Неотдавна екип от датски учени обяви, че умереният стрес не само не е вреден, а дори е полезен за предотвратяване на появата на рак на гърдата при жените. За редица наблюдатели заключението прозвуча по-скоро атеистично на фона на превърналата се в клон на модната индустрия мания по лечение на стреса. Множество медици обаче потвърдиха правилността на заключението на датските си колеги, а някои дори припомниха, че според резултатите от неотдавна проведено изследване на британски учени стресът всъщност е от ключово значение за "остротата" на човешките реакции.

Британските експерти се опитаха да докажат експериментално, че онова, което за някои е стрес, за други е като инжекция адреналин, без която денят е пуст и нереализиран, писа в материал по повод проучването лондонският в. "Таймс". За целта в лабораториите "Хенри Уелкъм" за интегративни изследвания в сферата на неврологията и ендокринологията към университета в Бристол е създаден уникален център за изследване на стреса.

Работещите в него признават, че едно от най-големите предизвикателства в работата им е откриването на метод за стандартизиране на стресовата реакция. Така бристолският екип разработил физиологичен стресов тест, при който всички участници реагират стандартно, защото рефлексът е автоматична дейност. При теста се засича кръвното налягане и пулса на доброволците, след което им се поставя апарат, през който да вдишат за не повече от 4 секунди смес, съдържаща 35 процента въглероден двуокис (за справка, нормалният въздух съдържа 0.03% от този газ). Целта на теста не е да следи за първичната реакция, която е естествена, а за това какво се случва след нея. При хората, страдащи от хроничен стрес, връщането към стандартните стойности на налягане и пулс става по-бавно, а това означава единствено, че дългосрочният стрес е притъпил способността им да реагират адекватно на силно стресови ситуации.

Наличието на подобна способност пък се приема за знак за "нормалност". Казано с други думи, сянка в тъмна улица или мечка в гората би предизвикала отделянето на стресови хормони - първо адреналин, след това кортизол. А те от своя страна подготвят човешкото тяло за бой, бягство или усещане за страх. Според професор Робърт Саполски от университета "Станфорд", цитиран от в. "Таймс", човешкото тяло изключва всички дългосрочни проекти за изграждане и възстановяване и при покачване на кръвното налягане кръвта се изтласква с по-голяма скорост към мускулите, което пък увеличава притока на гликоза, човешкият организъм "застава нащрек", а имунната система инстинктивно се подготвя за предстояща атака. Тази адаптация на организма към изненадите на практика ни е съхранила като вид до днес.

Лошата новина е, че стресът има и странични ефекти. От години е известно, че постоянно високите нива на кортизол могат да блокират гореописания процес. В резултат на това човек се изморява по-лесно, склонен е към депресивни състояния, намаляват продуктивните и репродуктивните му способности. На физиологично ниво в кръвта се натрупват мастни киселини и гликоза, увеличавайки по този начин кръвното налягане и заедно с него риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет.

Не по-сериозна е и опасността от блокаж на имунната система при системно излагане на стрес. В изследването си бристолският екип доказва, че хората, изложени на дългосрочен стрес, на практика не възприемат грипните ваксини. При някои от тестваните доброволци е установена и връзка между стреса и бавното заздравяване на външни наранявания.

Учените от Бристол обаче тепърва ще разгърнат изследването си в търсене не просто на причините за това защо различните хора реагират различно в стресови ситуации, но на онези "термостати", които постоянно се грижат за включването и изключването на реакциите при стрес. Според изследователите капацитетът на въпросните превключватели е отчасти наследствен, но може и да се "пренастрои" в ранна детска възраст или още в утробата на майката. Тестове с животни са показали, че системното лишаване от ласки в ранни детски години например задава завишена реакция при стресови ситуации. Твърде вероятно е това да е така и при хората, където сместа от осеяното с драматични обрати детство, ниското социално положение и липсата на приятели, скрепена с доволно голямо количество излъчен кортизол, водят както до множество заболявания на тялото и душата, така и до преждевременна смърт.

Учените обаче категорично отхвърлят тезата, че превръщането на сърдечно-съдовите заболявания и диабета в епидемични, означава, че днес живеем в по-стресиращ свят. Според тях изваждането на инфекциозните заболявания, виновни за високата смъртност в миналото, от списъка на нелечимите е дало на съвременните хора привилегията да поставят начело на листата така наречените лайфстайл болести.

Разбира се, днес дебатът дали стресът всъщност е полезен, е по-интензивен от всякога. От една страна, учените отбелязват, че предвид това колко болести причинява той, е време да се замислим дали не изпълнил "историческата си мисия". Още повече че полезната му функция във времената на живота сред природата едва ли вече е толкова смислена в джунглата от превозни средства и динамични бизнес срещи. Други обаче настояват, че стресът продължава да е важна част от способността ни да се приспособяваме именно защото страхът от атаките на диви животни имат своите достойни заместители в лицето на страха от пътнотранспортно произшествие или дори атентат. Човешката стресова реакция продължава да предпазва в инфарктни ситуации, а от нас зависи дали ще успеем да я опитомим до пределите на полезното и допустимото.

 

 

___________________________

 

Няколко начина за намаляване на стреса

-          Хранете се здравословно. Определени вещества се усвояват по-бързо при стрес. Специалистите препоръчват поемането на повече наситени на витамин B храни като зелените зеленчуци, плодовете, яйцата и орехите, както и на витамин C като натуралните сокове, лимоните и портокалите и на сложни въглехидрати, които събуждат серотонина в тялото като зърнените храни и картофите. Смята се, че пуешкото месо е най-богато на аминокиселината триптофан, която е необходима за производството на серотонин в организма.

 

-          Спете повече. Стресът често е основният виновник за безсънието. Затова е нужно страдащият от него да избягва следобедните дремки, да си почива в достатъчно тъмно помещение и при температура, не по-висока от 18 градуса по Целзий.

 

-          Намалете кофеина. Стресът се повишава от употребата на чай, кафе, шоколад, кока-кола и системната им употреба води до увеличаване на стресовия хормон епинефрин и до високо кръвно налягане.

 

-          Запишете се на тайдзи. У нас има достатъчно места, където се предлагат курсове по това древно китайско бойно изкуство, по-често използвано днес като гимнастика за възрастни хора поради бавните движения, с които се характеризира.

 

-          Спортувайте. Аеробиката съдейства за производството на ендорфини, а всекидневната 20-минутна разходка може да компенсира липсата на системни физически упражнения.

 

-          Слушайте музика. Ключът е в избора на музикален фон, който да създава добро настроение и да връща към приятни спомени, независимо от стила.

 

-          Четете поезия. По данни от разработка, поръчана от Световната здравна организация, четенето и писането на поезия успокоява хората със стресова работа.

 

-          Заемете се с градинарство или с отглеждане на цветя. Според проучване на университета в Лабъро това има положително въздействие както върху душевното, така и върху физическото здраве, а според изследване на университета в Съри грижата за някакво тропическо растение помага на хората да се справят по-добре със стресови задачи.

 

-          Опитайте с акупунктура. Тя е особено полезна при лечение на мигрени и главоболия, причинени от стрес. Според германско изследване този тип лечение намалява оплакванията наполовина.

 

-          Стойте на тишина. Според изследване на Калифорнийския университет 20 минути медитация на ден поддържат нивото на стреса в полезни норми и дава възможност за изграждане на вътрешен баланс и защита от дразнения.