"Милиони, милиони сгради, които сами произвеждат нужната им енергия, ще съхраняват част от излишъка под формата на водород – по подобие на запазването на цифрова информация, а това, което не използват, може да бъде споделено с 27-те държави и 500 милиона население чрез умна преносна мрежа, която работи като интернет."

В реалността на растящи бюджетни дефицити и бавно възстановяване от кризата такъв пейзаж от близкото бъдеще на Европа може да опише само човек с розови очила. "По-скоро зелени", би ни поправил Джереми Рифкин, чийто идеи често звучат и в ушите на европейските лидери.

От години известният американски икономист твърди, че европейска мечта ще затъмни прославения си американски аналог – и като идеал за обикновените граждани, и като икономика. Рифкин е убеден, че екологично чистите отрасли и откъсването от зависимостта на Стария континент от фосилните горива ще вдигнат европейската икономика на крака. И може би не греши.

Китай и другите азиатски икономики също са заложили на потенциала на устойчивия бизнес. Според данни на  HSBC за 2009 г. Пекин е насочил 38% (221 млрд. долара) от средствата за възстановяване на икономиката към зелени инвестиции. За сравнение, ЕС е отделил 59%, но в абсолютна стойност това са едва 23 млрд. долара.

В същото време Южна Корея влага 81% (31 млрд. долара) от парите по спасителния си план за чиста икономика. Глобалните корпорации отдавна са в надпреварата за парче от "зеления пай". Въпреки кризата през 2009 г. светът е инвестирал 4.8 млрд. долара рискови капитали в развитие на чисти технологии – от слънчеви панели и биогорива през горивни клетки за екоавтомобили до енергийноефективно строителство и зелени IT решения, показа докладът на GreenBiz за състоянието на зеления бизнес през 2010 г.

Това е с 36% по-малко от инвестициите през най-силната година – 2008, но все пак е по-добро от всяка друга година досега. Популярността на ВЕИ технологиите вече е толкова голяма, че преди няколко месеца най-големият производител на фотоволтаични клетки в света – американската "Фърст солар", призна, че не смогва на търсенето.

Освен от икономическа и политическа целесъобразност цялата активност на бизнеса беше предизвикана от неотложни проблеми – климатичните промени и наближаващият връх в добива на въглеводородни горива. През следващото десетилетие ЕС реши да се справя с двете предизвикателства едновременно, гонейки 20% дял на екоенергията в потреблението и намаляване на парниковите си емисии и енергоемкостта с 1/5. Група от големи европейски банки предложиха създаването на Desertec – гигантска слънчева централа в Северна Африка, която да захранва Европа.

Брюксел обмисля и континентална "умна" електромрежа, която да използва по оптималния начин енергията, произведена от вятъра в Северно море, от слънцето в Испания и Германия, и водните централи в Скандинавия и да я насочва към милионите домове. Рим е на път да се сдобие с напълно завършена мрежа от станции за зареждане на електромобили...