Португалия изгаря от небивали горещини, Централна Европа и Балканите се давят от незапомнени порои, сняг вали в Полша, урагани помитат Карибите и южните американски щати. Всичко това се случва по едно и също време - през август и септември 2005 г. Климатични аномалии? Стечение на обстоятелствата поради струпване на неблагоприятни фактори? Проявление на “глобалното затопляне”? Или просто последица от осъществили се промени в атмосферата с неизяснени причини и още по-неясно продължение? Какво всъщност предизвиква това, което ние определяме като аномалии във времето, усещани на локално равнище (да си припомним неколкократните наводнения у нас това лято, аналог на които през последния век поне не е имало), но разбирани в глобален план от малцина?

Лесният отговор е глобалното затопляне, причинено от човешката дейност през индустриалната епоха. Всички говорят за него през последното десетилетие, значи то е факт и е отговорно за ставащото с климата по света. Когато обаче се стигне до обяснението що е то глобално затопляне и какво го предизвиква, започва трудната част. Принципно учените - климатолози, метеоролози, глациолози, хидролози и т.н., са

 

разделени на два лагера

 

По-голямата част твърдо са на мнение, че Земята се затопля с все по-бързи темпове и скоро ще премине критичната точка, а може вече и да я е преминала. По-малка смятат, че т.нар. глобално затопляне е просто голяма мистификация, целяща да оправдае огромните средства, поглъщани от природозащитните организации и съществуването на договори като Протокола от Киото. Най-малко са тези, които се опитват да обяснят какво все пак се случва с климата на Земята и на какво се дължат аномалиите и вариациите от последните десетилетия.

Всички те са единодушни обаче в едно - климатът е изключително сложен комплекс от явления с участието на много играчи - няколко атмосферни слоя, морета и океани, планини, пустини, равнини и т.н., и въпреки всичките ни усилия все още знаем твърде малко за него в глобален мащаб. Има нещо, в което обаче сме сигурни - той постоянно се променя. И ако в миналото това се е дължало на естествени природни причини - все пак Земята е жива планета, през последния век, а и през идните десетилетия отговорност за промените

 

носи и ще носи и човешката дейност

 

Това просто иначе обяснение обаче в по-голямата си част се употребява като аксиома, което донякъде намалява научната му тежест. Същевременно разделянето на Земята на климатични пояси е по-скоро за оправдание на нашето незнание. Защото т.нар. континентален климат в Северна Америка е различен от този в Европа или Азия, а екваториалният в Южна Америка не е идентичен с този в Африка или Южна Азия. От тази гледна точка обяснението на аномалиите, случващи се на различни места, трябва да бъде също толкова комплексно.

Ако приемем все пак, че в някаква форма глобалното затопляне е налице, главна вина за него носят натрупаните в атмосферата парникови газове. Кои са те? Едва ли са много хората, които биха дали отговор, без да се замислят. Още по-малко са тези, които могат да кажат какъв е делът им в атмосферата. Всъщност кислородът, който дишаме, съставлява едва 21 процента от обвивката на Земята, а други 78 процента се падат на азота. Двата газа играят огромна роля при поддържането на живота на планетата, но

 

не и при регулирането на климата

 

За това се грижат именно парниковите газове - въглероден двуокис, метан, азотен окис, озон, водна пара и халокарбонати, на които се пада по-малко от един процент от земната атмосфера. Въпреки че, абсолютно погледнато, делът им е малък, това не им пречи да извършват сериозни промени в климата - намаляване на озоновия слой води до увеличаване на слънчевата радиация и ултравиолетово лъчение, достигащи повърхността на Земята (регистрирано вече при рекордните дупки над Антарктика през 2000 г. и 2003 г.), а увеличаването на въглеродния двуокис повишава температурите в приземния слой на атмосферата и съответно на повърхността на сушата и океана. А оттук до засилването на аномалиите има само една крачка.

Съществуват обаче и други, на пръв поглед по-екзотични обяснения за глобалното затопляне и причиняваните от него климатични аномалии. Според едното случващото се през последните десетилетия е следствие от края на т.нар. Малка ледникова епоха, естествен природен цикъл на промени в климата, през който Земята преминава поне веднъж на няколко хилядолетия. Започнала в края на Средновековието и достигнала пика си през втората половина на XVII век, тя окончателно приключила през XX век и това, което наблюдаваме през последните десетилетия, е естествен развой за постледниковата епоха и няма нищо общо с изпусканите от човека в атмосферата парникови газове.

