- Миналата година прочетох сценария на Алън Лоуб, който се въртеше около финансовата криза и започваше с излизането на Гордън Геко от затвора. Веднага ме грабна. Разбира се, поработихме доста върху сценария. Опитахме се да го направим възможно най-правдоподобен. Всичко се случи доста бързо. Преди срива на пазарите не исках да правя продължение на "Уолстрийт". Но сценарият на Алан ме спечели.

- Точно Майкъл Дъглас, който беше продуцент на първия филм, дойде и ме покани да участвам. Още преди години обсъждахме продължение, но тогава аз не се съгласих. След това започна кризата и промених решението си.

- Това е филм за три поколения. Имате Гордън Геко, който живее шестото си десетилетие, героя на Джош, който е на 40 години, и Шия, който е поколението на между 20- и 30-годишните. Виждате как тримата се опитват да разделят помежду си пая, а да не забравяме и Кери Мълиган, която във филма играе годеница на Шия и освен това е дъщеря на Гордън. Тя е общата точка, която събира героите. Но освен това има и един интригуващ въпрос - как успява Гордън Геко, който току-що е излязъл от затвора, да се върне в играта. Начинът, по който го постига, е много хитър и изненадващ.

- Хора като Джош Бролин, който във филма играе ролята на Бретън Джеймс, са нова порода на Уолстрийт. Геко вече някак си не е актуален, въпреки че си остава много умен. Геко никога не се предава. Няма да издам развръзката, но Геко успява да се докопа до голямо състояние.

- Чарли се появява за малко в ролята на Бъд Фокс. Интересно е да се види какво се е случило с героя след толкова години. За кратко Бъд се озовава в затвора - излежава присъда, но много кратко. Гордън е бил съден за много неща, не само за търговия с вътрешна информация. Така че героят на Чарли излиза много по-рано от затвора и се връща в бизнеса.

- Разбира се. Това ни е работата, нали? Трябва да измислим историята на всеки от тях. Този път това не е историята на Чарли, а на Шия - един нов Чарли Шийн, но на по-високо ниво в йерархията. През 80-те години хората правят милиони, днес те правят милиарди или поне стотици милиони. Чарли беше брокер, а Шия е инвестиционен банкер.

- Сюзан играе домакиня, която се превръща в нещо като експерт по имотите. Тя взема заеми на поразия, за да инвестира, и тогава започва ипотечнта криза. Интересно е.

- Неговата роля е изненадваща. Франк Лангела е инвестиционен банкер от еврейски произход, който губи доста пари.

- Изцяло в Ню Йорк - на 15 локации. Нямахме студио снимки и затова много зависехме от времето и обстановката.

- Уолстрийт винаги е бил игра на инсайдъри. Винаги е имало търговия с вътрешна информация. Информацията е власт, хората разменят информация, такава е природата на играта. Но да, през 1987 г. беше по-различно. Сега играта е друга, станала е по-голяма. В нея са вложени много повече пари и залозите са по-високи.

- Добър въпрос. Не съм си поставял за цел да правя документален филм. Мисля, че всичката тази алчност е недопустима. Но, от друга страна, според мен тя е и смешна, защото светът е полудял. Това е нещо, което се случва на глобално ниво. Финансистите превърнаха трупането на дългове в бизнес. Те създават дългове и правят състояние, като продават най-токсичните възможни дългове.

През 80-те години Майкъл Милкън ги нарече junk bonds ("боклук облигации" - емитирани от компании без кредитна история или лоша такава, с нисък кредитен рейтинг - бел.ред). Хората могат да правят пари от всичко.

Според мен манталитетът на Уолстрийт вече се е превърнал в хазартен манталитет. Хората вземат заеми и задлъжняват колкото се може повече, купувайки втора къща за колкото е възможно по-малко. Насърчава се всяка възможна грешна форма на консуматорство в обществото. Трябва да се запитате дали Уолстрийт се е превърнал в двигател на унищожението. Този въпрос е актуален.

