Да започнем от поръчващия музиката

Да започнем от поръчващия музиката

Наскоро темата за сертификация на счетоводителите пак се завъртя в счетоводните форуми. По традиция на сертификацията се гледа като на възможност за изход от кризата, в която се намира счетоводната професия. Пак по традиция въпросът е - да има или да няма сертификация и, разбира се, кой да я прави? За това какви компетенции или познания трябва да имат желаещите или какви знания на този етап не става въпрос изобщо. Някак си "по дифолт" се подразбира, че под компетентност и Международни счетоводни стандарти има знак за равенство. Никой обаче не си задава въпроса защо?

Ако погледнем на Международните счетоводни стандарти (МСС) като на средство за кодиране на финансовата информация, разбираемостта на същата тази информация ще е функция на това дали потребителя може да я декодира. Казано по друг начин, ако базата за изготвяне на финансовия отчет са МСС, потребителят на информацията от него трябва да познава базата, за да разбира съдържанието на отчета. Обикновено потребителят на информацията (ако изключим данъчните органи) е вътрешен, т.е. управител, директор и т.н.

При това положение остава да се намери поне една разумна причина за повсеместно изучаване на МСС от ръководните кадри и всичко ще си дойде на мястото. Такава причина трудно обаче би могла да се намери дори теоретично. Ето защо е много вероятно сертификацията на счетоводителите да се окаже поредният опит за преливане от пусто в празно. За да има смисъл от нея, трябва да е ясно какво искат тези, които ще ползват счетоводния продукт. Защото в пазарните икономики музиката се поръчва от този, който плаща. Ако гилдията не разбере какво иска той всеки сертификат ще е ненужен лист хартия.

Добре е това разбиране да се случи, преди да се е случила законно регламентираната сертификация, защото, както се знае, в счетоводната нормативна база чудеса стават лесно. Достатъчно е да си спомним как един доктор по медицина сложи знак за равенство между ръст на брутния вътрешен продукт и ръст на фирмите и критериите за задължителен финансов одит бяха завишени два пъти. При това само по една причина. Казаното от доктора звучеше логично, макар и да бе съвършено невярно.