Битката между различните стандарти не е нещо ново технологичния сектор. 80-те години на миналия век минаха под знака на сблъсъка между видеоформатите VHS и BETAMAX. После, около 20 години по-късно, дойде битката между Blu-ray и HD DVD. Това са двата може би най-популярни примера как коренно различни технологии се борят за доминиращо място в живота (и за портфейла) на потребителите.

Но докато в описаните два случая победата на единия стандарт означава почти сигурна гибел за другия, при мобилните комуникации положението е по-различно. Защото там от години насам съжителстват две конкурентни платформи - GSM и CDMA.

Или, по-точно казано, единният стандарт, GSM, одобрен от европейското телекомуникационно обединение преди 28 години, е изправен срещу частната разработка Interim Standard 95 (IS-95), или CDMAone, на американската компания Qualcomm. Съвсем логично вторият стандарт преобладава при операторите в САЩ, което обаче далеч не е достатъчно за победата му на глобално ниво. Дори обратното - GSM е безспорният номер едно на пазара с над 80% дял. Ето и защо това е така...

За разлика от мобилните комуникации от първо поколение GSM и CDMA вече работят със сигнал в цифров формат. Чисто технологично погледнато, първоначално CDMA е с едни гърди преди основния си конкурент. GSM обаче има подкрепата на два от най-големите производители на мобилни устройства в света - Nokia и Ericsson, което до голяма степен предопределя надмощието й.

Според данните на международната асоциация за мобилни комуникации GSM World в момента почти 3.5 млрд. души по света говорят с телефони, които използват този стандарт. На CDMA залагат едва 17% от потребителите, които са концентрирани най-вече в САЩ. Европа от своя страна е тотално доминирана от конкурента. Подобно е положението и в Азия, където CDMA все пак е успял да завоюва някакво макар и скромно пазарно присъствие.

Нека обаче започнем с малко история. GSM (или Groupe Special Mobile, както е първото пълно име на стандарта) е създаден през 1982 г. от организацията "Европейски пощи и телеграфи". Той е базиран на принципа TDMA (Time division multiple access) и работи в 4 честотни диапазона: 850 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 1900 MHz.

Основният конкурент CDMA, или Code Division Multiple Access (покодов достъп за мултиплексиране), родил се през 1990 г., е базиран на т.нар. широк радиоспектър. Той позволява на няколко потребители да използват един и същ времеви и честотен интервал за дадена честотна лента и местоположение. Позволява по-високо качество на връзката и по-ниска инвестиция за операторите, заложили на тази технология. И ако обърнем нещата във футболна терминология, това означава гол за CDMA и резултат 1- 0.

обаче остава без отговор и до днес въпреки много по-високото пазарно проникване на GSM. В момента има над 220 оператора, които работят с този стандарт, показват данните на организацията GSM World. Тоест собственикът на GSM телефон може спокойно да говори на практика в целия свят. Дори и в САЩ, където най-големият оператор AT&T също поддържа тази технология. Така резултатът в сблъсъка между CDMA и GSM вече става равен – 1 - 1.

Друго предимство на GSM технологията е опцията за роуминг - т.е. възможността за работа в различни мрежи, стига между управляващите ги оператори да е сключено споразумение за това. Това преминаване между мрежите е възможно както на локално, така и на международно ниво. България например е малка страна, в която осигуряването на цялостно покритие не е толкова трудна задача.

Опитайте се обаче да покриете самостоятелно САЩ или Русия и да печелите пари след подобна инвестиция. Затова операторите в подобни държави с необятни територии сключват споразумения за вътрешен роуминг помежду си и позволяват на клиентите си да "прескачат" от мрежа в мрежа.

Подобно е положението и при международния роуминг. И, да, цената на разговорите се увеличава значително, но предимството на използването на един и същ телефон и един и същ номер по цял свят остава неоспоримо. Единствената подробност, с която трябва да се съобразят потребителите, е честотата на GSM мрежата в държавата, в която отиват. Предвид факта, че повечето мобилни телефони вече са 3- и 4-бандови (поддържат 3 или 4 честоти), това престава да бъде проблем. И резултатът вече е 2 - 1 в ползва GSM.

Друг критерий, който придобива все по-голямо значение, е

Мобилните телефони отдавна не са просто средство за гласови разговори или обмен на текстови съобщения. На тях вече се проверява електронна поща, браузва се или се гледа видео, което повишава изискванията към преноса на данни и по-точно скоростта му. Първоначално CDMA стандартът е по-бърз от конкурента си. Това предимство обаче се топи бързо, особено след навлизането на 3G и 3.5G, които позволяват високи скорости на връзка с интернет.

В момента най-високата скорост, която GSM мрежата поддържа, е над 42 мегабита в секунда по стандарта HSDPA+. Тя позволява дори гледането на 3D филм през мобилна мрежа. При CDMA (и по-специално при варианта CDMA2000 1xEV-DO) положението е подобно, което на практика елиминира това предимство на технологията. Тук резултатът е по-скоро равен.

Освен по-голямото покритие GSM стандартът има още един голям плюс - SIM картите. Съкратено от Subscriber Identity Module (Модул за идентифициране на абоната), тези малки пластмасови пластинки съдържат цялата налична информация за абоната. Те могат да бъдат пренасяни от телефон на телефон, докато не се счупят, разбира се. Тоест потребителят може да сменя мобилния телефон колкото пъти поиска и дори да прехвърли част от информацията си на новото си устройство, без за това да е необходима каквато и да било намеса от страна на мобилния оператор.

В САЩ обаче CDMA положението е малко по-различно - потребителите, заложили на този стандарт, са вързани към устройствата си. И ако някой иска да смени мобилния си телефон, той трябва да се отчете чинно пред своя телеком, който деактивира стария апарат и активира новия. Няма възможност за използване на вече бившото мобилно устройство, което се превръща в безполезна купчина метал и пластмаса. Азиатските CDMA клиенти са малко по-облагодетелствани от американските - те могат да използват еквивалент на SIM карти - R-UIM карти. И все пак отново имаме гол за GSM и резултатът става 3-1 в негова полза.

В крайна сметка нито операторите, нито потребителите имат изгода от съществуването на два стандарта. Затова и на пазара вече се носят слухове, че скоро ще има телефони, които могат да работят успешно и в двата вида мрежи. Една от компаниите, които работят върху подобно устройство, е тайванският гигант HTC. Може би появата им ще подсили конкуренцията между двата типа мрежи и ще върне надеждата на онези оператори, които са заложили на CDMA технологията.