 

Затоплянето ще продължи

 

още поне няколко десетилетия, като може както да се ускори, така и да забави ход, но естествено ще спре, когато на Земята вече не е нужно да компенсира “измръзването си”. Нещо като да си сгрееш ръцете, след като си работил на открито през зимата.

Според друга теория, развита от швейцарски и германски учени, затоплянето на Земята се дължи на повишената енергия на Слънцето. То грее по-ярко от когато и да било през последните 1000 години, загрява нашата планета повече и това предизвиква явления, които ние смятаме за аномалии, твърди екип от института за изследване на Слънчевата система "Макс Планк" в Гьотинген. Според заключенията на учените "слънцето е изменяща се субстанция. Днес то е по-ярко, отколкото преди няколко столетия, и увеличаването на яркостта му е започнало сравнително неотдавна - през последните 100 - 150 години”.

По-голямата част от достигащата Земята слънчева енергия се поглъща от океаните и сушата, след което се излъчва обратно под формата на инфрачервено лъчение. Част от нея се поглъща и отразява от парниковите газове. Именно това е феноменът, известен като парников ефект, който позволява на нашата планета да поддържа температура, даваща възможност да бъде обитаема. При отсъствието му тя би била около 33 градуса по Целзий по студена и животът би станал много по-труден, ако не и невъзможен. По-интензивно слънчево греене обаче означава и по-висока температура на земната атмосфера, твърдят учените. Екипът не отрича, че промените в температурния режим на повърхността на Земята се дължат отчасти и на натрупването на парникови газове. Според учените обаче затоплянето е следствие на комбинираната дейност и на двата феномена - парниковия ефект и нарасналата слънчева активност. Засега изследователите не могат да кажат категорично кой от двата фактора въздейства по-силно.

 

------------

 

Тропически облаци държат ключа към феномена

 

Учени от университета в Манчестър заминаха миналата седмица за Австралия, за да предприемат серия изследвания на тропическите облаци там и погълнатите в тях частици, което може да даде обяснение както на промените в климата, така и на изтъняването на озоновия слой. Анализът ще се съсредоточи върху аерозолите, които определят характеристиките на облаците и включват материали като пустинен прах, морски соли и органични материали, всмукани в облаците от повърхността на Земята. Тези частици контролират физическите особености на облаците и могат да имат драматичен ефект върху климата. Учените ще събират данните чрез два самолета, оборудвани с високотехнологична апаратура, които ще летят на различна височина в тропическата тропопауза, слабо познат район от атмосферата, притиснат между по-ниските тропически атмосферни слоеве и стратосферата. Вниманието ще бъде съсредоточено върху формиращите се в зоната бури в продължение на период от четири месеца. “Тропиците са отговорни за глобалната атмосферна циркулация, поради което е особено важно да разберем как действат атмосферните процеси там, казва ръководителят на екипа проф. Джърейн Воън. Дълбоките гръмотевични бури са основни черти на тропическото време, но за цялостния им ефект върху пренасянето на материал в атмосферата се знае твърде малко. Ако разберем природата и състава на тези облаци, бихме могли да използваме информацията, за да предсказваме бъдещи климатични промени в глобален план.”

 

------------

 

Правителствата често пренебрегват рисковете от природните бедствия като урагани и земетресения, а с по-добро планиране могат да спасят хиляди животи и да спестят милиарди долари, сочи международно проучване, цитирано от Ройтерс. Според Международния съвет по наука (МСН), неправителствена организация, включваща експерти от цял свят, през последния век броят на регистрираните бедствия се е увеличил до 2800 на десетилетие. Само през 2004 г. от тях са пострадали милиони хора, а икономическите щети са за над 140 млрд. долара. През 2005 г. цифрите ще бъдат още по-високи, като се имат предвид последиците от цунами в Южна Азия, ураганите “Катрина” и “Рита”, наводненията в Европа и Азия и земетресението в Пакистан. “Не можем да спрем ураганите, вълните цунами или другите екстремни събития, но сме в състояние с определени действия да намалим въздействието им, заяви Гордън Макбийн от Института за намаляване на загубите от природни бедствия към Университета на Западно Онтарио. Време е да променим правителствените нагласи по отношение на мерките за предотвратяване на природните бедствия.” По данни на МСН властите са по-склонни да действат след, а не преди катастрофални явления. По-високи диги например биха спасили Ню Орлиънс от гнева на “Катрина”, а ако много от мангровите гори в Южна Азия не бяха изсечени, хиляди нямаше да загинат. Като редки случаи на предварителни действия от МСН посочват дигите в Холандия или бариерата на Темза, пазеща Лондон от заливане.