Проучване на гробищния парк "Континентал парк" в Австралия показва, че в процеса на кремация на един човек се отделя 160 килограма въглероден диоксид. За сравнение при едно обикновено погребение се отделят 39 килограма СО2, пише Economist. Поддръжката на гробовете обаче (например косенето на ливадите) увеличава значително въглеродния им отпечатък в сравнение с кремацията. По света се правят и екстравагантни ковчези от ценни дървесни видове като дъб и махагон. Освен че се използва дървесина от ценни източници, при този вид погребения се освобождават и много химикали. Проучване предупреждава, че някои от химикалите като формалдехид, които изтичат от гробищата, често достигат подпочвени води или реки и могат да се окажат опасни за общественото здраве.

Това са само част от причините голяма част от потребителите (и техните роднини) да искат промяна. Проучване от 2007 г. показва, че повече от 1/5 от анкетираните биха искали по-зелени погребения. Подобни анкети, проведени през последните няколко години показват сходни резултати и тенденции към позеленяване на тази иначе консервативна индустрия. Част от идеите, намерили подкрепа сред последователите на зелените погребения, са шокиращи, други не чак толкова. Те включват използване на обща катафалка за двама покойници, използване на домашни цветя. Предвижда се още ковчезите да бъдат изработени от твърд картон или върба, която се разгражда по-лесно. По-големите промени обаче тепърва предстоят.

Една от тях е, че все повече хора искат да бъдат заровени в естествена среда близо до природата, а не в добре подреден парцел или гробница. Въпреки че "естествени" места за погребения съществуват на много места в Америка и Австралия, те са най-широко разпространени във Великобритания. Там се намира първият в света зелен гробищен парк, открит през 1993 г. Оттогава са отворени още 200 подобни гробища. Ирландия също ще се сдобие с такова през октомври.

Очаква се новите технологии да помогнат на индустрията да стане значително по-зелена. Една от тях е "водната кремация" или алкална хидролиза, където тялото се полага в затоплен разтвор от вода и калиев хидроксид. След няколко часа трупът се разтваря в неорганичната течност. Тя може да бъде използва за наторяване. Австралийска компания откри съоръжение за водна кремация в Куийнсленд миналия месец. Британска фирма се очаква да инсталира такова във Флорида до края на годината. Изобретателите на технологията твърдят, че при обикновената кремация се отделя четири пъти повече въглероден диоксид, отколкото при водната.

Нова зараждаща се технология използва друг подход. Тялото се замразява в течен азот, след което се чрез вибрация се разпада на прах. Част от процеса включва изпаряване на водата и пречистване от живак. Отпадъчните продукти могат да бъдат поставени в съвсем плитък гроб или превърнати в тор за по-малко от година.

Нито едно от тези решения не би довело до революция. Новите технологии се нуждаят от правна рамка и законодателите трябва да подхождат много деликатно по отношение на смъртта. За повечето хора би отнело време да се приспособят към идеята да бъдат разтворени.