- Мисля, че този урок е труден за научаване, става дума за алчност плюс завист. Ако правиш 15 млн. долара годишно и не си щастлив, защото приятелят ти прави 100 млн. долара годишно, тогава има проблем. Има прекалено много хора, които правят големи пари, и прекалено малко хора, които правят малко пари. Гигантска разлика. Какво правиш тогава? До някаква степен трябва да се смееш, нали?

- Да, сигурен съм, че е бил честен. Той продължи да работи до деня, в който умря. Сега никой не го прави, освен ако не си някаква рядка порода. Обикновено излизаш от бизнеса след 10 или 15 години, защото се износваш, компютризацията промени всичко. Алгоритмите, които се създават, намаляват човешкия принос в бизнеса, правят го по-отчужден.

Все повече се налага алгоритмичното търгуване. Това е, когато компютърът търгува с възможно най-малка човешка намеса - а това променя правилата на играта. Това вече е статистическа игра. На математиците се плаща доста добре заради техните математически способности. Човешкият елемент е намалял значително. Тъжно е да се види. Сега информацията се разпространява много по-бързо. Така че по някакъв начин е плашещо.

- Да. Баща ми беше брокер между 30-те и 60-те години. Ако в рамките на година успееше да заработи 100 хил. долара, това се считаше за страхотна година. През 80-те нещата излязоха от контрол и бях решил, че всичко е свършило. Процесът продължи и през 90-те, и през първото десетилетие на този век. Изведнъж милионите се превърнаха в милиарди.

Хората започнаха да говорят в милиарди долари. Един милиард долара е равен на хиляда милиона; това е невероятно количество пари. През 2007 г. "Форбс" излезе с корица "Най-богатите 1000 милиардери в САЩ". Баща ми сигурно се е обърнал в гроба си. Това е отвъд всякакви граници.

- Влюбихме се в алчността, или както казва Геко: "Винаги съм казвал, че алчността е хубаво нещо, а сега е и легална." Това е основната идея - алчността е шик.

- Мартин Шийн представляваше едно остаряло поколение, но това поколение вече го няма. Разбира се, все още има добри хора и то много. Не искам да кажа, че на Уолстрийт всички са крадци. Има много добри хора и аз съм се срещал с тях, но сега представител на старото поколение е Гордън Геко.

А хора като героя на Джош Бролин са акулите. Младите също са акули. Филмът представя един басейн с акули, където всички се предават взаимно, включително и жените. Има много малко лоялност. Когато имаш пари в такива обеми, лоялността се изпарява. Честността също изчезва.

- Да. Познавам много хора, които имат милиони, но са нещастни, защото искат да имат милиарди - всички се съревновават със съседа си. И според мен заради това Ню Йорк е толкова луд град и изкарва хората извън релси. Мисля, че много нюйоркчани имат страхотни мечти и ужасни кошмари.

- Да, като повечето хора и аз пострадах. Инвестирам консервативно, но въпреки това пострадах. Жалко е, много хора пострадаха.

- Да, но той направи много повече, отколкото ние искахме от него. Той е пчела-работник, много е мотивиран - млад, гладен човек. Много съм впечатлен от етиката му. Много ми напомня на младия Том Круз в 'Роден на четвърти юли".

- Не, но бях много горд с филма. Майкъл се справи отлично, героят му беше икона. Много млади хора дойдоха при мен и ми казаха, че след като са гледали филма, са поискали да отидат на Уолстрийт. Сега те са на средна възраст и много от тях са милиардери. Много е забавно - аз си седя тук и се мъча да правя филми, да намеря пари за тях, а тези типове идват при мен и ми казват: "Никога нямаше да съм на Уолстрийт, ако не бях гледал твоя филм." Странна ирония, но го намирам за забавно. Опасността е, че продължението може да не се окаже толкова добро като оригинала. Затова работим здраво, за да го направим по-добро.

- Трябва да има по-широка аудитория, да е забавен, трябва да е достатъчно прост и в същото време вълнуващ. Едновременно с това трябва да се съобразим и с много хора от Уолстрийт, които познават бизнеса. Тези хора ще се обидят, ако не направим филма достатъчно сериозно и реалистично. Затова искаме да постигнем и двете. Това е целта.