекламните слогани на първия български аналогов мобилен оператор беше "Могъщо покритие". Технологията NMT например позволява една клетка да осигури сигнал в радиус до 30 километра (в зависимост от релефа, разбира се). Вероятно затова и подобни мрежи все още се използват от държави с големи ненаселени територии като например Русия и Полша. До неотдавна повечето американски оператори също продължаваха да поддържат своите 1G услуги - някъде докъм края на 2007 и началото на 2008 г.

Когато говорим за мобилни мрежи от първо поколение, технологията NMT заслужава малко по-специално внимание, най-малкото защото дава първия тласък на безжичните комуникации в България. Тя позволява създаването на първите напълно автоматизирани системи за клетъчна телефония. У нас технологията е въведена през 1991 г. под формата на джойнт венчъра между английската компания Cable&Wireless, БТК и държавната фирма РЕС, чийто принципал е МВР.

Операторът получава името "Мобиком", ръководи се от бившия полковник от британската армия Джон Мънъри и функционира някъде до 2005 г. През последните години от съществуването си се ползва само за служебни цели от служители на бившия държавен телеком.

Технологията NMT също така е и основоположник на концепцията за роуминга. Така в средата на 80-те години над 110 хиляди скандинавски абонати могат да използват своите мобилни телефони на територията на всяка от северноевропейските държави. По ирония на съдбата първата мрежа, базирана на технологията NMT, заработва не в някоя скандинавска страна, а в... Саудитска Арабия – около месец преди старта в Швеция.

В по-късните си модификации NMT може да се похвали с още две неща - възможност за пренос на данни и текстови съобщения. Те са нещо като предшественик на съвременните SMS. Текстовите съобщения, изпращани по този начин, обаче са използвани комерсиално само от операторите в Русия, Полша и България. За сметка на това NMT апаратите в комбинация с FFSK модем позволяват безжичен интернет със скорост 1200 бита в секунда. За времето си това е почти революционно...

В наши дни обаче споменът за NMT, мобифоните и мобилните комуникации от първо поколение вече започва да избледнява и може да предизвика предимно носталгични усмивки. И все пак за много хора от моята генерация онези странни хибриди между телефон от радиостанция от началото на 90-те винаги ще вървят в комплект с черните очила, черния мерцедес, черния костюм и добре сложените момчета от първите посттоталитарни години, които единствени можеха да си плащат за мобилни комуникации... Но всичко това е вече само история за България, която в момента може да се похвали със завидните 139% проникване на безжичната телефония.